Постинг
28.07.2017 17:24 -
Тя е трябвало да постъпи в специализирано болнично заведение, но Бог имал друг план!
(бел.пр. - Преводът е със съкращения и е от архива на предаването „Свръхестествено е“, излъчено през 1996 г. Източник: https://www.youtube.com/watch?v=3BVAwuxSH6M )
Нейната 5-годишна дъщеря пада от кон и изведнъж Тереза се озовава с едно немощно и безпомощно дете на ръце. Ще разберем как нашата гостенка се е справила с тази ситуация.
С.Р.: Ако вашата 5 годишна дъщеря се нуждаеше от нов мозък, знаете ли как бихте могли да се докоснете до свръхестествената невидима реалност и да го получите? Тереза Кеплър ще ни разкаже за това. Връщайки се назад във времето, дъщеря ти Джой язди кон. Тя е едно красиво, нормално, жизнерадостно 5 годишно момиченце, но пада от коня. Какво се случи?
Т.К.: Конят я хвърли на земята и тя припадна. Когато дойде в съзнание очите ѝ се въртяха лудо и тя започна да повръща. Не си спомняше нищо - нищо от това, което се беше случило през този ден и нито ден от живота си до този момент. Веднага я откарахме в спешното отделение на болницата. През следващите две години, докторите постоянно повтаряха диагнозата, че тя има сериозно нараняване на мозъка, съпроводено с гърчове, мигрена, фрактутиран прешлен на гръбначния стълб, разкъсани мускули и сухожилия. Тя имаше и здравословни проблеми, за които докторите казваха, че незнаят почти нищо. Отговориха, че не можеха да дадат отговор на въпросите ми.
С.Р.: Но какво казваха те, че ще е нейното бъдеще?
Т.К.: Казаха ни, че дъщерята, която някога сме имали е мъртва. Но това не беше най-лошата новина. Най-страшното беше, че ние, докато сме живи, трябваше да се грижим за нея, защото тя докрая на живота си щеше да има ума на 5 годишно дете. Как се чувствах ли? През първата година - шок и отричане. Бях много ядосана. Мислех си: „Не ми ги говорете тия! Трябва да има нещо, с което да ѝ се помогне!“ Просто крещях на докторите и после казвах: „Ще отида при друг лекар!“ Трябваше да има нещо. Не ме интересуваше дали то беше открито или все още не, но трябваше да има нещо ...
С.Р.: Какъв беше живота с малката Джой у дома?
Т.К.: Тя трябваше да пие лекарства 4 пъти на ден ... гърчове, които причиняваха проблеми с краката ѝ. Те се вцепеняваха и тя се сгромоляшваше на пода. От мигрената получаваше халюцинации. Имаше силни болки в главата. Мозъкът ѝ се подуваше, отичаше до такава степен, че опираше в черепа и тя започваше да вижда разни неща, които не бяха в стаята; чувстваше неща, които просто не бяха там. Веднъж вечеряхме. Баща ѝ също беше с нас на масата и тя ме попита: „Мамо, кога ще си дойде татко?“ Обясниха ни, че ѝ се губеха отрязъци от времето - часове, дни, седмици. Невролозите казаха, че до две седмици тя ще говори, ще ходи, но нямаше никакви спомени. Понякога викаше ... от болка. Описваха я като болка в очите. Неврологът обясни, че все едно някой я боде със шило за лед в очите. А Джой казваше, че сякаш някой бърка с нож в очите ѝ. В такива моменти тя лягаше на дивана и казваше: “Мамо, помогни ми. Мамо, помогни ми.“
С.Р.: Ти как реагираше на тази нейна молба?
Т.К.: През първите две години започвах да разтривам гърба ѝ, да пея и да се моля така, както знаех. После обаче, аз просто побягвах от къщата. Излизах на улицата със стиснати юмруци, размахвайки ги към небето. Хората ми казваха: „Бог е допуснал това в живота ти, защото то ще доведе до нещо по-добро.“ , а аз си мислех: „Какъв е Този Бог, Който би причинил такова нещо?!“ Отново размахвах юмрук във въздуха и повтарях: „Как издържаш, Боже, като виждаш дъщеря ми да страда по този начин? Какъв такъв Бог си Ти?“ Бях изпълнена с толкова много омраза и горчивина, та дори не мога да опиша силния гняв, който изпитвах. Защото вярвах, че това беше предотвратима злополука; злополука, която можеше да се избегне. Не можех да простя на човека, който я беше качил на коня; мразех докторите, които не можеха да я излекуват; мразех себе си, защото и аз не можех да ѝ помогна с нищо.
