Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2017 20:30 - СЕДЕМ СТЪПКИ - част 4-та
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 352 Коментари: 0 Гласове:
0



 7. БОГ ТЕ ПОМАЗВА ЗА СЛУЖЕНИЕ

Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми. Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми. Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми (Йоан 21:15-17).

ИСУС И ЧУДНИЯТ УЛОВ НА РИБА


Петър беше добър организатор. Успя да убеди другите, като даде личен пример. Отидоха до езерото, спуснаха лодката във водата и направиха най-доброто, за да бъде уловът на риба голям. Какъв беше резултата след хвърляне на мрежите цялата нощ? През онази нощ не уловиха нищо. Къде сбъркаха? Организацията беше перфектна. Всички бяха опитни рибари. Материалната база беше добра... Пропуснаха само едно… да поканят Исус. Той беше там и те Го забелязаха, но не Му обърнаха внимание. Найтрагичното беше, че дори не Го познаха. Имате ли нещо за ядене? Исус ги попита: „Приятели, имате ли нещо за ядене?” Отговориха Му: „Нямаме.” Когато Исус липсва в живота ни, той е духовно беден. Ако можеше да разпознаем това в нас и в живота ни!? И да Го поканим Той да има първото място. Неговият съвет е най-добрият. Той знае всичко. Колко дни и години са пропадали, защото не сме потърсили съвета Му, защото сме отхвърляли сътрудничеството Му!? Колко енергия и сили са отишли на вятъра, защото… не сме Го забелязвали или разпознавали!? Хвърлете мрежата! „Момчета, хвърлете мрежата … и ще намерите…” Къде точно? „Хвърлете я от дясно на лодката, там е рибата…” А времето? Беше ли подходящо? Вече се беше разсъмнало и те трябваше да приключват с риболова. Денят не беше подходящо време за риба. Най-подходяща беше нощта, но те не успяха да уловят нищо. Това означаваше, че на това място няма риба. Трябваше ли Петър да отиде против своите човешки познания и да се довери на Непознатия? Това е един важен момент, с който се сблъсква всеки един от нас. Във всеки момент от живота ни, вярата е поставена на изпитание по хиляди начини. Да следваме Исус, това означава да се отречем от себе си, от своите планове и своите намерения. Нужни са усилия на волята и издръжливост. В света, в който живеем, всичко ни предразполага към отпуснатост, безразличие и безгрижие. Задълженията, които трябва да поемем, ни се струват много големи и невъзможни за постигане. Обаче, за да отидем напред и да издържим в обстоятелствата, в обществото и всред приятелите, е нужна сила. Това е едно трудно изпитание, с което трябва да се борим ден след ден и час след час. Ако посрещнем тази ситуация и приемем предизвикателството, това ще ни помогне да израснем като християни, да се променим и да разберем, че изключителните думи на Исус са истина и Неговите обещания са осъществими в живота ни. Ще преживеем Божията авантюра, хиляди пъти по-привлекателна от всичко друго, което можем да си представим. Тогава как да приложим на практика тези думи? Чудният улов Когато се вслушаме в гласа Му и Го разпознаем, бъдем послушни на съвета Му и хвърлим мрежите, тогава уловът ще бъде много голям. Дори самите ние няма да можем да се справим. Ще имаме нужда от помощници. Ще разпознаем, че това е Господ, Който действа в живота ни. По този начин ще поставим нашето съществуване и служение върху нещо, което е по-сигурно и по-солидно. С удивление ще открием, че точно там, където всяка човешка възможност свършва, Той се намесва и че там, където по човешки е невъзможно, става възможно и се ражда живот. „Тогава дойдоха и другите ученици в лодката, защото не бяха далеч от сушата… и влачеха мрежата с рибата.” Богатият улов на риба символизира плодородието, което очаква всеки един от нас, когато се доверим на Исус. Бог ще ни изпълва със Своите добрини, когато Го следваме и ще ни дава стократно още в този живот, а в бъдещия – вечен живот. Неочаквани благословения Когато излязоха на сушата, бяха изненадани да видят жарава и на нея сложено риба и хляб. Исус знае не само къде е рибата, но Той ни е приготвил славна трапеза и благословение в присъствието Му. Заслугата за богатия улов беше изцяло Негова, но Го чуваме да казва: „Донесете и от вашата риба, която сега уловихте и елате да закусим.” Когато сме с Него, няма да има скъсани мрежи, няма да има гладни и няма да има незадоволени. Той Самият ще благослови храната, ще има доволно за всички и уловът на души ще бъде богат.


