„Бъдете едни към други добри, милосърдни! Прощавайте си едни на други, както Бог чрез Христа е простил на вас!“  (Еф. 4:32)

Когато прощаваш на своя брат, ти вземаш участие в живота на Христовото тяло, дори и тогава, когато не си му казал за това. Когато истински обичаш един брат, твоята любов съдейства за изграждането на Тялото, дори и ако не си му казал колко го обичаш.  Веднъж в Англия, непредвидено се оказах на трибуната на една конференция, на която трябваше да говори един брат от Япония. Ние не се познавахме, а нашите народи в момента се намираха във война. Аз не зная какво е чувствал този брат. Ние можахме да говорим много малко. Зная само, че когато по-късно той проповядваше, аз чувствах общението и любовта на един брат в Господа, една любов, която прекрачва всички национални прегради и не се нуждае от думи, за да бъде изразена.