„... но предавайте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога, като оръдия на правдата.“  (Римл. 6:13)

Мнозина схващат смисъла на глагола „представям“, употребен в този стих, като „посвещавам“ и не се задълбочават по-сериозно в неговото съдържание. Наистина тук се говори за едно посвещение, но не в смисъла, в който сме свикнали да го възприемаме. Не става дума за това да посветим на Бога нашия „стар човек“ с неговите страсти и дарувания, с естествената му способност да мисли, със силата и заложбите му, за да може Господ да го употребява. Истинският смисъл се изяснява от израза „като оживели от мъртвите“. Посочва се момента, от който едно посвещение би могло да започне. Старият човек не може да бъде посветен, а само онзи, който е преминал през смъртта към възкресението. Това „представяне“, за което се говори в нашия стих се получава като резултат от две неща. АЗ ЗНАЯ, че моят стра човек е разпнат и съм УБЕДЕН че живея с Бога и Исус Христос. Да зная, да съм убеден, да се представя - това са трите степени на една последователност в духовния живот, установена от Бога.