Да участваш в телевизионна игра не е твоята представа за това как ще прекараш края на седмицата, но щом децата настояват – няма как. И тъй като вече си в студиото на теб май започва да ти харесва. Полудата в залата е заразяваща. Музиката приповдига духа ти. Сцената е пъстра, а залозите – високи. “По-високи от колкото си мислите”, надуто извисява глас водещия, „Добре дошли в "Каква е вашата цена?”. И ти тъкмо да попиташ жена си дали това на главата му е истинска коса или перука, той обявява джак-пота : „10 милиона долара!!!!!!!” Аудиторията не чака да я подканят. Тя експлодира в овации. “Това е играта с най-висок джак-пот в историята на тв игрите”, сияе водещия,” днес някой ще си тръгне от тук с чек за 10 милиона долара.” “Няма да съм аз”, подсмихваш се към по-голямото си дете, „Никога не съм имал късмет в късмета“. “Шшшштт”, шепти тя, „Ей сега ще изтеглят името.” Познайте чие име изтеглиха. За един миг ти се превръщаш от зрител в играч. Децата ти пищят. Жена ти крещи и хиляди очи се вперват в теб, за да видят как красиво момиче хваща ръката ти и те отвежда на сцената. “Вдигнете завесата!”, командва водещия. Ти се обръщаш и онемяваш от гледката – ярко червена количка пълна с пари. Преливаща от пари. Същото момиче, което те отведе на сцената сега бута количката в твоята посока и я заковава точно пред теб. “Виждал ли си някога 10 милиона долара?”, пита водещия с усмивка тип реклама за паста за зъби. “Скоро не съм”, отговаряш ти, а публиката избухва в смях. “Зарови ръцете си в парите”, подканва те той, „Давай! Гмурни се в тях!“ Ти поглеждаш към семейството си. Едно от децата ти припада. Другото се моли, а жена ти крещи окуражително. Как да откажеш? Ти се заравяш до раменете, после изскачаш от там, а в ръцете ти - 100 доларови банкноти. “Тези пари може да са твои. Избора е твой. Единствения въпрос, на който трябва да отговориш е „Каква е твоята цена?” Отново ръкопляскане. Музиката гърми, а ти … преглъщаш сухо. Зад теб се вдига втора завеса, разкривайки огромен екран. „Какво си готов да пожертваш?“ – пише на него. Водещият обяснява: „Това , което трябва да направиш е да се съгласиш само на едно от условията и парите са твои!!!” „10 милиона”, повтаряш си на ум, „Не един или два, цели 10." Хич не са малко пари – 10 милиона ще ти стигнат за дълго време. Образованието на децата платено, пенсията осигурена, ще отвориш вратите на няколко нови автомобила, а може би дори и на къща. Всъщност защо не и няколко къщи. Част от сумата може да дадеш за благотворителност – помогни на няколко дома за сираци, нахрани няколко нации, построй няколко църковни сгради… и изведнъж осъзнаваш – "това е шанса на живота ми!" Дълбок, плътен глас от друг микрофон започва да чете списъка: 1. Дай децата си за осиновяване. 2. Стани жиголо/проститутка за една седмица 3. Откажи се от американското си гражданство 4. Напусни църквата си 5. Напусни семейството си 6. Убий непознат 7. Направи си операция за смяна на пола 8. Напусни мъжа/жена си 9. Смени расовата си принадлежност “Това е списъка”, оповестява водещия, „Сега направи своя избор” Музиката започва да нагорещява атмосферата, залата утихва, а пулса ти започва да бие учестено. Трябва да направиш избор. Никой не може да ти помогне. Напълно сам си на сцената. Решението е само твое. Никой не може да ти каже какво да избереш. Аз обаче мога да ви кажа едно. Мога да ви кажа какво биха направили другите. Вашите съседи вече са отговорили на този въпрос. В едно национално запитване, което съдържа същите въпроси, мнозина са казали какво биха направили – 7% ще убият заради тези пари; 6% ще сменят расовата си принадлежност; 4% ще променят пола си. Ако парите са вид инструмент за измерване качеството на сърцето, то следната статистика сочи, че в сърцата на повечето американци има само пари. За 10 милиона:   1. 25% ще напуснат семейството си   2. 25% ще напуснат църквата си   3. 23% ще станат жиголо/проститутка за една седмица   ч. 16% биха се отказали от американското си гражданство   5. 16% биха напуснали съпруга/та си.   6. 13% биха дали децата си за осиновяване   Това, което е по-стряскащо, е факта, че за 10 милиона долара повечето хора биха направили нещо. 2/3 от анкетираните са се съгласили на едно от условията, останалата част са били готови да изпълнят няколко от условията. С други думи мнозинството не ще напусне сцената с празни ръце. Те ще платят цената, само и само да притежават количката с парите. Ти какво би направил/а? Или по-скоро – какво правиш? “Айде, де”, отговаряш ти, „Това никога няма да ми случи” Може би не, но ти си имал шанса да спечелиш 1000, 100 или само 10 долара. Сумата не е била същата, но решенията са били. Което прави проблема още по-обезпокояващ. Някои от нас са готови да се откажат от семейството си, вярата, морала си за много по-малко от 10 милиона долара. Исус е използвал точната дума – алчност. Исус също даде и определение за алчността. Той я нарече начин за измерване на живота чрез това, което притежаваш. Алчността приравнява значимостта на една личност с това колко пари има в банковата си сметка тази личност. 