Постинг
27.10.2018 04:33 -
ТРАПЕЗА В ПУСТИНЯТА - 27 октомври
„Да изпълнявам волята Ти, Боже мой, е моето удоволствие.“ (Пс. 40:9)
Веднъж, преди доста години, получих дълбоко убеждение, че Бог ме призовава да извърша определена работа. Малко преди това, обаче аз се бях привдигнал от болничното легло и се чувствах още твърде слаб да сторя това. Ето защо започнах да се моля за сила. „Сигурно - мислех си аз - Той ще ми даде тази сила и тогава и аз ще мога да изпълня волята Му.“ Молих се настойчиво цели три месеца. Тогава Господ ми каза: „Достатъчно си се молил за своята слабост. Престани и я погреби!“ Много добре си спомням, че в този момент се разхождах по плажа, подпирайки се на една тояга. Спрях се и забих тоягата така дълбоко в пясъка, че тя се скри напълно от погледа ми. Тогава се изправих и казах: „Така, сега проблемът с моята слабост е вече погребан.“ Но едва направил няколко крачки почувствах, че отново ме обвзема съзнанието за моята немощ. „Ако трябва да изпълня задачата - помислих си аз - Бог трябва да ми върне силата. Друг начин няма!“ Неволно започнах отново да се моля. Но внезапно спрях. През ума ми като светкавица премина въпроса: „Не принизявам ли аз Неговата воля до нивото на моята слабост?“ Върнах се на мястото, където бях заровил тоягата и като я посочих, казах: „Господи, ето свидетелството за това, че аз погребах моята слабост. Вече никога няма да я извадя от тук. Слаб или силен - ще изпълня волята Ти!“ Кратко време след онзи пламенен ден, след като дадох гръб на моите лични трудности и се залових с изпълнението на възложената ми от Него задача, аз получих по чуден начин пълно физическо изцеление.
Веднъж, преди доста години, получих дълбоко убеждение, че Бог ме призовава да извърша определена работа. Малко преди това, обаче аз се бях привдигнал от болничното легло и се чувствах още твърде слаб да сторя това. Ето защо започнах да се моля за сила. „Сигурно - мислех си аз - Той ще ми даде тази сила и тогава и аз ще мога да изпълня волята Му.“ Молих се настойчиво цели три месеца. Тогава Господ ми каза: „Достатъчно си се молил за своята слабост. Престани и я погреби!“ Много добре си спомням, че в този момент се разхождах по плажа, подпирайки се на една тояга. Спрях се и забих тоягата така дълбоко в пясъка, че тя се скри напълно от погледа ми. Тогава се изправих и казах: „Така, сега проблемът с моята слабост е вече погребан.“ Но едва направил няколко крачки почувствах, че отново ме обвзема съзнанието за моята немощ. „Ако трябва да изпълня задачата - помислих си аз - Бог трябва да ми върне силата. Друг начин няма!“ Неволно започнах отново да се моля. Но внезапно спрях. През ума ми като светкавица премина въпроса: „Не принизявам ли аз Неговата воля до нивото на моята слабост?“ Върнах се на мястото, където бях заровил тоягата и като я посочих, казах: „Господи, ето свидетелството за това, че аз погребах моята слабост. Вече никога няма да я извадя от тук. Слаб или силен - ще изпълня волята Ти!“ Кратко време след онзи пламенен ден, след като дадох гръб на моите лични трудности и се залових с изпълнението на възложената ми от Него задача, аз получих по чуден начин пълно физическо изцеление.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари