„А той изпълнен със Святият Дух, погледна към небето и видя Божията слава, и Исус, който стоеше от дясната страна на Бога.“   (Деян. 7:55)   Стефан, изправен пред синедриона започна защитната си реч с думи за Бога и Неговата слава.  „Братя и бащи“ - каза той - „Слушайте! Бог на славата се яви на нашият отец Авраам ... и той излезе и живееше в Харан.“
Стефан, който виждаше тази слава, знаеше, че трябва да говори именно за това. И Авраам отговаряше така и при всички удари и отстъпления по пътя си, получаваше сила чрез възможността да вижда Божията слава. Затова Стефан започва своите думи, като се стреми да напомни тази история на своите сънародници.
  Те слушаха свидетелството му, което добре познаваха от Писанията, но внезапно заблязаха, че Стефан вижда онова, за което говори. Изпълнен със Святият Дух, той гледаше втренчено нагоре и видя славата на Бога. Този, Който се яви на Авраам и Онзи, Когото Стефан виждаше в момента беше Един и Същи. Неговото естество не се променя. И същият Бог, с непреходния блясък на своята слава носеше сега Стефан през кризата на смъртта.
  Какво значение можеше да има един или няколко камъка повече хвърлени върху онзи, който виждаше Божията слава?