ТРАПЕЗА В ПУСТИНЯТА - 17 ноември

„Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперих ... но с доказателството на Духа и силата.“  (1 Кор. 2:3, 4)
  Словото ни учи, че съществуват два вида християнска опитност, еднакво валидни и необходими за нас. От една страна ние имаме силни, тържествени изявления. Например: „Бог ... ни води винаги в победно шевствие в Христа“, „Животът за мен е Христос“, „Всичко мога чрез Христос, Който ме укрепява“.  От друга страна същите хора, все така честно трябва да изповядват: „... отчаяхме се дори за живота си“, „Исус дойде на света, за дa спасява грешници, от които най-големият съм аз“ и „и ние също сме слаби в Него.“ Тези думи показват християните в съвсем различна светлина: несъвършени, слаби, с ужасяваща липса на увереност. Но истинският живот на едно Божие чадо се състои от съжителството на тези две опитности. Разбира се ние бихме желали само първата и изключили другата. Но именно в това, че познаваме двете: както силата, така и слабостта, ние преживяваме Онзи, Който беше Бог на Израил, но Бог и на Яков.




ТРАПЕЗА В ПУСТИНЯТА - 18 ноември
  „Само недейте възстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за вас.“  (Числа 14:9)

  Изпитанията, които понякога се изпречват пред нас по пътя на пълното задоволство от наследството ни в Исуса могат да бъдат също тъй огромни, както ханаанците, но Бог ги използва за нашето духовно израстване. Вярата ги вижда като храна. В трудностите ние израстваме и възмъжаваме. Но се случва понякога и обратното. Десетте пратеници, изпълнени с ужас, разказваха, че Ханаан е „земя, която изпояжда жителите си“ (Числа 13:32). Аko ти загубиш упованието си в Бога и си готов да побегнеш от заставащите срещу теб проблеми, ти сам ще бъдеш погълнат от онова, което е определено за израстването ти. Мнозина от нас бягат от трудностите. Ние ги заобикаляме и търсим удобен изход. Вместо мъжествено да се справим с въпроса, ние го отклоняваме. Не трябва да се страхуваме от последствията на рискованото преминаване на Йордан и от предполагаемите ужаси, които ни очакват оттатък. О, да, ние отбягваме трудностите, но по този начин се лишаваме от храна и умираме от глад. Нашият вътрешен живот има нужда от храна, но ние не можем да я получим, ако избягваме духовните изисквания. Нека не пропускаме нито една възможност да изпитаме Бога. Врагът може да ни притеснява сурово, но нека не забравяме, че изпитанията ни служат за храна и за вътрешно израстване.



ТРАПЕЗА В ПУСТИНЯТА - 19 ноември
  „колчем пъти съда, който правеше от глина се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.“  (Ерем. 18:4)
  първоначалният план със съда не можа да се осъществи, защото нещо в глината не беше оформено в Неговата ръка. Очакваната форма не можа да се реализира, но глината не беше унищожена. Грънчаря направи от нея друг съд. Бог можа да извае чудесни неща от тази глина от втора преработка, но при условие, че ние се доверим в ръката Му, за да ни издигне наново. Бог има с нас планове, които често се провалят по наша вина. Би било глупаво, ако упорито държим за нещо, от което Той междувременно се е отказал, само защото мислим, че Бог трябва да продължава да действа по първоначалният Си план. Но може би Той е променил плана Си. Не съм ли предназначен сега да бъда „друг съд“? Ако упорито настоявам за ръководство по първоначалния план, аз ще се проваля. „Не мога ли да сторя с вас , като с тези съдове?“ - казва Господ. Ние не можем да си играем с Неговата воля! Той е нашият любвеобвилен Баща, но е независим в Своите решения. Нашето становище трябва да бъде: „Нека остана близо при Теб, да се боя от Теб и да бъда готов Ти да моделираш от мен нещо полезно!“ Аз лично намирам голяма сила и утеха в съвета на Петър: „смирете се под могъщата ръка на Бога, за да ви възвиси Той на Своето време!“