С.Р.: А с брака ти и с другото ти дете какво се случваше през това време?
Т.К.: Какво да ти кажа ... Колкото повече крещях и виках, толкова по-малко говореше Рич; колкото по-малко Рич говореше, толкова повече крещях аз. Той не можеше да излекува Джой, аз също с нищо не можех да ѝ помогна и на всичкото отгоре докторите ни казаха, че 89% от двойките, които имат деца с този тип неврологични разстройства, обикновено след три години се развеждат. Ние им отговорихме, че на нас това няма да ни се случи. Но на четвъртата година бяхме пред развод и пълен финансов крах. Докторите постоянно ни повтаряха, че имаме дъщеря, чието състояние е по-лошо от това да си умрял, а другата ни дъщеря страдаше от астма и имаше нужда да диша чрез кислороден апарат. Тя трябваше да пие и сироп - Ventolin на всеки 4 часа, ден и нощ.
С.Р.: Ти как успяваше да се справяш с всичко това?
Т.К.: Няма справяне! Това беше кошмар! Ад на земята ...
С.Р.: Но защо всички тези ненормални неща са ти са се случили, Тереза?
Т.К.: Не зная. Постоянно питах: „Защо, Господи, защо?“ Ходех на църква, вършех всичко по възможно най-добрият начин, на който бях способна, от време на време (по онова време) четях Библията, но не разбирах ... Ходих при свещеници, ходих при пастори и им задавах въпроса: „Кажете ми, къде е Бог сега? Къде е Бог?“ Те не можеха да ми отговорят. Тогава започнях да си мисля, ако Бог покаже добрина към мен само след като съм мъртва, мен това не ми харесва, не ми е достатъчно. Докторите предложиха да я изпратим в специализирано болнично заведение и да продължим напред с живота си. Неврологът на дъщеря ми беше един от най-добрите в света и работеше с екип от най-добрите специалисти в страната. Та той казваше: „Това мозъчно увреждане вече отне един човешки живот. Решението е ваше - вие ще решите колко още живота ще му позволите да отнеме. Изпратете я в клиника и продължете напред с живота си.“ Отвърнах: „Първо аз ще умра.“ „Да, наистина ти ще умреш преди нея, защото болката от това да се грижиш за някого с такова неврологично увреждане е равносилна на тази, при която се грижиш за болен от Алцхаймер.“
С.Р.: Спомняш ли си момента, в който каза предавам се, не издържам повече?
Т.К.: Отърсих се от първоначалният шок. Фазата на отричането и тя премина. И тогава осъзнах, че докторите са прави. Нямаше никаква надежда. Имах дъщеря, която страдаше от дислексия - дислексия в математиката, дислексия при писане и четене. Само играта с пластелин и остана. Джой продължаваше да има халюцинации и силно главоболие. Припадъците продължаваха да убиват мозъчните ѝ клетки. Лекарите сравниха състоянието ѝ с огън, който е разпален в дънер. Лекарствата така и не успяха да контролират напълно припадъците, а те щяха да продължат да „изяждат“ части от мозъка ѝ. Аз настоявах, че трябва да има нещо, с което да се помогне на дъщеря ми. А те ми отговориха: „Ти не разбираш. От медицинска гледна точка няма начин, изобщо не е възможно мозъчните клетки да се възстановят. Няма надежда.“ И след като си чувал същите тези думи от 56 специалиста, 56 доктора в продължение на 4 години и половина, каквато и надежда да си имал, тя се изпарява. Нищо не ми беше останало. Най-накрая приех думите им и изпаднах в отчаяние, депресия, обезверяване и гняв.
С.Р.: Тереза, разкажи ми за деня, в който изпадна в пълно отчаяние.