ПОМАЗАНИЕТО НА ПЕТЪР

  Симон Петър е човек като нас, със своите слабости, страхове и недъзи. И същевременно той е един от най-популярните, смели и ентусиазирани ученици на Исус. В началото виждаме Петър уплашен от една слугиня, отричайки се публично от Исус, но в Деянията го виждаме смел и дръзновен да проповядва на хиляди, изобличавайки ги за греховете им. Коя е тайната променила живота му? Това е действието и контрола на Святия Дух. От неустойчивият Симон (тръстика, която е разлюлявана от всеки вятър), Святият Дух го превръща в Петър (канара). Това е чудесен пример за това, че когато някой се откаже от собствените си амбиции, идеи и желания и позволи Бог чрез Святия Дух да контролира живота му, ще бъде издигнат за едно истинско служение. Една от най-важните стъпки в живота на Петър беше покаяние. „И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа... И излезе вън и плака горко.” Погледът на Исус срещна погледа на Петър само за миг, но това беше най-силната проповед, която Петър запомни през целия си живот. Думи не се чуха, но Петър разбра, Петър си спомни и покаянието беше от цялото му сърце. Тайната на истинските християни е в покаянието и в силата отново да станат и да се изправят. „Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става“ (Пр.24:16). В Йоан 21:17 Господ отделя специално внимание на Петър. „Симоне, сине Йонов, обичаш ли ме повече, отколкото ме обичат тези другите?“ Ако наистина е така, тогава: „Грижи се за овцете ми.” Божието Слово ни обещава: „Но ще получите сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели  за Мен както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и навсякъде по земята” (Деян.1:8). В Деяния 2:14-41 виждаме мощния резултат от помазанието на Святия Дух. Божието слово ни насърчава в такива случаи да не се боим какво ще говорим, но Святият Дух ще ни научи. Също така свободата с която Петър цитираше пасажи от Свещените Писания, показва, че той беше напластил в своя ум библейски факти. Ние ще открием три части в Петровата помазана проповед. Доказателство На първо място ще открием едно послание, отправено към ума на човека. Някои свръхестествени проявления при изливането на Святия Дух, бяха възбудили интереса на хората и повдигнали различни въпроси. Това е чудесна подготовка за слушателите да им се даде обяснение и доказателство за нещата, които будят интерес, но в светлината на Словото. Петър направи точно това. Той обясни и доказа, какво не е това: „Тези хора не са пияни, защото е едва девет часа сутринта. В такова време никой не се напива.” Накара ги да размишляват. След това Петър обясни какво е това. Това е пророкуваното от пророк Йоил. Обяснението на едно минало пророчество и съвременното му приложение, беше нещо много интересно за слушателите. Свидетелство Втората част трябваше да засегне чувствата на човека. Свидетелството е найподходящо за това. Петър беше засегнал отчасти чувствата им, като каза, че те бяха разпнали Христос. „Всички ние сме свидетели на факта, че Христос бе разпнат, погребан и възкресен.” Възкръсналият Христос се беше явил на отделни вярващи и сега Петър, един от тях, свидетелстваше за това. Увещание Третата част е един апел към волята. Чувствата на някои от тях бяха силно докоснати: „Какво да направим, братя?” Един въпрос, който отвори пътя на увещанието: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.” Петър предаде най-важното послание за спасението на човека, в което има човешка и Божия страна. Чрез действието на Святия Дух, човек трябва да направи стъпка на покаяние и тогава идва Божия отговор – прощението. Има още една човешка страна и това е водното кръщение, при което се погребва символично стария човек и възкръсва за нов живот. След тези стъпки Бог ще ни даде сила за служение, дара на Святия Дух. Резултатът от помазаното служение на Петър беше растеж на Царството – в един ден три хиляди души спасени.

