Постинг
30.08.2017 02:24 -
ЦЕНАТА НА БЕЗХАРАКТЕРНОСТТА
Август 29, Отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител (строг пост)
Отец Йордан ВАСИЛЕВ
Измежду пророците св. Църква почита най-много св. Йоан Кръстител. Той е връзката между Стария и Новия Завет - последният пророк, подготвил иудеите за идването на Месия.
На 29 август се възпоменава неговата смърт. Както много други Христови последователи, така и св. Йоан бил убит, макар че не носел името християнин. Той е пострадал, защото проповядвал покаяние и спазване на Божиите заповеди. Такива като него трудно са могли да живеят през онези времена, защото беззаконието и жестокостта, срещу които са се борели, са намерили своето олицетворение сред управляващите.
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, св. Йоан не се боял да брани строгата правда дори тогава, когато е можело да бъде подложен на опасност. Той не говорел за греховете изобщо, а е споменавал и конкретни имена - на онези, които поради положението си в обществото били пред очите на всички и поради това и развращавали народа, живеещ по примера на своите управници.
Цар Ирод Антипа престъпил Моисеевия закон, като взел братовата си жена Иродиада. Св. Йоан не си затворил очите пред явното престъпване на Божия закон и изобличил царя. Той знаел какво ще последва след тези негови думи, но не са побоял от последствията.
Пред Ирод в случая стоят два пътя: единият - да остави братовата си жена и се покае за стореното беззаконие; другият - да хвърли св. Йоан в тъмница, за да престане да го изобличава. Като използва властта си, Ирод избира втория път - нехаене за Божиите заповеди и хвърляне на неудобния за него Йоан в затвора. След време Иисус Христос ще каже на Пилат: „Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише" (Йоан. 19:11). Ирод явно не знае, че всички власти идват отгоре - от Бога. Той действа така, като че ли няма по-висша власт от неговата и затова свободно си се разпорежда със свободата и живота на поданиците си.
Още по-показателно е нататъшното протичане на печалното събитие. Иродиада силно желаела смъртта на св. Йоан Кръстител. Но царят се боял да го убие, понеже знаел, че е честен човек, уважаван от целия народ и почитан като пророк.
Скоро след това Ирод празнувал рождения си ден и дал голямо угощение. На този празник дъщерята на Иродиада танцувала и толкова се харесала на царя, че той се заклел да й даде каквото му поиска - дори половината си царство. Девойката се посъветвала с майка си. Иродиада видяла сгодния случай да премахне св. Йоан Кръстител от пътя си и подучила дъщеря си да поиска главата му. Ирод се нажалил много.
И тук се сблъскваме с постъпката, увенчала неговия безнравствен живот. Тъй като се боял да не се покаже слабохарактерен, той заповядал да отсекат главата на Предтеча. Какво безумие! Нима една клетва е по-важна от човешкия живот? Или заради веселата компания, порядъчно пийнала и развеселена, трябва да се изпълни едно безумно желание? Може би Ирод се е замислил над това, когато е чул молбата на доведената си дъщеря. Но явно в него по-силни са били други чувства. Та нали той е цар? Царската дума не може да се престъпи. А и защо трябва да се разваля удоволствието на компанията? Страхувайки се да не постъпи безхарактерно, той извършва най -безхарактерната постъпка в живота си. Няма кой да каже: „Спрете! Защо трябва заради един танц, едно желание и една клетва да се отнема човешки живот?" Вероятно компанията е изпитвала задоволство от вида на отрязаната глава - та нали това е главата на онзи, който често е говорил против разкоша и безнравствения живот. Но това не е само главата на св. Йоан Кръстител - това са всички онези старозаветни пророци, които също са се борили против неумереността; това е главата на истината, от която винаги силно боли, особено тогава, когато е изречена право в очите на неправедния.
Проповядвайки през целия си живот покаяние и въздържание, св. Йоан Кръстител и чрез своята смърт продължава проповедта си - за истината и лъжата, за властниците и неудобните за тях хора, за безнравствения, разпуснат и разкошен живот, който не се спира пред нищо, дори и пред убийство. Учи ни, че трябва да се опитаме да не бъдем роби на парите и разкоша, защото богатството само по себе си не може да разврати човека; то може да послужи и за спасение, и за осъждане.
Нека се опитаме да подражаваме на св. Йоан, без да се страхуваме, че ставаме неудобни за някои, които в ръцете си разполагат с преходната земна власт.
http://www.bg-patriarshia.bg/index.php? ... ust_29.xml
Отец Йордан ВАСИЛЕВ
Измежду пророците св. Църква почита най-много св. Йоан Кръстител. Той е връзката между Стария и Новия Завет - последният пророк, подготвил иудеите за идването на Месия.
На 29 август се възпоменава неговата смърт. Както много други Христови последователи, така и св. Йоан бил убит, макар че не носел името християнин. Той е пострадал, защото проповядвал покаяние и спазване на Божиите заповеди. Такива като него трудно са могли да живеят през онези времена, защото беззаконието и жестокостта, срещу които са се борели, са намерили своето олицетворение сред управляващите.
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, св. Йоан не се боял да брани строгата правда дори тогава, когато е можело да бъде подложен на опасност. Той не говорел за греховете изобщо, а е споменавал и конкретни имена - на онези, които поради положението си в обществото били пред очите на всички и поради това и развращавали народа, живеещ по примера на своите управници.
Цар Ирод Антипа престъпил Моисеевия закон, като взел братовата си жена Иродиада. Св. Йоан не си затворил очите пред явното престъпване на Божия закон и изобличил царя. Той знаел какво ще последва след тези негови думи, но не са побоял от последствията.
Пред Ирод в случая стоят два пътя: единият - да остави братовата си жена и се покае за стореното беззаконие; другият - да хвърли св. Йоан в тъмница, за да престане да го изобличава. Като използва властта си, Ирод избира втория път - нехаене за Божиите заповеди и хвърляне на неудобния за него Йоан в затвора. След време Иисус Христос ще каже на Пилат: „Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише" (Йоан. 19:11). Ирод явно не знае, че всички власти идват отгоре - от Бога. Той действа така, като че ли няма по-висша власт от неговата и затова свободно си се разпорежда със свободата и живота на поданиците си.
Още по-показателно е нататъшното протичане на печалното събитие. Иродиада силно желаела смъртта на св. Йоан Кръстител. Но царят се боял да го убие, понеже знаел, че е честен човек, уважаван от целия народ и почитан като пророк.
Скоро след това Ирод празнувал рождения си ден и дал голямо угощение. На този празник дъщерята на Иродиада танцувала и толкова се харесала на царя, че той се заклел да й даде каквото му поиска - дори половината си царство. Девойката се посъветвала с майка си. Иродиада видяла сгодния случай да премахне св. Йоан Кръстител от пътя си и подучила дъщеря си да поиска главата му. Ирод се нажалил много.
И тук се сблъскваме с постъпката, увенчала неговия безнравствен живот. Тъй като се боял да не се покаже слабохарактерен, той заповядал да отсекат главата на Предтеча. Какво безумие! Нима една клетва е по-важна от човешкия живот? Или заради веселата компания, порядъчно пийнала и развеселена, трябва да се изпълни едно безумно желание? Може би Ирод се е замислил над това, когато е чул молбата на доведената си дъщеря. Но явно в него по-силни са били други чувства. Та нали той е цар? Царската дума не може да се престъпи. А и защо трябва да се разваля удоволствието на компанията? Страхувайки се да не постъпи безхарактерно, той извършва най -безхарактерната постъпка в живота си. Няма кой да каже: „Спрете! Защо трябва заради един танц, едно желание и една клетва да се отнема човешки живот?" Вероятно компанията е изпитвала задоволство от вида на отрязаната глава - та нали това е главата на онзи, който често е говорил против разкоша и безнравствения живот. Но това не е само главата на св. Йоан Кръстител - това са всички онези старозаветни пророци, които също са се борили против неумереността; това е главата на истината, от която винаги силно боли, особено тогава, когато е изречена право в очите на неправедния.
Проповядвайки през целия си живот покаяние и въздържание, св. Йоан Кръстител и чрез своята смърт продължава проповедта си - за истината и лъжата, за властниците и неудобните за тях хора, за безнравствения, разпуснат и разкошен живот, който не се спира пред нищо, дори и пред убийство. Учи ни, че трябва да се опитаме да не бъдем роби на парите и разкоша, защото богатството само по себе си не може да разврати човека; то може да послужи и за спасение, и за осъждане.
Нека се опитаме да подражаваме на св. Йоан, без да се страхуваме, че ставаме неудобни за някои, които в ръцете си разполагат с преходната земна власт.
http://www.bg-patriarshia.bg/index.php? ... ust_29.xml
Няма коментари
