Настоящата писмена разработка ще представи, анализира и наблюдава  редица блогове в широката мрежа, както и някои блогове в deep web пространството. Dark net е единствената непроследима и лишена от рекламно влияние и надзор от страна на големите корпорации част на интернет. За момента тя гарантира сигурност от наблюдение, убеждаване и влияние на правителствата над блогърите, които, благодарение на, необходимия за влизането под видимата от всички нормални, сърфиращи по плиткото, интернет потребители, зона  на онлайн айсберга, от който виждаме само 4%, Тор браузър, прикриващ IP адреса  им, са в състояние напълно да запазят своята анонимност, лансирайки автоматично създаден чужд IP адрес от някоя друга държава, а не своя собствен физически в тяхната родина. Желание, което става все по-актуално в места по света с недоразвита демокрация като Русия и Турция например, където блогърите се страхуват за своята сигурност.

    Избрах тази тема понеже се интересувам повече от този вид журналистика, отколкото от конвенционалната и смятам, че и двете ще се допълват занапред, но вторият тип ще търпи все по-голямо развитие откъм професионализъм и за в бъдеще. Тревожната тенденция обаче показва, че редица блогове стават жертва на автоцензура, ПР и правителствени цели, както и на обслужване на чужди интереси или на извън-журналистическите и егоистични свои. Въпреки наглед привидната свобода, гарантирана ни от уеб 2.0, според мен близкото бъдеще на блоговете, славещи се с висока степен на безпристрастност и сигурен и дълготраен, плодотворен живот ще намери място именно в dark net пространството. Oбразец за това мое предчувствие може да бъде ето този блог, предлагащ напътствия, как лесно да се стартира блог в deep web от всеки един онлайн потребител. http://www.ubertechblog.com/2011/07/beginners-guide-to-deep-web-or-darknet.html
    Още в началото на труда ми държа да се откроят различните понятия, като блог и блогосфера и тяхното научно значение. Блогът е вид информационен сайт с хиперлинкове към други източници на информация, наименованието идва от web+log = blog. Съществуват спорове за това дали този вид медии биха могли да бъдат приети като социални мрежи или не и каква ще стане съдбата им след web 2.0 и web 3.0, но болшинството от мненията  на читателите, блогърите и специалистите клони към посоката, че блогът е именно социална медия, а не каквато и да било друга. Той е източник на информация, развиващ все по-голяма степен на интерактивност, посредством  изразяванията на различна палитра от възгледи, участието в диалози, наличието на форуми към самите блогове, връзки с други медийни портали, блогове и сайтове, богат запас от снимки, записи и много други.
Какво е блогосфера?  С една дума това е съвкупността от всички блогове в глобалната мрежа, които могат да бъдат стеснени по отношение на области и сфери на информационно влияние. В рамките на този топос попадат разбира се и всички поддържащи и интересуващи се от развитието на този вид медии потребители. Могат да се срещнат няколко синонима на думата от рода на блогивърз и блог-пространство. Зачеването на първите блогове става посредством така наречените онлайн дневници от 1994 до 1997, като най-емблематични остават имената на Джъстин Хол и Дейв Уайнър, постепенно с развитието на интернет, блоговете се усъвършенстват от информационна и технологична гледна точка. Спечелват все по-голямо лидерство на мнение и влияние над социума що се касае до всичко утилитарно като бизнес, култура, политика, история и обществен живот. Повече подробности за началната еволюция на блоговете могат да бъдат открити в книгата на П. Павлов Онлайн Журналистика.

