„... те живееха при царя, за да му служат.“  (1 Лет. 4:23)

Давид разполагаше с много силни мъже. Някои от тях бяха военачалници, а други - портиери. Всеки изпълняваше задачата си, поставена от царя.
Ние трябва да се съгласим да бъдем войници или портиери и да изпълняваме дадената ни от Бога работа, а не онази, която си избираме сами. Ако ти си Християнин, Бог има за теб предопределен път или „поприще“, както казва Павел. Но не само пътя на апостол Павел, а и този на всяко Божие чадо е определен съвсем точно. Много важно е да знаем избрания от Бога за нас път и да вървим по него.
„Господи, предавам се в ръцете Ти с единственото желание да ме водиш по пътя, който си определил за мен!“ Това е истинското посвещение.
Асо в края на живота си можем да кажем заедно с Павел: „Завърших пътя си“, тогава наистина ще сме щастливи. Имаме да изживеем само един живот, и нищо не е по-трагично, ако стигайки края установим, че сме вървели по погрешния път.