„А мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?“ (Лука 24:5)

За прочит: Лука 24:1-12

Христос възкръсна! Този поздрав ни поразява със своята съдържателност! Той веднага буди въпроси: Как възкръсна? Кога? Кой беше свидетел? Но всички въпроси отпадат под натиска на силната емоция, на радостта и въодушевлението. Да, има въпроси, но за тях ще говорим по-нататък, сега е време да се радваме и да ликуваме. Има време за разследвания, има време за логика, има време и за тържество. За всяко нещо има време под небето.
Присъствието на Живия Христос внася живот в нашите сърца, в мислите ни, в действията ни. Ние сме живи, защото Христос е жив. Ако Той не беше оживял от мъртвите, щяхме да имаме само хубав спомен от Него, щяхме като жените да ходим на гроба Му, носейки миро и аромати, за да неутрализираме противната миризма на разлагането на трупа Му. Щяхме да се вайкаме колко лоши са хората, разпънали безгрешния Син на Бога. Щяхме без надежда да очакваме собствения си край.
Но сега е съвсем различно. Живият не може да остане сред мъртвите. Мястото Му е при живите. Искаме ли Христос да бъде сред нас? Тогава нека бъдем живи! Ако сме мъртви духовно, ако в умовете ни няма нищо друго, освен планове за земно благополучие и в сърцата ни няма нищо друго, освен страх пред бъдещето, Христос ще ни напусне. Той не може да понася нищо мъртво. Всичко съживява, освен онези,които искат да бъдат мъртви. Колко много хора срещаме, които с възмущение отхвърлят самата идея, че смъртта не е края на същетвуването ни; които с някаква ярост защитават правото си да умрат! Какво да ги правиш, като искат да мрат, да мрат. Не можеш насила да им дадеш живот. Животът е само за онези, които го обичат и които мразят смъртта повече от всичко друго.

Молитва: Животворящи Боже, благодарим Ти за чудото на Христовото възкресение, което ни донесе надеждата, че и ние ще възкръснем за вечен живот. Дай ни да следваме стъпките на Спасителя, където и да ни води Той. Амин.

ИЗЛИШНО Е ДА ТЪРСИМ ХРИСТОС В МЪРТВИ ЦЪРКВИ.