„Защото онзи, който е влезал в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Неговите Си.“  (Евр. 4:10)

При сътворението човекът беше много близо до Божията почивка. Адам беше създаден в шестия ден. Това означава, че отй нямаше дял в първите дни от Божието творение, защото се появи на бял свят едва в неговия край. И така седмият ден на Бога, беше първия ден за Адам. Докато Бог действаше шест дни, за да се радва после на Своята съботна почивка, седмият ден за Адам беше едно начало. Преди да си почине Бог работеше. За да бъде в хармония с Бога, човекът трябва най-напред да влезе в Божията почивка. Едва след това, той ще може да работи. Този принцип лежи в основата на всяка християнска дейност. Освен това, тъй като Божието творение беше така съвършено, животът на Адам можеше да има една спокойна изходна точка.
И това е Благата вест: за нас грешниците, Бог направи още една необходима крачка. Той завърши цялото си спасително дело. Не е необходимо ине да добавяме нещо към него, за да получим спасение. Посредством един обикновен акт на вяра можем да влезем веднага в съботната почивка на Неговото завършено дело.