Постинг
23.05.2018 04:04 -
ТРАПЕЗА В ПУСТИНЯТА - 23 май
„О, каква дълбочина на богатството, мъдрост и знанието на Бога! Колко неизследими са Неговите решения и необхватни пътищата Му!“ (Римл. 11:33)
При тълкуването на Божието Слово, неговите служители често прекъсват своето поучение, за да дадат израз на избликналото в момента дълбоко сърдечно преклонение. Тази изява е особено характерна за апостол Павел. В Посланието към римляните, глава 1, той прекъсва своето безпощадно изложение на човешкото падение с един вик на славословие към Бога-Творец, „Комуто да бъде слава до века“ (ст.25), като към тези думи добавя и своето лично „амин“.
В 9-та глава, той прекъсва думите си за духовните предимства на Израел с едно хваление на Христос, „Който е Бог над всичко, прославен във вечността.“ И тук също, в края на главата намираме подобна лъчезарна спонтанност. След като говори за Божието милосърдие спрямо езичниците и за това какъв трябва да бъде техния отговор, накрая той казва: „Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.“
По-нататък в 12:1 продължава: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости ...“ И ето - между тези два стиха той отново вмъква изненадващия възклик - думите на нашия текст. Апостолът не може да сдържи чувствата си: „Защото от Него, чрез Него и за Него са всички неща. Нему да бъде слава до векове! Амин.“ Прекъсвания от този вид не създават проблеми на Бога.
При тълкуването на Божието Слово, неговите служители често прекъсват своето поучение, за да дадат израз на избликналото в момента дълбоко сърдечно преклонение. Тази изява е особено характерна за апостол Павел. В Посланието към римляните, глава 1, той прекъсва своето безпощадно изложение на човешкото падение с един вик на славословие към Бога-Творец, „Комуто да бъде слава до века“ (ст.25), като към тези думи добавя и своето лично „амин“.
В 9-та глава, той прекъсва думите си за духовните предимства на Израел с едно хваление на Христос, „Който е Бог над всичко, прославен във вечността.“ И тук също, в края на главата намираме подобна лъчезарна спонтанност. След като говори за Божието милосърдие спрямо езичниците и за това какъв трябва да бъде техния отговор, накрая той казва: „Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.“
По-нататък в 12:1 продължава: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости ...“ И ето - между тези два стиха той отново вмъква изненадващия възклик - думите на нашия текст. Апостолът не може да сдържи чувствата си: „Защото от Него, чрез Него и за Него са всички неща. Нему да бъде слава до векове! Амин.“ Прекъсвания от този вид не създават проблеми на Бога.
Вълнообразно
Няма коментари