    След 2001г блоговете се превръщат в новия тип университетски медии и броят им нараства до такава степен, че вече се разработват търсачки само за блогове като например Technorati и специални блог-софтуери. Така неусетно началният скептицизъм на почитателите на традиционни медии бива преодолян и блоговете, вече не се приемат толкова лековерно като несериозни, непрофесионални източници на информация и загуба на време. А напротив като формални, ангажиращи и проактивни изрази на значими мнения и проблеми, разглеждането на които ще предопредели бъдещия ход на развитие на обществото и човечеството. След утвърждаването идва ред и на признаването, а след това и на промяната на началната идентичност на блога от тази на онлайн дневник в дълбок, проникновен анализ и упражняване на лидерство на мнение.
     Блоговете не закъсняват да се появят и в България като първи сред тях е стартиралият през 1999-та г  http://mchell.net/index.php    на Георги Варзоновцев. Личната и публичната част от уеб пространството се хибридизират толкова успешно, че вече се срещат не само блогове, а и анализатори на блогове и личното непрестанно се слива с публичното, без това да причинява същата степен на дискомфорт каквато би причинило, ако се случваше извън интернет пространството. След като разгледахме понятието блог и същността на блогосферата е необходимо да се фокусираме върху блог платформите като wordpress blogspot, blog .bg , най-популярните у нас. Разбира се, има и редица други с различни домейни освен най-популярния .com.
Повечето блогъри не са професионални журналисти, а повечето професионални журналисти все още не са станали блогъри, понеже за някои от по-старата генерация е трудно да се нагодят към дигитализирания модел и маниер на писане, лишен от реномето, което те получават, подвизавайки се в медиите, за които дълги години са работили на заплата. Рядко се среща блогър, който може да се нарече добър журналист и журналист, който може да се нарече добър блогър. А човек, който едновременно е и двете е почти мираж, като у нас примери за това са Иво Инджев, Коритаров, Иван Бедров и Николай Бареков. Някои популярни медии имат почти по-силно блого-присъствие отколкото мейнстрийм такова, като например Капитал  http://www.capital.bg/blogove/  и блогосферата на вестник Дневник http://blogosfera.dnevnik.bg/   Тях  ще разгледам във втора глава.

   Добрите блогърски практики и комуникации се разменят и вдъхновяват взаимно без да се конкурират и специалистите по комуникации като онлайн редактори и други наблюдават този нов процес на необременено уебписане и позициониране, при който главният подтик не е материален, а е просто самоинициативата и разпаленият журналистически интерес. Във виртуалната комуникация между блогърите и публиките им има доста високо поставени критерии на информативност, способни да стопят различията между професионален и непрофесионален журнализъм в уеб 2.0.

 
Първа част  Основни принципи за писане в блогове

Първият основен принцип за писане в блог е текстовият, но той никога не е изцяло текстови, а в постовете винаги са откриват и хиперлинкове, препращаши към доразиване на темата и към връзки с други източници на информация по същата или различна тема. Вторият принцип за успешно писане в блогове е именно изграждането на добър визуален фон, който да е в контраст с написаното и да съумява да синтезира информацията чрез снимки, клипове, схеми, статистики и други зрителни помощници за предаване и запаметяване на текстовата информация, без помощта на които текстът не би бил толкова лесно възприет. Би отегчил читателя в днешната епоха на дефицит на време и внимание, освен ако потребителят не е лоялен и няма личен интерес към темата. Третият принцип е свързан с написването на заглавието, но така, че то да бъде лесно откриваемо от сърфиращата публика с написването на кодовите думи в гугъл или в някоя от другите популярни  търсачки, с цел блогът да се появи на една от първите страници при въвеждането на ключовите думи от текста и заглавието. При процеса на търсенето те е нужно да се съчетаят с цялостната информация в блога, така че да има по-голям шанс той да бъде открит и случайно. Читателят трябва да попада на блога  и случайно, а не само защото е знаел вече за него и за публикуваните текстове, и защото го следи и е върл почитател на блогъра или блог медията. А защото случайно се е интересувал от мнението на когото и да било по определената тема и написвайки в търсачката основните думи, които го вълнуват в този момент  да попадне на конкретния блог. Тук вече влияе и личността на блогъра и медията, например един известен лидер на мнение като Иво Инджев, проф. Нели Огнянова и Иван Бедров, ще има по-търсено име в гугъл и другите търсачки и вероятността читателят да се натъкне на неговите разработки е в пъти по-голяма от тази непознатият никому блогър Х да си направи собствен блог в wordpress  и да напише статия по наболял въпрос, очаквайки да се клика на нея повече отколкото се посещават високо професионалните. Основните принципи за писане в блоговете не приключват само до самия стил на писане и не опират единствено до таланта на блогъра, а до самото позициониране в интернет. Известен факт, е че компаниите и медиите плащат, така че техния продукт да излиза на предни позиции в страниците на търсачки като Гугъл. Ако извършим експеримент и напишем думата блог на кирилица в Гугъл, вероятно блоговете, които ще срещнем в първите страници от нашето търсене са платили за тяхното позициониране и не са там, само разчитайки на своята популярност и безпогрешен стил на писане. Тази борба за интернет пространство и място под слънцето може да бъде елиминирана най-вече в deep web, където не се използват търсачки на корпоративни гиганти като Гугъл, и се търси в цялата мрежа, а не само в 4% ,  както го извършват повечето интернет потребители, използващи нормални браузъри и само търсачката Гугъл. 