  БОЖИЯТ МИР ВЪРХУ ПЕТЪР

  Петър е важна личност в Деяния на апостолите. Бог започна мощно да го използва в служение, за да изпълни Божията воля в своя живот, да довежда много хора до спасение и да разрушава делата на дявола. След огромните благословения, Сатана подбуди свещениците да се опитат да го спрат, но без успех. Обвиненията бяха: „Изпълнили сте Йерусалим с това учение.“ По-късно дяволът подбуди самия Ирод да сложи ръка върху Петър, за да бъде и той убит като Яков. Петър имаше два избора: да обвини Бога, че го е изоставил или да се уповава на Него във всяка ситуация. Той избра второто (Деяния 12 глава). На другия ден Петър трябваше да бъде обезглавен, а той спеше! Въпреки, че беше окован с две вериги и пазен от цяла дузина стражари, Петър спеше спокойно. Интересно, че не се молеше, нито се окайваше, че си отива от този свят, а спеше. Той спеше, защото знаеше и беше уверен, че животът му е скрит в Бога. Не се притесняваше, че ще изгуби главата си само след няколко часа, а показа пълно упование в Господ Исус. Няколко години преди това Петър се уплаши от една слугиня за живота си, а сега можеше да спи спокойно. Коя е тайната за това? Беше изпълнен с помазанието на Святия Дух, а това винаги донася до мир. Затова не беше проблем спокойно да спи, уповавайки се изцяло на Бога.

  АЗ И МОЯТ ДОМ ЩЕ СЛУЖИМ НА ГОСПОДА! 

