„Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си.“ (Притчи 1:8)

За прочит: Псалом 32:1-7

Родителите ми излязоха на пазар. Влязох в стаята им, докато баба беше в другата част на къщата. На масичката видях кибритена кутия. Взех я и като че ли в този момент чух гласа на татко: „Не си играй с кибрит!“ Зад масичката имаше красиви бели завеси. Какво ли щеше да стане, ако запалех клечка кибрит и ги докоснех? Само набързо. Стана дупка. Изплаших се и веднага избутах завесата зад масата. Едва ли мама и татко щяха да забележат.
Вечерта, когато си легнах, ме заболя стомах. Ставаше по-зле. Накрая заплаках. Татко дойде и ме попита какво се е случило, а аз казах: „Много ме боли стомяхът.“ Той сложи силната си ръка на стомаха ми и каза: „Да не би да е от прогорената завеса?“ После добави: „Сине, мисля, че си научил урока си. Обичам те. Сега заспивай.“ Болката ми моментално изчезна. Съвестта ми беше чиста. Никога не забравих тихата мъдрост на татко. С времето, когато започнах да раста във вярата, разбрах, че Божията любов и простителност лекуват нашата съвест.

Молитва: Боже, благодарим Ти за Твоята прошка и за свободата, която тя ни дава. Благодарни сме Ти, че си готов да ни простиш още преди да сме Те помолили за това, амин.

Мисъл за деня: Бог лекува всяко разкаяно сърце.

Автор: Уди Адамс (Сев. Каролина)

Да се молим за: ДА НИ БЪДЕ ПРОСТЕНО.