За прочит: Матей 6:5-8

„Вашият Отец знае от какво се нуждаете преди вие да Му поискате.“ (Матей 6:8)

Бог ни изпреварва дори в такова гъвкаво нещо, каквото са нашите ежедневни проблеми. Той знае какво да поискаме, преди ние да сме се сетили да Му го поискаме. Преди да изречем молитвата си, Той вече знае какво ще поискаме.

Излишно е да казваме на Бога какво трябва да направи. Той знае по-добре от нас. Тогава има ли смисъл да се молим? Разбира се. Но не така, както обичайно го правим. Нашите молитви в повечето случаи приличат на даване на разпореждания на Бога; както началникът сутрин инструктира работниците си какво да правят през деня, така и ние казваме: „Господи, направи това, а онова не го прави. Накажи този, а онзи не го наказвай.“ Подобни „молитви“ не са молитви, а заповеди, макар и изречени в умолителна форма. И когато Бог не изпълни нашите инструкции, Го упрекваме и протестираме. Обидени сме, че не ни се е подчинил.

Молитвата е израз на нашето покорство и доверие в Бога. Чрез нея ние даваме да се разбере, че Го почитаме и сме готови да приемем всичко, което Той прави. Не е грешка да искаме от Него да изпълни волята ни, но никога не бива да забравяме да искаме да бъде Неговата воля. Защото нашата способност да предвиждаме събитията е ограничена, а Господарят на времето може да предвиди всичко с голяма точност. Да кажем: „Не както аз искам,  а както Ти искаш“ не е израз на съмнение, а на смирение. Щом самият Христос можа да каже тези покъртителни думи, колко повече ние, невежите човеци, би следвало да ги казваме! Нека не мислим, че Бог не ни обича достатъчно и затова не е готов да ни даде всичко. Напротив, обича ни повече, отколкото ние обичаме себе си.

Молитва: Любящи Татко, изпълни ни с вяра в Теб и в добрата Твоя воля за живота ни, за да предаваме себе си в ръцете Ти и да не се тревожим от обстоятелствата, колкото и да са тревожни те. Амин.

ХАРМОНИЯТА В ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ НАСТАВА, КОГАТО МЕЖДУ БОЖИЯТА ВОЛЯ И НАШАТА НЯМА РАЗМИНАВАНИЯ.