„Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинството.“ (1 Кор. 13:11)

За прочит: (1 Кор. 2:4-13)

„Кога това място стана толкова малко?“ Дядо, с когото бяхме излезли на двора на неговата къща, се засмя на моя въпрос. Помня къде бяха преди време люлките, играчките, баскетболния кош. Когато бях дете ми се струваше, че това е най-просторното място в Божието творение. Дори оградата ми изглеждаше по-голяма от дърветата.
Сега в двора имаше само еедна люлка и малък навес, където оставяхме велосипедите си. Аз съм висок, колкото оградата, а за да стигна до най-отдалечения край на моравата, са ми достатъчни само петнадесет крачки. Всъщност, вече знаех отговора на своя въпрос: дворът си беше същият, аз бях пораснал.
Докато растем, перспективата ни се променя, а докато  се учим да гледаме на света от Божията перспектива, големите проблеми постепенно се смаляват в нашите очи. Много неща в живота ни не се променят, но може да се промени погледът ни към тях. С Божията помощ можем да се стремим да постигнем ум Христов, за да гледаме на всичко през Христовия поглед.

Молитва: Любящи Боже, отваряй сърцата ни, за да се променяме, като растем в общението с Теб. Амин.

Мисъл на деня: Днес ще положа усилия да гледам на света от Божията перспектива.

Автор: Дариън Дикуърт (Мисисипи)

Да се молим за: РОДНИЯТ СИ ГРАД