„Ето, Аз сключвам завет: пред целия твой народ ще върша чудеса.“ (Изход 34:10)

Мнозина от нас не правят ясна разлика между Божиите обещания, които всъщност са завършени дела и Неговия завет. Обещанията се дават, за да се укрепи вярата ни, но често ние не можем да ги приемем. Понякога не сме в състояние да разберем Божиите дела. Струва ни се, че техните прояви са в противоречие с тях. Но дори и това да е така, ние винаги имаме Неговия завет. Заветът има по-голямо значение от обещанията, а дори и от могъщите дела. Той е нещо, което сам Господ се е задължил да извърши. Той е лост, за който вярата може да се хване. 
Морално погледнато, ние нямаме никакви права пред Бога, но на Него Му е приятно да се обвърже с договор, с който Той се задължава да работи за нас. Заветът е нещо много ценно. Той дава сила на вярата, когато тя е най-слаба.