Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2016 17:57 - ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН 1 част
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 1395 Коментари: 0 Гласове:
0



  ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН

трето издание

                                                      
image
       

Симеон Попов

1904 - 1990



2014



Предислов

С малко допълнения и корекции ви предлагаме трето издание на “Защо съм християнин”.

Актуалността и стойността на тази книжка се определя от нейното търсене, четене и разпространение не само сред християните, но и между тези, които не вярват в Бога.

Цивилизования свят се разделя на вярващи и невярващи, на християни и нехристияни. А човек е сложно творение: материална и духовна същност – тяло, дух и душа. Не само тялото трябва да се поддържа и храни, но и душата. Как става това? Симеон Попов с изключителна вещина и топлота, с живи примери и простота представя духовните истини за правилен християнски живот.

Вземи, прочети, дай и на други да познаят Истината и ще бъдем духовно богати, а духовното е нетленно – вечно.

Един от забравените

Първа грижа на всеки тоталитарен режим е да тласка в глуха линия истинския духовен елит на народа и да лансира псевдоинтелегенцията, която послушно го възхвалява. Смъртната омраза срещу честните, духовни хора и нежността към безнравствените шутове, готови да продадат душите си за облаги, подсказват, че насилието добре разбира опасността от свободната мисъл, от духовната зрелост и нравствена твърдост. Днес ние със срам се отвращаваме от пошлото си минало на жалки статисти в един жалък театър, чудим се как сме могли да търпим ужасната духовна сиромашия. Със старанието на археолози издирваме истинските си интелегенти - преследвани, подигравани, затваряни, пребивани с тояги, наричани лудите, които са били единствените свестни у нас...

Народ, който си позволява разточителство да се гаври със своите най-достойни синове, не може да не изпадне в дълбока духовна безизходица, която ще забележи едва когато тя прерастне в материална катастрофа. Защото материалистът разбира грешките си само когато те се материализират.

Пастир Симеон Попов беше един от тях. Не се рови из паметта си, драги читателю. Това име никога не се е появявало по страниците на вестниците, нито из партийните истории или по таблата “Наша гордост”. Това име помнят само другарите от един отдел на едно управление на едно учреждение, както и другарите от един комитет при едно министерство, което се занимаваше с външни работи, защото църковните работи не са вътрешни за нашия народ, а външни. В онова време на пълна анонимност, когато всеки бързаше да скрие името си зад някаква безлична организация или колектив, Симеон Попов беше Симеон Попов, беше име, носещо отговорност, риск, мнение. Докато другите възхваляваха великите си кормчии, той “бомбандираше”(както обичаше да се изразява) другаря Живков и другаря Филипов с писма и протести за потъпканата свобода на религията у нас. Наричаха го “невменяем”. Сега ние съжаляваме, че невменяемите са били толкова малко. Преминал през комунистическите затвори заради вярата - Симеон Попов не беше прекършен.

Неизчерпаем дух, младежка възторженост, здраво вътрешно равновесие - това бяха характерни за него неща, които той запази до последния си ден. Отчаяние-то, лошата дума за някого, егоизмът не съществуваха в живота му. Беше човек, който винаги ще хвърли светлина в душата ти, а не мрак; който и в най-мрачните времена намираше как да запази вярата си и да стои за нея.

Книгата, която предлагаме на читателя, носи в себе си тези черти на своя автор. Бих казал с пълна увереност, че в нея няма нито дума, написана за благозвучие или заради спазването на богословския канон. Авторът вярваше във всичко това, което е написал на тези страници. Удоволствие е за мен да ги чета, защото виждам покритие на думи и дела, на пример и слово - неща така редки в нашето време на духовна инфлация.

Пожелавам същото и на читателя, за да се осъществи онова, за което Симеон Попов мечтаеше: Един силен духовно, пробуден български народ, избавен от духовната си бедност.

Данаил Налбантски


Встъпителни мисли

Живеем в преломно време. Навсякъде владее всеобщо съживление. Откриват се забравени, пренебрегвани ценности. Десетилетия наред доминираше материализмът. Ежедневието беше пропито от него. Той влияе на мислите ни. Но открихме, че е задънена улица. Известно време води край красиви сгради и гладка настилка. Но изведнъж разбираме, че пътят е преграден. ”Мога само до тук да ви доведа - ни заявяваше той. Правете каквото щете, но повече не мога. От мене не очаквайте нищо повече”. Обаче ние сме човеци и като такива сме създадени за вечното, безкрайното. Нали космическите полети доказват тази чудна истина. В атмосферата на материализма човек се чувства като орел с отрязани крила.

Християнин съм, защото чисто материалното, което ни окръжава, не е всичко. Ако то беше всичко, би ме задоволило. Не бих желал нищо повече. Разговарях с едно лице. Ето изповедта му: ”Като момче мечтаех за ръчен часовник. На рождения си ден го получих. Бях много щастлив, но само за няколко дена. Бързо свикнах. След това ожидах да завърша гимназията. Завърших я с отличие и получих нов костюм. Но и на това бързо свикнах. Обикнах едно девойче и мечтаех да се оженим. И това стана. Голямо беше щастието ми в нейните обятия. Но след време и това се удави във всекидневието. Замечтахме за собствен апартамент. С помощта на родителите ни се сдобихме с хубав, южен апартамент. Но виждам мои връстници да карат коли. Ами аз? След три години имахме кола, макар че не се нуждаехме особено. Имах още едно желание: да имам вила. След няколко години се радвахме на вила в Искърския пролом. Така всичките ми желания се изпълниха. Ами сега? Към какво друго да се стремя? Моят приятел разбра една важна истина: материалното не удовлетворява. То само мами. Защо? Защото човек не е само тяло Той е нещо повече. Той е и душа. А тя си има желания, потребности, които са присъщи на друга област, духовната.

Четох, че някъде в едно гробище имало надгробен паметник с надпис: ”Тук почива един, който имаше винаги много щастие, но който никога не беше щастлив”. Чували сте твърдението: ”Да си похапнеш, да си попийнеш, походиш - това е животът”. Ето материалния идеал на практика. Същият идеал има и свинята. Когато

- здрава, тя лежи и грухти доволна в свинарника. Аз не искам да бъда свиня. Не вярвам и ти, драги читателю, да имаш такова желание. За всеки здраво мислещ животът

- нещо повече и удовлетворението не идва само с материалното благоденствие.

Дъщерята на един милионер се застреляла в стаята си. Оставила бележка: ”Всичко опитах. Рекох и това”.

Явно е, че материалното води към безизходица. Нужни са духовни ценности.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1642063
Постинги: 2640
Коментари: 24
Гласове: 1750
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031