„... защото слезох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който ме е изпратил.“   (Йоан 6:38)

Онова, което Бог иска от мен не бива да бъде осуетявано от моя характер. Често ние считаме нещо за „водителство“, а всъщност то се оказва нашето собствено влечение. Един срамежлив брат, например, е „воден“ да седне на последния ред, а самоуверения - да седне най-отпред. И всеки твърди, че е воден от Бога. Наистина ли това е така?
Не се ли оставяме да бъдем ръководени от собствените си склонности?
Божията воля повелява да поставим настрана прородните си влечения. Аз трябва да бъда тъй много изпълнен със Святият Дух, че човек, който познава моя характер да не може да предвиди, как Бог би ме ръководил. Да се пазим да не смесваме Божията воля с нашата лична воля и склонност:  Дори Исус, чиято воля беше безукорна, се подчиняваше на Бащината Си воля.
Исус постъпваше така, тогава колко повече аз трябва да го правя?