„Ако и да сме познали Христа по плът, сега вече не Го познаваме такъв.“ (2 Кор. 5:16)

„А в първия ден на седмицата, сутринта рано дойде Мария от Магдала ... и ето, камъкът беше отвален от гроба.“ Но Мария не се задоволи с това, че намери гроба празен. „Не зная къде са Го положили“ - каза тя на ангелите през сълзи. А когато се обърна и видя Господа, Когото така добре познаваше, Го счете за някакъв чужденец. Ако ти се съмняваш във факта, че ние можем да разберем и познаем нещо, само ако Бог ни го открие, тогава размисли върху тази история!
Тя съдържа нещо много важно. Христос „по плът“ беше разпнат. За онзи, който Го познава само така остава перспективата да търси напразно един труп. Мария Магдалена, която беше така тясно свързана с Него, Го гледаше и не можеше да Го познае. Нима се бяха променили нейните духовни способности? Не, но Исус беше възкресен с голяма сила и поставен отново в полагащата Му се слава. Тъй каткто при Него се бше порменило нещо и начина, по който Го познаваха хората, също се беше променил. Мария Го позна едва когато Той заговори. По този начин настъпва и всяко откровение. Вътрешната яснота на констатацията не може да се обясни с думи. Изведнъж получаваме знание и това е достатъчно.
Мария плачеше. Тя търсеше труп и не видя, че стоящият до нея беше Господ.
И ние всички имаме неща, за които плачем. Достигаме до мъртва точка и не виждаме изход. Но именно тогава чуваме един тих глас, който казва: „Мария!“ и ето, Този, Който мислехме за загубен, застава пред нас.