  Мисионерското поле за работа в Родопите е огромно. Молим се за работници, които вярващите да подкрепят с финанси, за да може да посетим всяко селище в този обширен район. Имаме организирани църкви, които трябва да обслужваме. В някои села повярваха млади хора - мюсюлмани, които се нуждаят от укрепване във вярата. Очакваме там да организираме нови църкви. Става все по-трудно и по-трудно новоповярвалите да бъдат обхванати, за да им се поднася навреме необходимата духовна храна. Често пъти семействата и децата ни са ощетени поради липса на време, но духовната атмосфера на молитва и свидетелство, в която живеем, дава положително отражение върху тях. Когато нашата малка дъщеря Криси, беше на 5 години, имаше интересно преживяване, за което желаем да ви разкажем. Преди това беше спасена голямата ни дъщеря Йоана на девет години; а синът ни Живко, преживя тази духовна опитност на осемгодишна възраст. Сега целият ни дом е спасен и всички заедно можем да се радваме на Божията милост и да служим на Господа. Новорождението на Криси Криси, разкажи ни за преживяването си. Кога стана това? Беше понеделник, вътре в есента (по средата на есента), когато татко се върна в Девин от семинара в Пловдив и разказваше интересни неща за него. На другия ден се прибрах от детската градина и кака ми предложи да започнем една игра. Бог ми сложи греховете в сърцето, така че да мога да ги усетя и тогава започнах да плача. Кака ми предложи да играя, но аз й казах: „Како, моля те, не ме мъчи да играя на тази игра.“ И аз започнах да плача още по-силно. Бог така направи, че да мога да си усетя греховете и аз се молих да разбера дали Той ми е простил греховете. Тогава казах: „Татко Исусе, записал ли си името ми в книгата на живота?“ Получих радост и мир в сърцето си. Почувствах, че всички вярващи имат дом в Божията десница, а тя е голяма като целия свят. Криси, защо не си ни разказала това досега? Аз се опитвах много пъти да ви разкажа това, но вие бяхте заети. Криси, а защо плачеш тази вечер? Чувствам отново тежест в сърцето си и колко много са греховете ми. Дали татко Исус ми е простил за лошите и груби думи, които съм казвала на кака и на други деца? Дяволът няма власт да ми ги спомня, нали? Криси, снощи ти ни разказа за преживяването си. Разбрахме, че през нощта  си имала и интересен сън, помниш ли го? Да. Първо се видях на леглото с кака, а Исус беше над мен с бяла, блестяща и разперена дреха, като позлатена. Той ми каза: „Криси, ти имаш новорождение.“ След това видях как небесата се разтварят и Исус се вдигна. Имаше ангели във въздуха, които пееха. Искам татко Исус да ми помогне да се науча по-бързо да чета, за да разбирам Библията. Йоана отново почва да чете Библията Една вечер мама ни говореше как Бог ще дойде скоро, за да ни вземе на небето. Тя ни разказа за това, което се е случило на една магистрала в Америка. Възрастна вярваща жена пътувала с колата си. Млад човек вдигнал ръка, за да спре. Тя решила да го качи в колата. След малко младежът й казал, че скоро Исус ще дойде да ни вземе и затова трябва да се приготвим. Жената се обърнала, за да го види по-добре, но открила, че младежът го нямало. Тя се уплашила и започнала да криви колата наляво и надясно. Един полицай забелязал това и я спрял. Тя му разказала всичко. Полицаят казал: „Не се бойте! Днес това се случва за седми път на тази магистрала.“ Когато чух това, казах на мама: „О, аз не съм чела Библията си отдавна.“ Тогава взех Словото и прочетох четири глави. Мама ме помоли да вечеряме, но аз й казах да ме почака, за да довърша главите. „Мамо - казах аз - всеки трябва да иска прошка за греховете си, за да ни вземе Исус на небето.“ Мама каза: „Правилно!“ Тогава започнах да плача, а тя седна до мен. Започнах да плача още по-силно. После тя ме попита дали имам увереност, че Бог ми е простил греховете и ми е записал името в Книгата на живота. Аз казах: „Да!“    Започнах да се радвам. Мама ми обясни, че съм получила новорождение. След това ние вечеряхме. Чудото с нашия син Имахме гости в дома ни, с които бяхме в общение и разисквахме върху Словото. Накрая се молихме. Живко дойде при нас и каза: „На мен ми е скучно, какво да правя?“ Майка му се скара: „Моля те, Живко, не ни пречи! Играй си там в ъгъла!“ Но вместо да отиде в ъгъла, Живко падна на колене и започна да се моли: „Татко Исусе, прости ми греховете, прости ми каквото съм сбъркал и запиши името ми в Книгата за живота.“ Постепенно повиши гласа си, като започна да плаче силно. Ние спряхме да се молим и с интерес наблюдавахме това, което ставаше с него. Имах чувството, че стогодишен грешник се кае. Помислих си, какви грехове може да има едно дете? Да, наистина, когато Святият Бог докосне едно дете, и то се чувства грешно пред Бога. Съпругата ми започна да го спира: „Живко, моля те, по-тихо, какво ще си помислят съседите“. Той отговори: „Не мога, бе, майко, не мога. Нещо ме кара отвътре да викам към Бога.“ След малко Живко започна да хвали Бога: „Благодаря ти, татко Исусе, благодаря Ти, че Ти ми прости греховете и ми записа името в Книгата за живота.“ Когато стана от молитвата, лицето му сияеше. Тогава ни разказа за двете видения, които е имал. „Видях - каза той - две картини. На първата, татко Исус беше разпнат на кръста; видях и пироните, с които е прикован и две сълзи, които се търкулнаха от очите Му. На втората картина - цялата стая беше в бяло. Аз стоях в средата, облечен в бели дрехи и около мен имаше ангели, които славеха и хвалеха Бога.“ Най-чудното нещо, което стана с нашия син, е промяната, която настъпи след това. В детската градина, а после и в училище, имахме доста проблеми с него. Спомням си, един ден ме видя едно момиченце от градината и ми каза: „Чичко, Живко ни накара всички да се скрием под леглата! Учителката беше излязла, а когато се върна, много се изплаши, че ни няма. После разбра, че Живко, „цветето на групата“, ни е накарал да направим това. Беше отново наказан.“ Един ден съпругата ми Таня се върна от градината разплакана. Едва удържаше Живко. „Не мога да преживея този срам, заместник-директорката да ми заяви, че ще изключат Живко от градината, ако продължава да създава проблеми на учителките.“ Тази вечер Живко беше сериозно наказан. Няколко дни нямахме проблеми с него, но после те отново започнаха. Положението не се промени и в първи клас. Получавахме непрекъснато оплаквания за сбивания и недисциплинираност. Една седмица след новорождението на Живко, учителят по физкултура го среща, заедно с майка му. „Кажете ми - казва той - какво стана с Живко? Той е съвсем друг от една седмица насам. Имах голям страх за него - как ще го опазя до края на учебната година, беше ме страх да не си счупи, я ръка, я крак. Преди беше толкова недисциплиниран, но сега е пример за всички.“ Ние можем да благодарим само на Бог за голямата промяна, която стана с нашия син Живко.

Сега, след като целият ни дом е спасен, всички служим на Господа с още по-голяма радост.


    Край    



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446123
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031