2. БОГ ИМА ПЛАН ЗА ТЕБ Втора стъпка: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек (Лука 5:8)   Петър е неук и беден рибар. Той и съдружниците му ловят риба. Цяла нощ хвърлят мрежите, но не успяват да уловят нищо. Петър е огорчен. С какви очи ще погледне жена си и очакващите деца! Вероятно храната е била на привършване и всички са гледали на Петър с голяма надежда. А сега… нищо!  Вече се развиделява. С последни сили Петър хвърля отново мрежата и очаква поне няколко рибки да се уловят, но напразна надежда… Сега трябва да излязат на брега, мрежата старателно да бъде почистена от всички водорасли и после сгъната, с надеждата, че следващата нощ ще уловят нещо.  В този момент, на фона на изгряващото слънце, се приближава някой, който вероятно иска да си купи риба. Сега пък Петър трябва да обяснява, че не са уловили нищо. Иска му се никой да не го пита за нищо и час по-скоро да се прибере в къщи за няколко часа сън…  Изведнъж, в далечината, се задават и други хора, и други, и други… Толкова много желаещи да си купят риба!? Тълпата нараства неимоверно много. Един мъж приближава и го моли да ползва лодката му за платформа, от която да говори на събралите се. В него Петър разпознава Исус, с Когото вече се беше срещнал преди време. Неговият поглед все още го изгаря и разнищва в него всичко… На Петър му се иска да избяга, но не може да откаже на този мъж и погледа му, който прониква така дълбоко в него. Мъжът се качва на лодката и започва да говори, но Петър не чува нищо. Мисли си, кога най-сетне всичко това ще свърши и ще се прибере в дома си? Изведнъж е стреснат от думите: „Симоне, оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за улов.“  На Петър му се иска да откаже: „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме.“ В себе си мисли: „Аз съм рибарят и зная кога и къде има риба, но тази нощ просто нямахме късмет… А ти… дърводелецът, какво разбираш от риба?” Но вместо отказ Петър се съгласява да опитат:  „…но щом казваш, ще хвърля мрежите.”  „И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите се прокъсваха.” „Когато видя това, Симон Петър падна в краката на Исус и каза: Върви си от мен, Господи, защото аз съм грешен човек.” Втората среща с Исус имаше огромно въздействие върху Петър. Първо, той видя себе си: „Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек.“ Второ, Петър очакваше, че Христос ще се отстрани от него, а Той му даде чудно обещание: „Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.“ Трето, Петър трябваше да се научи да работи съвместно с Бога. „Аз Съм лозата, вие сте пръчките, който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод, защото отделени от Мен, не можете да сторите нищо.“   Исус пита: Имаш ли време за Мен? Петър остави своята работа. Ние обичаме да слушаме, обичаме християнството, но нямаме време за общение с Исус. Защо? Защото смятаме, че не е важно. Готов ли си да Ме слушаш? Исус каза: „Хвърлете мрежите!“  „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежите.“ Готов ли си да Ме следваш? Петър е съкрушен. „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.“ Но точно това е точката, до която всеки трябва да достигне. Готов ли си да работиш за Мен? Петър прие да бъде Негов ученик.   *   *   * В една църква имало млада певица с чудесен глас. Често пеела на църковните богослужения. Една неделна сутрин подготвяла песен и видяла, че влиза непознато лице с износени дрехи. Тя се стреснала. „Извинявайте, аз чух Вашата песен. Тази песен моята покойна майка често пееше. Доста време не съм влизал в църква. Живял съм живот далеч от Бога. Но сега чувствам, че не съм достоен и трябва да поправя живота си, и тогава ще дойда при Него.“ „Ела такъв, какъвто си! Ти си вече Божие чадо, щом си разбрал, че не си достоен.“   СВИДЕТЕЛСТВОТО В ЗАБЪРДО   Едно пророчество чрез Маруся Мавродиева, съпруга на Илия Апостолов, изказано през 1961 година, започна да се изпълнява. Пророчеството беше, че ще имаме служение в цяла България. Когато дойде демокрацията, всички се втурнахме да работим на Божията нива. Съжалявахме, че денонощието има само 24 часа. В края на годината започнахме посещения в Пловдивския затвор и открихме първото неделно училище по вероучение. Освен Пловдивския затвор, започнахме посещения по затворите в цяла България. Бяхме непрекъснато в пътуване. Организирахме група за кореспонденции със затворниците. Десетки бяха тези, които се покаяха и приеха Исус. Успоредно с тази дейност разширихме работата с неделното училище по вероучение. От Съвета ни дадоха четири стаи-занимални към едно училище в центъра на града, където от целия град идваха деца, главно невярващи, за да присъстват на библейските уроци. Пренесохме това в училищата и за кратко време обхванахме седем училища, освен тези извън Пловдив. Един ден през лятото, Святият Дух ми каза: „Започни списание „Братска любов“. Бях учуден, защото не съм литератор. Дори българския език не ми вървеше. Когато ме изпитваше, българичката ме гледаше: „Енчо, чудя се как да ти пиша тройка.“  Отговорих на Господа: „Ако това е от Теб, Ти направи с лекота да се приготвя всеки брой и промисли за финанси.” На 15 август 1991 г. започнах списанието и то продължава да излиза и до днес в тираж 16 хиляди бройки всеки месец. Досега сме отпечатали над пет милиона списания и книжки. Работата в затворите и училищата продължи. През лятото започнахме голяма кампания за евангелизиране на Родопите. Спомням си, когато посетихме едно мюсюлманско село, където се бяха събрали на площада голяма част от селяните, за да ни слушат, една от жените сподели нещо важно с нас: „За 45 години ние се обезверихме. Но сега разбираме, че без вяра в Бога не може да се живее. Сега сме на кръстопът, кое да изберем: мюсюлманството или християнството?“ На следващата година една сестра от Чепеларе ни предостави целия етаж от къщата си, за провеждане на обучение на учениците от ОРА Интернешънъл. Сутрин имахме молитва два часа, след това лично време за четене на Библията. Следобедите се приготвяхме за посещението на поредното село в района на Родопите. Този път селата, които трябваше да посетим, бяха три. Сформирахме екип от пет души, толкова, колкото събираше старата лада, а имаше още толкова желаещи да дойдат на евангелизацията. Посетихме едно от селата, за да подготвим следващата прожекция на филма „Исус”. След това се отправихме към село Забърдо, дълбоко в планината. Разделихме се на три групи. Аз останах в центъра на селото, а другите започнаха посещения на всеки дом, за да споделят благата вест, да раздадат списания „Братска любов” и брошури.  На площада не се виждаше жив човек. В дъното се намираше пощата. От нея излезе млада жена и тръгна да пресече площада. Пресрещнах я. Попитах от тука ли е и имат ли в селото джамия или църква. Заговорих за Корана, после за Библията и така неусетно й разказах за жертвата на Исус и за спасението на всички, които Го приемат. Жената ме слушаше с внимание. Попитах я, желае ли да приеме Исус за свой Спасител. Тя отговори с „Да”. Тогава я водих в молитва и тя повтори молитвата от цяло сърце. Бях толкова щастлив за това, което се случи.  Стърчахме съвсем сами на огромния площад. Тогава извадих от чантата списание „Братска любов” и й го подадох. Тя го взе, погледна го и ми каза, че получава същото списание по пощата. Бях много учуден. Тя обясни, че има приятелка в Пловдив, която й го изпраща всеки месец.  Бях очарован от Божието провидение. Бог беше подготвил почвата в тази млада жена чрез списанието и сега трябваше само да се довърши Божието дело. Нека цялата слава да бъде на Него, Всемогъщия Бог.  Тръгнахме за третото село, където бяхме подготвили прожекция на филма „Исус”. Бяхме изненадани да открием още четири души от екипа ни, да ни очакват там. Желанието им да бъдат на евангелизацията било толкова голямо, че те се помолили някоя кола да спре и да ги закара до селото. Модерен Мерцедес спрял и ги качил всичките.  Евангелизацията мина успешно, но проблемът беше връщането на групата. Успяхме да съберем уредбата за прожекцията в багажника. Как се вмъкнахме девет души в ладата, все още недоумявам. Големият проблем обаче беше, как ще изкачим стръмнината преди Чепеларе. Натисках газ до дупка на първа скорост и успяхме. Всички бяхме много щастливи, да се върнем в дома в Чепеларе, макар и сред нощ. 
СВИДЕТЕЛСТВА НА СТОЯНКА И КИНА   Бях на молитва в Мисионерския дом в Девин, когато Святият Дух ми каза да изтичам бързо на улицата. Видях две възрастни жени, които минаваха покрай Дома. Заговорих ги с най-голямата усмивка, която можех да направя. „Оттук ли сте?” – запитах. Отговорът беше: „Да.” „Имаме гостенка от Пловдив, на вашата възраст, и тя желае да се запознае с местни хора.” „Отиваме до болницата и като се върнем, ще ви позвъним.”  На връщане те наистина позвъниха и аз ги запознах със сестра Добринка. Започнахме разговор и той неусетно премина върху Корана и Библията. В един момент едната жена се обърна към другата: „Виж, ма, Стояно, сълзите ми текат…, не мога да ги спра…” „И на мен също…, Кино.” После ги водихме в молитва и те приеха Исус за свой Спасител. Дълги години сестра Стоянка посещаваше църквата ни. Беше изцелена от диабет. Сега вече е при Господа, в Неговата слава. Синът на другата сестра й забрани да има контакти с нас, но вярвам, че вярата никой не може да я забрани в сърцата ни.  3. БОГ ТЕ ВОДИ В ЖИВОТ НА ЧУДЕСА Трета стъпка: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата (Матей 14:28).   Третата стъпка е послушание на вярата в Словото Божие. Послушанието е практикуваща вяра. Ако искаме и ние да растем във вярата, трябва да се научим на това.  Всред бурята и свирепите вълни Петър се осмели да слезе от клатушкащата се лодка и да тръгне по водата. Исус изговори само една дума: „Ела!“ Петър поиска и Христос му даде специално слово - рема. Можеш да слушаш и изучаваш Божието слово - логос, но само когато Святият Дух дойде, оживи и запали това слово, то става рема.   „Господи, избави ме!“ Кой изрече тази молитва, къде и защо? Петър беше на едно необикновено място всред морето и потъваше. В живота ни са възможни грешки, съмнения, маловерие и означава ли това да бъдем пасивни и да останем цял живот бебета, без да практикуваме своята вяра? Бог иска да действаме и да бъдем смели в Неговото слово. Стъпките във вярата имат огромно въздействие върху живота ни. Хората много лесно се адаптират към негативните мисли и думи. Такива живеят в постоянна духовна бедност. Петър си каза: „Аз мога да ходя по водата чрез Бога.“ Йонги Чо ни насърчава да мислим така: „Аз съм още млад и способен. Мога да работя като младите независимо от възрастта си.“ Нервната и другите системи на такъв човек са здрави, бодри и той получава много свежест и сили от главния център. Преди да бъдеш променен напълно, необходимо е първо да промениш езика си и начина на мислене. Ако това не можеш да сториш, не се надявай на друга промяна. Овладей езика на Библията и говори думи на вяра: творчески, прогресивни, продуктивни и победоносни слова. Тогава ще бъдеш победител, ще ходиш по водата, ще срещаш средата и обстоятелствата с оптимизъм.   *   *   * При едно внезапно затопляне на една река ледът се разчупил. Един човек се намирал на едно от парчетата и с ужас разбрал, че се отдалечава от брега. Той коленичил и започнал да се моли. От брега го забелязали. „Върви напред, викали му те, и когато доближиш до голямата ледена площ, скачай, преди да е станало късно.“ Бог укори Мойсей: „Защо викаш към Мен, върви напред.“ Има време за молитва, има време и за стъпки във вярата.
ИСУС ХОДИ ПО ВОДАТА   Учениците се качиха в една лодка и се отправиха към Капернаум. Те проявиха инициатива (Йоан 6:16-21) и това изглежда похвално.  Всички си спомняме как през първите години на прехода посещавахме затвори, организирахме вероучение в училищата, посещавахме старчески домове, участвахме в интервюта по радиото и ТВ, провеждахме евангелизации, изнасяхме концерти... Но пропускахме най-важното, Христос да бъде не само сред нас, но и да има първото място в живота ни.   Исус не беше при тях Божието слово констатира, че Исус не беше при тях. Бог може би имаше съвсем друг план за тях, но те не осъзнаха това. Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. „А лодката беше вече в средата на езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен” (Матей 14:24).  Бяха изминали 30 стадии или около 5,5 км. Езерото е с размери 30 на 8 км. Би трябвало за 1-2 часа да преминат на отсрещната страна и да потърсят место за преспиване. Учениците гребяха повече от 8-10 часа без резултат и се намираха все още в средата на езерото.  Когато Исус липсва, трудът ни може да бъде напразно.  „И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине” (Марк 6:48).   Исус ходи по езерото Интересното е, че учениците не можаха да Го разпознаят и бяха уплашени. Когато Христос липсва, може да полагаме неимоверни усилия за достигане на недостигнатите и резултатът да бъде малък.   Аз съм; не се бойте! Божието име е: Йехова - Аз Съм. Създателят на Генисаретското езеро и Вселената казва: Не бойте се! Той управлява и природните закони.    Бяха готови да Го вземат в лодката Колко е добре, Исус да бъде винаги с нас. Вятърът спира, вълните утихват, морето се успокоява. Той може да успокои и житейските бури, вълни и изпитания.   И веднага лодката се оказа при сушата, към която отиваха Това е още едно чудо. Учениците не трябва повече да гребат. Изведнъж лодката се оказва на брега, към който отиваха.  Докато учениците се бореха с вълните, Исус е сам на молитва. Това е една съвременна картина: Исус е отдясно на Отца и ходатайства за нас, докато ние се борим в житейското море, тласкани от вълните всред тъмнина. Но Исус ни вижда и скоро ще дойде, за да ни отведе на добрия пристан.