1. Имаш много = ти си нещо много 2. Имаш малко = ти си … почти нищо Последствията от една такава философия са предсказуеми. Ако ти си това, което притежаваш, тогава защо да не притежаваш всичко – никоя цена не е твърде висока, никоя сметка не е твърде голяма. Много малко от нас биха се чувствали виновни от така наречената „обикновена” алчност. Исус знаеше това. Той ни предупреди: „Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото живота на човека не се състои в изобилието на имота му.” (Лука 12:15). Алчността има много лица. Когато живях в Рио де Жанейро, Бразилия, аз посетих един от членовете на църквата. Той беше добър водач в паството, но вече няколко недели не беше идвал на църква. Приятели ми казаха, че наследил малко пари и че започнал да строи къща. Открих го на строителната площадка. Той беше наследил 300 долара. С тези пари купил малко парче земя до едно мръсно блато. Имота беше с размерите на гараж. Там беше построил къща състояща се от ... 1 стая. Той ме разведе из нея – отне ни точно 20 секунди. Седнахме пред къщата да поговорим. Аз му казах, че ни липсва и че църквата се нуждае от него. Той слушаше мълчаливо, после се обърна и погледна към къщата. Очите му се насълзиха. „Прав си брат”, изповяда той, „Предполагам, че за момент ме завладя алчността.” Алчността? Щеше ми се да му кажа. Ти строиш барака по средата на блато и наричаш това алчност? Обаче си замълчах, защото той беше прав. Алчността е относителна. Тя не се определя от това колко струва дадено нещо. Алчността се измерва с това какво ти е струвало на теб, за да получиш това нещо. Ако нещото струва вярата ти, семейството ти, морала ти – тогава цената е твърде голяма. Това иска да ни каже и Исус с притчата за Богаташа. Явно този човек е реализирал голяма печалба. Земята произвела изобилна реколта и той се оказал с джобове пълни с пари и един завиден въпрос в главата: „Какво да правя с моите придобивки?” Не му отнело дълго да реши дилемата. Ще пести, ще складира, за да може да живее добре. Плана му? – трупай. Целта? – успокои се, яж, пий и се весели. Неочаквано човекът умира. Тогава се чува друг глас. Гласът на Бога. Бог не намира мили думи за него. Той се обръща към Богаташа с „Глупако!” На земята този човек е бил уважаван. Организирали са му хубаво погребение и са го положили в махагонов ковчег. Но там на първата редица в църквата между членовете на неговото семейство вече е започнал спора кой какво ще получи от имота на тати. „Глупецо! А това, което си приготвил чие ще бъде?” (Лука 12:20). Човекът прекарал целят си живот, строейки къща от карти за игра. Той никога не забелязал идващата буря. Но вятъра задухал … бурята обаче не била единственото нещо, което той не видял. Той никога не забелязал Бога. Обърнете внимание на следните думи. „И той размишляваше в себе си: какво да правя?” Той погледнал в грешната посока и задал неправилният въпрос. Какво ли щеше да се случи, ако беше отишъл при Бога и го попитал: „Какво искаш да направя, Господи?”. Грехът на мъжа бил не, че той си правил планове за бъдещето, ами че не включил Бога в тези свои планове. „Всички тези неща не са твое притежание”, напомня ни Бог, „Те са мои”. „Ето небето на небесата, земята и всичко що е на нея принадлежи на Господа твоя Бог” (Второзаконие 10:14). Божието правило за нашите финанси е: Ние не притежаваме нищо. Ние сме стопани, а не собственици. Слуги, а не хазяи. Работници, а не работодатели. Парите не са наши – те са Негови. Този човек не се бил замислял върху това. Исус не осъди неговото изобилие. Той осъди неговото безочие. Думите на Богатия мъж свидетелстват за неговите приоритети в живота: “Ето какво ще направя: ще съборя … ще построя по-големи … ще събера … и ще река на душата си: душо, имаш много блага натрупани, за много години…” (Лука 12:18-19). Този Богаташ бил изключителен егоцентрик. Той бил сляп. Не виждал Бога. Не виждал и останалите. Виждал само себе си. “Глупако, тази нощ ще ти изискат душата”. Странно. Този човек имал достатъчно ум да трупа Богатства, но нямал достатъчно разум да се приготви за вечността. И което е по-странното ние правим същата грешка. Бог не е укрил бъдещето от нас. Достатъчен е един поглед към гробището, което ни напомня, че всички умираме. Или едно погребение, което ни убеждава, че не можем да вземем нищо със себе си. Телевизионната игра, която описах по-горе е измислица. Но фактите са истински. Ти си на сцената на живота. Очаква те награда. Но залозите са много високи. Каква е твоята цена?   http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2013/08/06/kakva-e-tvoiata-cena.1136999