„... а самят град беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.“  (Откр. 21:18)

Златото означава нещо, което е изцяло от Бога, а стъклото - нещо, абсолютно чисто, през което може да се гледа. Считам, че можем да продължим сравнението и да кажем: стъклото е преобраз на бъдещата истина, а водата на сегашната. Докато водата лесно може да се размъти, в стъклото не може да влезе нищо нечисто. Нашата чистота днес е изложена на промени, но бъдещата ще бъде неизменна. Дадената ни „божествена същност“ е чисто злато, това не подлежи на съмнение. Но в това злато ние за голямо съжаление, включваме различни планове, така че основната работа на Бога с нас, е да ни чисти от тези неща. Чрез кръста, Той желае да отстрани тези нежелателни примеси, при което всичко произлзащо от самите нас, Бог носи пред съда на Неговата смърт. Защото всичко, което искаме да внесем, дори то да бъде най-скъпото ни, е само шлака. То трябва да се махне изцяло и едва тогава ще можем да намерим своето място в Божият град от чисто злато.