„Слушайте Ме, доме Яковов и всички останали от Израелевия дом, които съм носил още от утробата и съм държал от раждането.“ (Исая 46:3)

Прочит: Исая 46:3-10

Тази година най-голямата ми дъщеря завърши гимназия и аз още не съм готова да се разделя с нея. Макар да знам, че това е естествения ход на нещата, ми е трудно да прикрия тъгата си зад смелото изражение и широката усмивка.
Днес погледнах през прозореца и видях едно празно гнездо под стряхата. Преди около месец наблюдавах как птицата-майка го строи. После тя лежа върху яйцата в дъжда и вятъра на ранната пролет. Преди седмица видях как три малки главички се подават от гнездото. А сега то вече е празно. Къде бяха отишли? Как бързо мина времето! Колко бързо отлетяха!
Така се чувстваме и аз, и моята дъщеря, докато тя се подготвяше да напусне дома. Аз изпитвах не по-малка несигурност от нея. Но зная, че Бог никога няма да ни остави да се изправим пред неизвестността сами. В Исая е казано, че Той се грижи за нас още от раждането ни и ще продължава да ни пази, докато остареем. С увереност в това Негово обещание аз съм готова да оставя дъщеря си да продължи напред.

Молитва: Боже, благодарим Ти за Твоето обещание никога да не ни изоставяш. Ти си винаги близо до нас, затова нека имаме смелостта да тръгнем напред с вяра. В името на Исус, амин.

Мисъл за деня: Бог се грижи за нас във всеки момент от нашия живот.

Автор: Олив Фишър (Кентъки)

Да се молим за: МЛАДЕЖИТЕ, КОИТО ЗАВЪРШВАТ ГИМНАЗИЯ И ЗА ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ.