„Господ ви прие и ви изведе от огнената пещ, от Египет, за да бъдете Негов народ.“  (Втор. 4:20)

Нито в Стария, нито в Новия завет себеотдаването и спасението не се разглеждат като независими една от друга категории. Т са тясно свързани и никъде не ги разглеждаме поотделно. Павел предаде живота си на Бога, когато преживя своето обръщение по пътя  към Дамаск, а не едва когато се намираше в затвора или беше изправен пред мъченическата си смърт. Божият план не предвижда народът му да чака време на особено благословение, за да се предаде напълно на Бога.
Когато Бог спасява един народ, тогава го приема и за Своя собственост. Така се изпълва Неговата воля. Той ми подарява спасението и очаква моето пълно себеотдаване. Като благодарност за този прекрасен подарък, аз се предавам напълно в Неговите ръце.