Т.К.: Не бях навършила дори 30 години. Брака ми се разпадаше. Бяхме изправени пред развод и финансов крах. Докторите казваха, че състоянието на по-голямата ми дъщеря беше по-лошо от това да е мъртва, а по-малката ми дъщеря страдаше от астма и трябваше да използва кислородна бутилка денонощно, за да може да диша. Не мога да опиша депресията, която ме беше завладяла. Живеех в постоянен страх да не пропусна поредната доза лекарство, защото иначе дъщеря ми можеше да получи няколко поредни припадъка и да се превърне в „зеленчук“ (бел.пр. - в английския жаргон наричат зеленчуци/vegetables хората, които изпадат в мозъчна смърт или получат друга мозъчна или психическа травма, която практически ги прави неспособни да се движат, говорят или мислят. Те изпадат във вегетативно състояние.) През този ден Джой преживя поредната силна болка в очите, легна на дивана и ми каза: „Мамо, помогни ми. Мамо, помогни ми.“ А аз се почувствах като пълна загубенячка, пълен провал,защото не можех да ѝ помогна с нищо. Нямаше надежда. Не издържах повече, не можех да я гледам как страда. Изтичах навън от къщата и продължих да тичам няколко мили из царевичните полета на Айова, докато най-накрая паднах по лице в калта и казах: „Това е краят. Няма да се изправя отново. Край, Боже! Нищо не ми остана.“ Нямах сили да живея дори още само 1 час. Нямах воля за живот дори само за 1 час. И докато лежах в калта казах на Бога, ако ще да изгния в тая земя, няма да стана повече. Ако ти не отнемеш живота ми, аз ще го направя!“ Наистина исках да умра. Болката в мен беше твърде силна, за да искам да продължа да живея. Единствената причина поради която не се бях самоубила до този момент беше мисълта кой щеше да се грижи за тях. Никога преди в живота ми не е ставало чудо. Молила съм се, чела съм Библията, запращала съм я в стената, защото тази Добра Вест нямаше никакъв смисъл. Живота ми беше ад. Но през този ден, сякаш нещо ме накара да застана на колене и облаците се раздвижиха. Разделиха се и ... Той е реален. Това беше Исус. Той е личност и е реален.
С.Р.: Ти действително ли Го видя?
Т.К.: Да! Исус е евреин. Лицето Му беше със загар, а от очите Му струеше любов ...
С.Р.: Каза ли нещо?
Т.К.: Не, поне не със думи. Но пък изрази всичко с лицето Си ... Просто любов, която не подлежи на описание, дойде към мен.
С.Р.: Чакай малко, Той всъщност е Този, Когото ти обвиняваше, че е причинил всичко това на дъщеря ти и че не я излекува.
Т.К.: Така е. Мислех, че Той е някакво зло същество, огър, и че ще е добър към мен само след като умра и че ако нямах някакви по-големи грехове нямаше да горя вечно в ада. И буквално, за части от секундата аз изпитах мир. Аз не знаех какво е мир преди това. Заля ме истински мир, възкресение и живот. На момента вече знаех, че Той не беше причинил това на дъщеря ми. Такава любов ... Знаех, че Той е на моя страна. И някак си бях уверена, че всичко щеше да бъде наред.
С.Р.: Какво се случи с малката Джой?
Т.К.: Невероято беше! Започнах да изпитвам ненаситен глад за Словото! Видях какво беше написано там, същите неща, които хората ми казваха в продължение на година, а пък аз си мислех, че са луди. Видях, че Исус е изцелявал хората. Помислих си, щом е жив и реален, и е любов, значи Той изцелява и днес. Започнах да чета Писанията, като дъщерите ми четяха заедно с мен часове наред. Молихме се и Бог изпрати много хора в живота ни. Беше чудо! Сякаш бяхме навлезли в съвсем различен свят. Исус наистина стана реален за мен. Преди си бях мислела, че знаех всичко за Бога; ходех на църква много дни през седмицата; правех всичко каквото знаех, че е добро, но не знаех, че можеш да познаваш Исус лично.
С.Р.: Но какво се случи с Джой?
Т.К.: Невероятно! Тя беше изцелена! Всичко, което бях прочела в Библията - Бог го направи за нея! А бях много скептично настроена. Подигравах се и се присмивах на всички тия хора, казвах им, че са луди.
С.Р.: Но докторите са ти казали, че до края на живота си дъщеря ти ще има ума на 5 годишно дете. Тук пред мен имам един документ, който искам да прочета. Той е от доктор Марк Хайнс и в него се казва: „Това е възкресение от живите мъртъвци. Това е свръхчовешка намеса. Нека светът да знае, че нашата вяра порасна чрез чудото с малкото момиченце.“ Тук пред мен има и още един документ от една организация, която се казва California Achievement Test, издаден веднага след като дъщеря ти е била изцелена. Цитирам: „Тя е показала по-добри езикови умения от приблизително 96% от всички седмокласници в страната и е постигнала по-добри резултати по математика от 98% от учениците.“ Но ти не ми ли каза, че тя е имала проблем с говоренето?
Т.К.: Да, така беше. Тя се опитваше да каже "cash register", а от устата ѝ излизаше "rash cegister" (бел.пр. - каса (в магазин). Това е дислексия. Имаше дни, в които тя не можеше да си спомни колко е две плюс две ... Тук става въпрос за Бог, Който е реален!
С.Р.: Вече са изминали няколко години. В сравнение с тези тестове, какво е интелектуалното ѝ ниво сега?
Т.К.: Само преди месец и половина ние отново получихме резултатите ѝ от теста на организацията California Achievement Test. И езиковото ѝ изразяване, езиковият ѝ изказ, който беше една от най-проблемните ѝ области, отново, тя беше ....
С.Р.: Но как е успяла?
Т.К.: Бог е реален! И същият Този Бог, Който я беше сътворил в утробата ми, направи и творческо чудо с мозъка ѝ!
С.Р.: Нов мозък! Няма друго обяснение. Документите са пред мен. А сега искам да ви представя и самата Джой Кеплър. Трябва да призная, че тук пред мен стои едно красиво младо момиче, което няма нищо общо с гореописаното дете. Джой, ти спомняш ли си болката?
Дж.К.: Да, много ме болеше главата. Изпитвах болка през цялото време.
С.Р.: Майка ти описа болката в очите ти. Спомняш ли си я?
Дж.К.: Сякаш някой ти забива нож в окото.
С.Р.: Но Джой ... съдейки по тези доклади, ти не си нормална. Ти си по-интелигентна от 98% ... това не е възможно. Разбираш ли?
Дж.К.: Да, това е чудо!
С.Р.: Какво ще кажеш на хората, които ни гледат в момента и преминават през трудни и невъзможни обстоятелства в живота си? Някои се развеждат, други имат рак, на трети децата са наркомани или страдат от това, от което и ти си страдала, СПИН ... Има ли надежда за тях? Какво мислиш?
Дж.К.: Не се предавайте! Бог винаги е с нас! Той е достатъчно силен и мощен, за да разреши всеки проблем!
С.Р.: Джой, ти си извадила голям късмет с майка като тази! Ако тя не се беше задълбочила в Словото ... просто можеше да те изостави в някоя клиника, а сега - вижте какво направи Бог!
Т.К.: Нямам думи! Никога не се предавайте! Само любовта, която изпитвате към някой друг, може да ви мотивира! Не силата на волята. Без Бог, ти не можеш да обичаш друг човек достатъчно силно, за да воюваш в битката против отчаянието, безнадежността ... Чети Библията, докато Тя стане за тебе нещо повече от напечатани думи на лист хартия.
С.Р.: Джой, а ти молила ли си се за някой и той да е бил изцелен?
Дж.К.: Да, разказах на едно момиче, което имаше левкимия, историята за едни хора, които спуснали приятеля си през покрива, за да може Исус да го изцели. После се молихме за нея и тя вече няма левкимия. Жива е!
С.Р.: А ти замисляла ли си се какво да искаш да правиш с живота си?
Дж.К.: Каквото Бог иска да правя.
С.Р.: С ум като твоя, аз те съветвам да продължиш да учиш в колеж. А за теб, Тереза, разбирам, че очакваш третото си дете. А ти молила ли си се за някой и той да е бил изцелен?
Т.К.: Ние сме виждали как Бог изцелява други, изпаднали в безнадеждни ситуации ... Мога да ти дам списък с хора, които имаха мозъчна травма ... безнадеждни случаи ... Докторите са удивени! Нашият невролог например ми каза: „Аз бях християнин, но не вярвах в чудеса.“ А сега, той насочва пациенти към нас, за да се молим за тях. Има една много мощна молитва, която аз не знаех преди Джой да бъде изцелена. Тя е според Божието Слово. Виждали сме рак да бъде изцеляван, слепи очи да проглеждат; едно малко седемгодишно момченце, което беше и сляпо и глухо, днес може да вижда и да чува; един мъж с инсулт, сляп с лявото око и със замъглено виждане с дясното ...молихме се за него и той каза, че е чул пукане в черепа си и ... вече може да вижда.
С.Р.: Библията казва, че всичко е възможно за този, който вярва.„Благославяй, душо моя, Господа, и всички вътренни мои, светото му Име. Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния. Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести“.
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=11&t=12726
Нейната 5-годишна дъщеря пада от кон и изведнъж Тереза се озовава с едно немощно и безпомощно дете на ръце. Ще разберем как нашата гостенка се е справила с тази ситуация.
С.Р.: Ако вашата 5 годишна дъщеря се нуждаеше от нов мозък, знаете ли как бихте могли да се докоснете до свръхестествената невидима реалност и да го получите? Тереза Кеплър ще ни разкаже за това. Връщайки се назад във времето, дъщеря ти Джой язди кон. Тя е едно красиво, нормално, жизнерадостно 5 годишно момиченце, но пада от коня. Какво се случи?
Т.К.: Конят я хвърли на земята и тя припадна. Когато дойде в съзнание очите ѝ се въртяха лудо и тя започна да повръща. Не си спомняше нищо - нищо от това, което се беше случило през този ден и нито ден от живота си до този момент. Веднага я откарахме в спешното отделение на болницата. През следващите две години, докторите постоянно повтаряха диагнозата, че тя има сериозно нараняване на мозъка, съпроводено с гърчове, мигрена, фрактутиран прешлен на гръбначния стълб, разкъсани мускули и сухожилия. Тя имаше и здравословни проблеми, за които докторите казваха, че незнаят почти нищо. Отговориха, че не можеха да дадат отговор на въпросите ми.
С.Р.: Но какво казваха те, че ще е нейното бъдеще?
Т.К.: Казаха ни, че дъщерята, която някога сме имали е мъртва. Но това не беше най-лошата новина. Най-страшното беше, че ние, докато сме живи, трябваше да се грижим за нея, защото тя докрая на живота си щеше да има ума на 5 годишно дете. Как се чувствах ли? През първата година - шок и отричане. Бях много ядосана. Мислех си: „Не ми ги говорете тия! Трябва да има нещо, с което да ѝ се помогне!“ Просто крещях на докторите и после казвах: „Ще отида при друг лекар!“ Трябваше да има нещо. Не ме интересуваше дали то беше открито или все още не, но трябваше да има нещо ...
С.Р.: Какъв беше живота с малката Джой у дома?
Т.К.: Тя трябваше да пие лекарства 4 пъти на ден ... гърчове, които причиняваха проблеми с краката ѝ. Те се вцепеняваха и тя се сгромоляшваше на пода. От мигрената получаваше халюцинации. Имаше силни болки в главата. Мозъкът ѝ се подуваше, отичаше до такава степен, че опираше в черепа и тя започваше да вижда разни неща, които не бяха в стаята; чувстваше неща, които просто не бяха там. Веднъж вечеряхме. Баща ѝ също беше с нас на масата и тя ме попита: „Мамо, кога ще си дойде татко?“ Обясниха ни, че ѝ се губеха отрязъци от времето - часове, дни, седмици. Невролозите казаха, че до две седмици тя ще говори, ще ходи, но нямаше никакви спомени. Понякога викаше ... от болка. Описваха я като болка в очите. Неврологът обясни, че все едно някой я боде със шило за лед в очите. А Джой казваше, че сякаш някой бърка с нож в очите ѝ. В такива моменти тя лягаше на дивана и казваше: “Мамо, помогни ми. Мамо, помогни ми.“
С.Р.: Ти как реагираше на тази нейна молба?
Т.К.: През първите две години започвах да разтривам гърба ѝ, да пея и да се моля така, както знаех. После обаче, аз просто побягвах от къщата. Излизах на улицата със стиснати юмруци, размахвайки ги към небето. Хората ми казваха: „Бог е допуснал това в живота ти, защото то ще доведе до нещо по-добро.“ , а аз си мислех: „Какъв е Този Бог, Който би причинил такова нещо?!“ Отново размахвах юмрук във въздуха и повтарях: „Как издържаш, Боже, като виждаш дъщеря ми да страда по този начин? Какъв такъв Бог си Ти?“ Бях изпълнена с толкова много омраза и горчивина, та дори не мога да опиша силния гняв, който изпитвах. Защото вярвах, че това беше предотвратима злополука; злополука, която можеше да се избегне. Не можех да простя на човека, който я беше качил на коня; мразех докторите, които не можеха да я излекуват; мразех себе си, защото и аз не можех да ѝ помогна с нищо.
С.Р.: А с брака ти и с другото ти дете какво се случваше през това време?
Т.К.: Какво да ти кажа ... Колкото повече крещях и виках, толкова по-малко говореше Рич; колкото по-малко Рич говореше, толкова повече крещях аз. Той не можеше да излекува Джой, аз също с нищо не можех да ѝ помогна и на всичкото отгоре докторите ни казаха, че 89% от двойките, които имат деца с този тип неврологични разстройства, обикновено след три години се развеждат. Ние им отговорихме, че на нас това няма да ни се случи. Но на четвъртата година бяхме пред развод и пълен финансов крах. Докторите постоянно ни повтаряха, че имаме дъщеря, чието състояние е по-лошо от това да си умрял, а другата ни дъщеря страдаше от астма и имаше нужда да диша чрез кислороден апарат. Тя трябваше да пие и сироп - Ventolin на всеки 4 часа, ден и нощ.
С.Р.: Ти как успяваше да се справяш с всичко това?
Т.К.: Няма справяне! Това беше кошмар! Ад на земята ...
С.Р.: Но защо всички тези ненормални неща са ти са се случили, Тереза?
Т.К.: Не зная. Постоянно питах: „Защо, Господи, защо?“ Ходех на църква, вършех всичко по възможно най-добрият начин, на който бях способна, от време на време (по онова време) четях Библията, но не разбирах ... Ходих при свещеници, ходих при пастори и им задавах въпроса: „Кажете ми, къде е Бог сега? Къде е Бог?“ Те не можеха да ми отговорят. Тогава започнях да си мисля, ако Бог покаже добрина към мен само след като съм мъртва, мен това не ми харесва, не ми е достатъчно. Докторите предложиха да я изпратим в специализирано болнично заведение и да продължим напред с живота си. Неврологът на дъщеря ми беше един от най-добрите в света и работеше с екип от най-добрите специалисти в страната. Та той казваше: „Това мозъчно увреждане вече отне един човешки живот. Решението е ваше - вие ще решите колко още живота ще му позволите да отнеме. Изпратете я в клиника и продължете напред с живота си.“ Отвърнах: „Първо аз ще умра.“ „Да, наистина ти ще умреш преди нея, защото болката от това да се грижиш за някого с такова неврологично увреждане е равносилна на тази, при която се грижиш за болен от Алцхаймер.“
С.Р.: Спомняш ли си момента, в който каза предавам се, не издържам повече?
Т.К.: Отърсих се от първоначалният шок. Фазата на отричането и тя премина. И тогава осъзнах, че докторите са прави. Нямаше никаква надежда. Имах дъщеря, която страдаше от дислексия - дислексия в математиката, дислексия при писане и четене. Само играта с пластелин и остана. Джой продължаваше да има халюцинации и силно главоболие. Припадъците продължаваха да убиват мозъчните ѝ клетки. Лекарите сравниха състоянието ѝ с огън, който е разпален в дънер. Лекарствата така и не успяха да контролират напълно припадъците, а те щяха да продължат да „изяждат“ части от мозъка ѝ. Аз настоявах, че трябва да има нещо, с което да се помогне на дъщеря ми. А те ми отговориха: „Ти не разбираш. От медицинска гледна точка няма начин, изобщо не е възможно мозъчните клетки да се възстановят. Няма надежда.“ И след като си чувал същите тези думи от 56 специалиста, 56 доктора в продължение на 4 години и половина, каквато и надежда да си имал, тя се изпарява. Нищо не ми беше останало. Най-накрая приех думите им и изпаднах в отчаяние, депресия, обезверяване и гняв.
С.Р.: Тереза, разкажи ми за деня, в който изпадна в пълно отчаяние.
Т.К.: Не бях навършила дори 30 години. Брака ми се разпадаше. Бяхме изправени пред развод и финансов крах. Докторите казваха, че състоянието на по-голямата ми дъщеря беше по-лошо от това да е мъртва, а по-малката ми дъщеря страдаше от астма и трябваше да използва кислородна бутилка денонощно, за да може да диша. Не мога да опиша депресията, която ме беше завладяла. Живеех в постоянен страх да не пропусна поредната доза лекарство, защото иначе дъщеря ми можеше да получи няколко поредни припадъка и да се превърне в „зеленчук“ (бел.пр. - в английския жаргон наричат зеленчуци/vegetables хората, които изпадат в мозъчна смърт или получат друга мозъчна или психическа травма, която практически ги прави неспособни да се движат, говорят или мислят. Те изпадат във вегетативно състояние.) През този ден Джой преживя поредната силна болка в очите, легна на дивана и ми каза: „Мамо, помогни ми. Мамо, помогни ми.“ А аз се почувствах като пълна загубенячка, пълен провал,защото не можех да ѝ помогна с нищо. Нямаше надежда. Не издържах повече, не можех да я гледам как страда. Изтичах навън от къщата и продължих да тичам няколко мили из царевичните полета на Айова, докато най-накрая паднах по лице в калта и казах: „Това е краят. Няма да се изправя отново. Край, Боже! Нищо не ми остана.“ Нямах сили да живея дори още само 1 час. Нямах воля за живот дори само за 1 час. И докато лежах в калта казах на Бога, ако ще да изгния в тая земя, няма да стана повече. Ако ти не отнемеш живота ми, аз ще го направя!“ Наистина исках да умра. Болката в мен беше твърде силна, за да искам да продължа да живея. Единствената причина поради която не се бях самоубила до този момент беше мисълта кой щеше да се грижи за тях. Никога преди в живота ми не е ставало чудо. Молила съм се, чела съм Библията, запращала съм я в стената, защото тази Добра Вест нямаше никакъв смисъл. Живота ми беше ад. Но през този ден, сякаш нещо ме накара да застана на колене и облаците се раздвижиха. Разделиха се и ... Той е реален. Това беше Исус. Той е личност и е реален.
С.Р.: Ти действително ли Го видя?
Т.К.: Да! Исус е евреин. Лицето Му беше със загар, а от очите Му струеше любов ...
С.Р.: Каза ли нещо?
Т.К.: Не, поне не със думи. Но пък изрази всичко с лицето Си ... Просто любов, която не подлежи на описание, дойде към мен.
С.Р.: Чакай малко, Той всъщност е Този, Когото ти обвиняваше, че е причинил всичко това на дъщеря ти и че не я излекува.
Т.К.: Така е. Мислех, че Той е някакво зло същество, огър, и че ще е добър към мен само след като умра и че ако нямах някакви по-големи грехове нямаше да горя вечно в ада. И буквално, за части от секундата аз изпитах мир. Аз не знаех какво е мир преди това. Заля ме истински мир, възкресение и живот. На момента вече знаех, че Той не беше причинил това на дъщеря ми. Такава любов ... Знаех, че Той е на моя страна. И някак си бях уверена, че всичко щеше да бъде наред.
С.Р.: Какво се случи с малката Джой?
Т.К.: Невероято беше! Започнах да изпитвам ненаситен глад за Словото! Видях какво беше написано там, същите неща, които хората ми казваха в продължение на година, а пък аз си мислех, че са луди. Видях, че Исус е изцелявал хората. Помислих си, щом е жив и реален, и е любов, значи Той изцелява и днес. Започнах да чета Писанията, като дъщерите ми четяха заедно с мен часове наред. Молихме се и Бог изпрати много хора в живота ни. Беше чудо! Сякаш бяхме навлезли в съвсем различен свят. Исус наистина стана реален за мен. Преди си бях мислела, че знаех всичко за Бога; ходех на църква много дни през седмицата; правех всичко каквото знаех, че е добро, но не знаех, че можеш да познаваш Исус лично.
С.Р.: Но какво се случи с Джой?
Т.К.: Невероятно! Тя беше изцелена! Всичко, което бях прочела в Библията - Бог го направи за нея! А бях много скептично настроена. Подигравах се и се присмивах на всички тия хора, казвах им, че са луди.
С.Р.: Но докторите са ти казали, че до края на живота си дъщеря ти ще има ума на 5 годишно дете. Тук пред мен имам един документ, който искам да прочета. Той е от доктор Марк Хайнс и в него се казва: „Това е възкресение от живите мъртъвци. Това е свръхчовешка намеса. Нека светът да знае, че нашата вяра порасна чрез чудото с малкото момиченце.“ Тук пред мен има и още един документ от една организация, която се казва California Achievement Test, издаден веднага след като дъщеря ти е била изцелена. Цитирам: „Тя е показала по-добри езикови умения от приблизително 96% от всички седмокласници в страната и е постигнала по-добри резултати по математика от 98% от учениците.“ Но ти не ми ли каза, че тя е имала проблем с говоренето?
