„Тя му казва: Аз съм дъщеря на Ватуил ... тогава се наведе човекът и се поклони на Бога.“  (Битие 24:24)


Разбираш ли какво значи да се покланяш на Бога? Когато си се изправял пред решаването на трудна задача, за която си измолил Божията помощ и всичко е протекло точно така, както си се помолил, каква е тогава твоята реакция? Задоволяваш ли се само да се радваш на добрия успех? Или още по-лошо: приписваш ли част от резултата на своите собствени способности? Или на случайността?
  Слугата на Авраам посъпи по друг начин. Той не започна да се хвали за щастливото протичане на неговата мисия. Той дори не се спря да говори с Ревека. Без да се колебае или срамува, наведе глава и каза: „Благословен да бъде Господ!“ Неговата първа реакция се състоеше в благодарността за Божието водителство. Във всяка нова проява на тази милост той виждаше нова възможност да благодари на Бога. Ето, това е истинско преклонение! Когато отдаваме чест и слава на Бога за всичко, което се случва с нас, ние Му принасяме жертва на хваление и благодарност.

Тъй като Бог ръководи всички наши пътища, ние трябва да Му поднасяме онова поклонение, което Той очаква от нас.