„Той ще цъфти като крем и ще разпростре корените си като кедър от Ливан.“ (Осия 14:5)

В Божието чадо се обединяват две взаимно противоречиви начала. Над земята се показва обикновенният, непосредствен живот на упование в Бога и вяра, представени в случая чрез посадения от Бога крем. Това виждат хората.
В дълбочините обаче, далеч от погледа, се проправят път могъщите корени на кедъра, които придават на крема неочаквани сили. 
Тук се крие парадоксът на един живот, който е познал кръста. На външен вид той е крехък, като току-що показал се над земята крем, но дълбоко под повърхността се крие нещо стотици пъти по-голямо. Това е мащабът. 
Каква част от живота ми е видима? Когато хората се вглеждат в него, виждат ли те всичко или има още нещо? Имам ли там, в онази невидима от човеците част, една скрита история с Бога? Хората съзерцават само нежния, цъфтящ в своята немощ крем. Бог, обаче се стреми към корените и желае те да бъдат могъщи както са тези на ливанския кедър.       http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2018/01/30/trapeza-v-pustiniata-30-ianuari.1590951