„Видимите (неща) са временни, а невидимите вечни.“ (2 Коринтяни 4:16-18)

За прочит: Битие 41-42; Матей 12:1-23

                                                     
Фани Крозби загубила зрението си още като бебе. Въпреки това тя станала един от най-известните автори на християнски химни. През дългия си живот написала 9000 химна. Между тях са любимите „Аз съм уверен“ и „На Бога дай слава“.

Някои хора съжалявали Фани. Един проповедник добронамерено ѝ казал: „Мисля, че е много жалко, че Господ не ти е дал зрение след като те е обсипал с толкова много други дарби.“ Трудно е за вярване, но тя отговорила: „Знаете ли, че ако беше възможно преди раждането си да отправя една молба, тя щеше да бъде да се родя сляпа ... Защото когато отида на небето, първото лице, което ще видя и което ще зарадва погледа ми, ще бъде лицето на моя Спасител.“

Фани гледала на живота от гледна точка на вечността. Нашите проблеми изглеждат различно в светлината на вечността: „Защото нашата бързо отминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни.“ (2 Коринтяни 4:17-18).

Всичките ни изпитания избледняват, когато си напомним, че един ден ще видим Господ Исус и това ще е денят на славата!

„Боже, молим Те помогни ни да гледаме на този живот от гледна точка на вечността. Напомняй ни, че нашите изпитания, колкото и да са трудни, един ден ще изчезнат, когато Те видим лице в лице.“

НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО ГЛЕДАМЕ НА ВЕЧНОСТТА, ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ НА НАЧИНА, ПО КОЙТО ЖИВЕЕМ ВЪВ ВРЕМЕТО.