„Чезне плътта ми и сърцето ми, но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.“   (Псалом 73:26)

Познавам един брат, който беше много привързан към жена си. Веднъж му се наложи да предприеме няколко месечно мисионерско пътуване. Жена му не се чувстваше добре,защото само преди шест месеца беше родила дете. Един приятел ме помоли да му предам писмо и аз се запътих към дома му. Когато приближих къщата, видях как той излезе на улицата, направи няколко крачки, после се обърна назад, погледна към дома си и след кратко колебание се върна обратно. Тъй като почувствах, че у него се разиграва вътрешна борба, аз по друга улица се отправих към пристанището, откъде трябваше да замине кораба му. Когато той пристигна, аз му дадох писмото и му казах: „Бог да те благослови!“ По начина, по който ми отговори, разбрах, че той сега беше напълно спокоен. Когато след няколко месеца се завърна, аз го попитах дали си спомня този случай. „О, разбира се“ - каза той. - „Много добре си спомням. Жена ми оставаше сама у дома и нямаше кой да ѝ помага. И другите две деца се нуждаеха от грижи. Отгоре на всичко, им оставих съвсем малко пари. Имах чувството, че не можех да ги оставя в това състояние. Но когато се върнах си спомних стиха: „Никой, който е сложил ръка на ралото и гледа назад, не е достоен за Божието царство.“ Тогава се обърнах и се запътих към кораба.“
Да сложиш ръка на ралото и да изтриеш сълзите си: това е Християнство.