„Татко мой, ако е възможно нека ме отмине тази чаша!“  (Мат. 26:39)

Може да ни се види чудно, че Исус изговори тази молитва, тъй като знаем, че беше дошъл да извърши волята на Бога. Но не можем да не забележим едно важно различие. Изглежда Исус можеше да се моли да бъде отминат от чашата, но Той не иска от Своя Баща да Го освободи от задължението да изпълнява волята Му. Чашата е, така да се каже, подчинена на тази воля - в случая Божията воля за кръстната смърт. Исус се отдаде напълно, но не на страданията Си, но на плана, който се изпълняваше чрез тези страдания. Той изпи чашата, защото това беше Бащината Му воля, а не защото Той много я харесваше.
  За Исус тази чаша събуждаше отвращение. За нас - тя много често става нещо, за което сляпо се държим. Голямата опастност за Християните настъпва тогава, когато се улавяме за нещо, което наистина се намира във връзка с Божия план за нас, но не представлява негово съдържание. Към всяка „чаша“, колкото и тя да е божествена, ние не трябва да се придържаме сляпо. Не чашата е важна за нас, но волята на нашия Небесен Отец в момента.