    Според философа М. Дуей блогът е лична редакторска платформа, която даже в най-простата си реализация е в състояние да позволи изключително широки контакти и непосредствена публичност. Това е формат, който имитира структурата на личен вестник, като подчертава времевото измерение на писането и взаимодействието с останалите източници на информация.
Блогърката Ребека Блъд смята, че уеб блоговете са сайтове, които зависят до голяма степен от линковете и хиперлинковете, така че писането в тях се ръководи най-вече от съчетаването на лично мнение с чужд линк, кореспондиращ на това мнение или опониращ го, възможност за коментари, в които да се даде изявата на трети независим поглед върху нещата.

А пък магнатът президент Доналд Тръмп, говорейки за туитър сферата и конкретно за своя профил в туитър, го определя като чувството да имаш собствен вестник без данъците и задължението да го финансираш и регистрираш и опасността да бъдеш осъден от някого за това, което си написал. Същият паралел  с това, което казва Тръмп може да се отнесе и към  блоговете в повечето демократични страни, а не само към Туитър, ето защо го споменавам и тук.
    Текстовите съобщения  в блоговете е желателно да бъдат свързани колкото се може по често с хиперлинкове, аудиовизуални връзки и конструкции, за да се построява и поддържа приетия от уеб 2.0 модел на социалната мрежа. Така самият автор може да пише малко и да генерира незначително онлайн съдържание, откъм факти и информация открити от него, но да се уповава на други  блогове, чрез линкове, формирайки активен интерес у своята аудитория и запознавайки я с други  непопулярни за нея източници на новости и други гледни точки, допринасящи до припечелването на допълнителна аудитория и за вторичните извори, и то само с цената на хиперлинкове. Тематичното разнообразие в блоговете се ръководи изцяло от интересите на блогъра или блогомедията за разлика от това в традиционните медии, така че авторът намира аудиторията без да я търси като интересите им просто се преплитат, благодарение на мрежата и се спояват допълнително от неговия стил на писане, неговата личност, предпочитания от него жанр и степента на обратна връзка и лоялност от двете страни. Езикът е, може би, най-основният и убединяващ принцип в един блог и писането зависи изцяло от езика, който се използва и аудиторията, която го споделя с теб. Но новите технологии, с недотам съвършени инструменти за онлайн превод като Гугъл Транслейт могат да ни позволят да четем руски блог без да знаем руски достатъчно добре, естествено е, че няма да разберем съдържанието толкова добре и в детайли, колкото онова на един блог на майчиния ни език, но ще съумеем поне да отгатнем темата и основните гледни точки, неща немислими преди интернет поради географските граници и езиковите бариери. В писането на блог и разпръскването на информацията липсва гейт кийпърът, който е неизменима част от по-стария тип медии. Както традиционните медии приемат и  третират социалните нови медии като полезен източник на информация и се опитват да ги синтезират, така и блоговете осъществяват синтез на информация от виртуалните вестници, радио и телевизия, но при тях този сбор от информация се осъществява по-сурово и може да бъде из основи и директно проследен с помощта на хиперлинкове, които не са налични при конвенционалните медии. Ето защо писането за блогове е по-добре застраховано от потенциални опровергаващи го проверки от това за печатни издания.

     Критиците твърдят, че у блога отсъстват същите журналистически стандарти, които са неизменима част от писането за печатни медии и писането в блоговете до известна степен бива депрофесионализирано, освен ако не става дума за блог на конкретна и позната от други канали медия. Също така, отсъства основният принцип за оригиналност типичен за нормалните медии, тъй като се срещат блогове съставени изцяло от други блогове и чужди източници на информация, така че оригиналността отсъства в съществото си на принцип в писането за блогове, обективността също е под въпрос, поради липсата на регулация и проверка на информацията, налична при обикновения вид медии, които се редактират.
 Няма национален и международен контрол, който да следи ефективно съдържанието на информацията и идентичността на коментиращите под текста в блога, както и понякога на самия блогър, което може да доведе до антисоциални течения в блогърството и до неетични текстове. Отново няма канон и формули за писане в блог като например 5-те „W” въпроса и прочее. Количеството информация и текст в блоговете е значително по-голямо, което ги прави по-специализирани и изискващи по-социално активни читатели от мейнстрийм медиите. Блоговете могат да се разделят на седем типа спрямо начина на писане в тях: репортерска хроника от новинарски клюки и инциденти, класическа колонка или мнение, написани за интернет, „въпрос-отговор” форма, поддържана от редактори, форум на потребителите, изповеден дневник, написан от репортер за неговите/нейните преживявания, подборка от новинарски абзаци, които ще бъдат публикувани и машина за клюки, които репортерът използва, за да описва непроверена информация.

