Постинг
20.09.2016 05:46 -
Тези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост
„Тези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост.“ (Псалом 126:5)
Без сеитба няма жътва; условието трябва да предшества резултата. Винаги обаче след усилията, които полагаме при сеитбата идва радостта на жетвата, понeже имаме обещанието, че сеитбата и животът няма да престанат. Наистина сеячът не винаги е свободен от грижи. Възможно е твърде дълго да вали дъжд или дъждът да е силен.
Сланата и други вредни влияния могат да унищожат посятото. По време на жетва добивите могат да бъдат ограничени вследствие на неблагоприятни атмосферни условия.
Това преживява също всеки, който сее скъпоценното семе на Божието Слово. „Онзи, който излиза с плач, когато носи семе за посяване, той несъмнено ще се върне с радост, носейки снопите си.“ (Псалом 126:6)
Истинският сеяч е сам Господ.
Той дойде на този свят със скъпоценното семе на Евангелието и сееше. Като човек, Той взе участие в слабостите на нашето естество. Той се умори, огладня, имаше нужда от сън и от телесна отмора. Физически изтощен и душевно отеготен, понякога Той трябваше да преустановява дейността Си.
При това, врагът Му поставяше пречки по пътя като сееше „плевели сред житото“. Колко разочарования понесе от Своя народ! Той плачеше за неверието им. Твърдоглавието на юдеите често Го караше да въздиша дълбоко. За Йерусалим Той каза: „Напразно съм се трудил; за нищо и напусто съм изнурявал силата Си.“
Но с каква радост носи снопите Си у дома, когато казва: „Ето, Аз и децата, които Ми е дал Господ.“
http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/20 ... st.1393724
Без сеитба няма жътва; условието трябва да предшества резултата. Винаги обаче след усилията, които полагаме при сеитбата идва радостта на жетвата, понeже имаме обещанието, че сеитбата и животът няма да престанат. Наистина сеячът не винаги е свободен от грижи. Възможно е твърде дълго да вали дъжд или дъждът да е силен.
Сланата и други вредни влияния могат да унищожат посятото. По време на жетва добивите могат да бъдат ограничени вследствие на неблагоприятни атмосферни условия.
Това преживява също всеки, който сее скъпоценното семе на Божието Слово. „Онзи, който излиза с плач, когато носи семе за посяване, той несъмнено ще се върне с радост, носейки снопите си.“ (Псалом 126:6)
Истинският сеяч е сам Господ.
Той дойде на този свят със скъпоценното семе на Евангелието и сееше. Като човек, Той взе участие в слабостите на нашето естество. Той се умори, огладня, имаше нужда от сън и от телесна отмора. Физически изтощен и душевно отеготен, понякога Той трябваше да преустановява дейността Си.
При това, врагът Му поставяше пречки по пътя като сееше „плевели сред житото“. Колко разочарования понесе от Своя народ! Той плачеше за неверието им. Твърдоглавието на юдеите често Го караше да въздиша дълбоко. За Йерусалим Той каза: „Напразно съм се трудил; за нищо и напусто съм изнурявал силата Си.“
Но с каква радост носи снопите Си у дома, когато казва: „Ето, Аз и децата, които Ми е дал Господ.“
http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/20 ... st.1393724
КАК НИ СТРИЖЕХА ЕДНО ВРЕМЕ – СПОМЕНИ НА ...
Нов уред отчита алкохол и наркотици при ...
Можем ли да се надяваме на по-добри дни?
Нов уред отчита алкохол и наркотици при ...
Можем ли да се надяваме на по-добри дни?
Няма коментари