Т.К.: Да, така беше. Тя се опитваше да каже "cash register", а от устата ѝ излизаше "rash cegister" (бел.пр. - каса (в магазин). Това е дислексия. Имаше дни, в които тя не можеше да си спомни колко е две плюс две ... Тук става въпрос за Бог, Който е реален!
С.Р.: Вече са изминали няколко години. В сравнение с тези тестове, какво е интелектуалното ѝ ниво сега?
Т.К.: Само преди месец и половина ние отново получихме резултатите ѝ от теста на организацията California Achievement Test. И езиковото ѝ изразяване, езиковият ѝ изказ, който беше една от най-проблемните ѝ области, отново, тя беше ....
С.Р.: Но как е успяла?
Т.К.: Бог е реален! И същият Този Бог, Който я беше сътворил в утробата ми, направи и творческо чудо с мозъка ѝ!
С.Р.: Нов мозък! Няма друго обяснение. Документите са пред мен. А сега искам да ви представя и самата Джой Кеплър. Трябва да призная, че тук пред мен стои едно красиво младо момиче, което няма нищо общо с гореописаното дете. Джой, ти спомняш ли си болката?
Дж.К.: Да, много ме болеше главата. Изпитвах болка през цялото време.
С.Р.: Майка ти описа болката в очите ти. Спомняш ли си я?
Дж.К.: Сякаш някой ти забива нож в окото.
С.Р.: Но Джой ... съдейки по тези доклади, ти не си нормална. Ти си по-интелигентна от 98% ... това не е възможно. Разбираш ли?
Дж.К.: Да, това е чудо!
С.Р.: Какво ще кажеш на хората, които ни гледат в момента и преминават през трудни и невъзможни обстоятелства в живота си? Някои се развеждат, други имат рак, на трети децата са наркомани или страдат от това, от което и ти си страдала, СПИН ... Има ли надежда за тях? Какво мислиш?
Дж.К.: Не се предавайте! Бог винаги е с нас! Той е достатъчно силен и мощен, за да разреши всеки проблем!
С.Р.: Джой, ти си извадила голям късмет с майка като тази! Ако тя не се беше задълбочила в Словото ... просто можеше да те изостави в някоя клиника, а сега - вижте какво направи Бог!
Т.К.: Нямам думи! Никога не се предавайте! Само любовта, която изпитвате към някой друг, може да ви мотивира! Не силата на волята. Без Бог, ти не можеш да обичаш друг човек достатъчно силно, за да воюваш в битката против отчаянието, безнадежността ... Чети Библията, докато Тя стане за тебе нещо повече от напечатани думи на лист хартия.
С.Р.: Джой, а ти молила ли си се за някой и той да е бил изцелен?
Дж.К.: Да, разказах на едно момиче, което имаше левкимия, историята за едни хора, които спуснали приятеля си през покрива, за да може Исус да го изцели. После се молихме за нея и тя вече няма левкимия. Жива е!
С.Р.: А ти замисляла ли си се какво да искаш да правиш с живота си?
Дж.К.: Каквото Бог иска да правя.
С.Р.: С ум като твоя, аз те съветвам да продължиш да учиш в колеж. А за теб, Тереза, разбирам, че очакваш третото си дете. А ти молила ли си се за някой и той да е бил изцелен?
Т.К.: Ние сме виждали как Бог изцелява други, изпаднали в безнадеждни ситуации ... Мога да ти дам списък с хора, които имаха мозъчна травма ... безнадеждни случаи ... Докторите са удивени! Нашият невролог например ми каза: „Аз бях християнин, но не вярвах в чудеса.“ А сега, той насочва пациенти към нас, за да се молим за тях. Има една много мощна молитва, която аз не знаех преди Джой да бъде изцелена. Тя е според Божието Слово. Виждали сме рак да бъде изцеляван, слепи очи да проглеждат; едно малко седемгодишно момченце, което беше и сляпо и глухо, днес може да вижда и да чува; един мъж с инсулт, сляп с лявото око и със замъглено виждане с дясното ...молихме се за него и той каза, че е чул пукане в черепа си и ... вече може да вижда.
С.Р.: Библията казва, че всичко е възможно за този, който вярва.„Благославяй, душо моя, Господа, и всички вътренни мои, светото му Име. Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния. Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести“.
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=11&t=12726
Няма коментари