Откриват се и опции за поместване на информация в ресори, които не интересуват пряко аудиторията, но й дават възможност да се запознае с тях.
Според доц. Мария Попова Повечето медийни теоретици се обединяват около позицията, че в онлайн пространството журналистите търсят по-голяма свобода и независимост, докато блоговете са именно онова „пространство за журналистическо мислене, за което институционализираната журналистика остава малко място, предизвикателство за корпоративната журналистика и демократично, интерактивно пространство. Използването на блоговете като алтернативен канал на комуникация също е сред мотивите, с които се обяснява защо „професионалните репортери използват блоговете, за да качват коментари, които техните работодатели не са готови да публикуват. Несъмнено част от предложенията за популярността на блоговете сред журналистите се припокриват с традиционните подбуди, поради които потребителите се чувстват удовлетворени в онлайн пространството – „автобиографични разкази, коментари, катарзис, муза и обществен форум”, а също „задоволяващо забавление, бягство и нужда за социално взаимодействие, както и запълване на времето.
Крайният срок за блогъра е винаги „сега” и той няма време да проверява щателно източниците на информация, които използва, за разлика от традиционния журналист, освен ако това не е блог на традиционен журналист или медия, но даже тогава, се помества информация, която не би се харесала на редакторите и е по-персонална и не робува на културата на мълчанието, типична за основния тип медии.

Интересно и полезно разяснение за основните журналистически принципи при писане дава направената от престижния качествен седмичник „Капитал” анкета за нагласите сред българските блогъри. Пише още доц. Попова Макар и непредставителна, подчинена на журналистически цели, тя добре отразява основните проблеми. Например повечето български блогъри подчертават, че успяват в своите блогове да изразят спокойно и свободно личното си мнение, възприемайки ги като зона на самоосвобождаване, място за автентична журналистика и начин да се запази личното достойнство. Някои от тях приемат блога си кат каталог на вече представени публично (онлайн или в традиционни медии) свои журналистически анализи, статии, както и средство за активна обратна връзка с потребителите, за обмен на теми и идеи със съмишленици. И най-вече българските журналисти-блогъри твърдят, че в личните си сайтове успяват да изразяват позиции, които не биха могли да изкажат в традиционната медия, в която работят, тъй като там са длъжни да спазват конкретната редакционна линия (включително поради наличието на забрана за представяне на определени теми от страна на издателите им или тенденциозното пренебрегване на други). Авторите на анкетата заключават, че активната и нон-конформистка позиция на журналистите-блогъри е пример за това, че социалните медии не се противопоставят задължително на традиционните медии и че могат да си съдействат с тях за преодоляване на проблемите с плурализма и свободата на словото в България.

Втора Част Основни Практики за писането в блогове

    Ще разгледам два типа практическо писане в блогове. Първият е на блогъра- личност и вторият е на блоговете на медии. Първи по популярност от първия вид блогове у нас е този на Иво Инджев, който е определен  от читателите му като богат и хвалещ се със силна личностна позиция. Изключително критичен, ала и високо публицистичен е стилът на Инджев и сякаш неподвластен на цензура, както и обновяващ се почти ежечасно със средно между 20-30 напълно авторски текста в месеца, а понякога и повече. Слаба възможност за коментари по текстовете и  бедност на снимков материал, са биещите на очи слабости при него.
Привличащ силен потребителски и медиен интерес е също и блогът на Иван Бедров, който нерядко служи като пряк източник на информация за медии от ранга на радио Deutsche Welle, позоваващи се често и директно на авторските му материали. Публикуват се мнения и на самите читатели и се заформят дискусии, които са не по-малко любопитни и от авторските текстове.
И на последно място, но не по важност сред едноличните блогове ще разгледам http://azcheta.com/ на Александър Кръстев, където уеб дизайнът е на ниво, и се вижда едно оригинално лого, емблема на творчество. Блог очевидно по-креативно разработен от предните два, макар и Иван Бедров да ни показва, чрез линк от youtube коя песен слуша в днешния ден, а Иво Инджев да е сложил своя елегантна снимка, на която носи костюм и държи някоя от книгите си и картинка на главата му, заклещена между гигантска писалка и собственото име Иво Инджев, изписано с изящен калиграфски почерк. Все пак културата е култура и трябва да бъде уважавана. Ето за това господин Кръстев заслужено получава своеобразния приз за най-оригинален едноличен блог, богат на събития, реклами и с ненатрапчиво вградена търсачка. Александър Кръстев представя своите авторски коментари за новоизлезли книги и литературни случки и благодарение на добрата си организация, интересното съдържание и активната обратна връзка. Блогът му се нарежда сред водещите културни медии в България. Пожънатият от медията успех се дължи до известна степен на житието и битието на Кръстев като ПР експерт и ловък журналист с богат опит и в двете поприща. Личност, умееща да заинтригува, продава и поучава с еднаква лекота и както самият Александър казва: в блоговете по-важна е личността, която стои зад медията. Като one-man-media, те най-често представят гледната точка на един човек, с неговата политическа ориентация, опит и идеи.

   Но изслсдването ми няма да е задълбочено, ако поругая колективния дух и се фокусирам само върху one-man-media блоговете, особено в мрежовото общество, в което живеем. Блогът на Капитал е в пъти по-развит, що се касае до структура и дизайн, особено когато се сравнява с едноличните блогове, които разгледах по-горе, предполагам, че средствата за уеб дизайна и специалистите, които са се заели с изготвянето на търсачките и вида на сайта са били повече, по-добре платени и по-концентрирани и затова потребителят бива значително по-улеснен, сърфирайки в http://www.capital.bg/blogove/ Има обаче много повече реклами, отколкото при едноличните блогове и това е считано за минус от моя страна, понеже дразни окото. Медията ангажира вниманието най-вече посредством споделяне в социалните мрежи и коментари. Колегите от Капитал нямат собствен форум, от което определено губят читателската лоялност, понеже само един интернет форум може да разпалва и задържа достатъчно силно читателския интерес към конкретната медия, най-вече заради тръпката от диалога между себеподобните потребители. Но се вижда подразделение „Дебати” горе в дясно, което определено служи като форум без форум, понеже задава спорни въпроси и ги разглежда надълго и нашироко посредством авторски коментари и онлайн гласувания плюс анкети по казусите, но без възможността да напишеш язвителен коментар отдолу. Сайтът има хиляди онлайн препоръки и присъства в утвърдените социални мрежи. Възможно е директно да пишеш имейл през сайта и да го изпратиш на работещите за Капитал. Откриват се насоки и въпроси, които ти обясняват защо и как да се запишеш в сайта. А падащите менюта и рубриките са почти безаналогови в българското блог-пространство. Това са политика, икономика и К Про индустрии, има библиотека, К reader на различните издания вестници и богата библиотека и архиви. Този блог определено не остава незабелязан, но не по начина, по който One man blog го прави с личността на блогъра, а благодарение на старание, усърдие спрямо журналистиката и обръщане на емоционално внимание към читателя и неговите нужди и желания. Търсачката също е съставена от подраздели, които потребителя може да избира, като ги маркира с мишката, може би единствената и най-осезаема слабост на този блог е, че под-блоговете, участващи в него, които са на отделните журналисти, биват изведени в дъното на сайта, а не в горната част, където е своеобразната глава на страницата и читателят е задължен да скролва много надолу, за да открие и кликне върху всеки под-блог, лукс, който малко хора могат да си позволят. Ако аз бях направил блога, щях да сложа под-блоговете, горе в средата като хиперлинкове на едно ниво с  търсачката. Като цяло, обаче, впечатленията ми от сайта са добри, но всеки харесва различен дизайн, шрифт, лого и тъй нататък, това си остава относително и необективно.

   Вторият блог на медия, на който съм се спрял е този на Дневник, където изненадващо, интерактивността е бедна, но за сметка на това има толкова много информация и хиперлинкове, че просто няма как да не се загубиш в морето и да не научиш нещо ново и актуално. Това все пак е цяла блогосфера, съставена от редица блогове, връзки към дадени блогъри и отделно техните блогове. Има значително повече снимки от Капитал, и много повече материал, но дизайна не хваща окото, подредбата на страницата е изтеглена спрямо важността от ляво надясно, а не от дясно наляво и търсачката почти не се вижда. Няма утвърдено присъствие в социалните медии, но съшствуват две версии на блогосферата стара и нова и презаредена, както и раздели ПР Сфера и обяви. Тъй че тези раздели да не се преплитат в едно,  а да бъдат обособени в различни участъци, като цяло обаче обратната връзка е съмнително занемарена. Няма форуми към блогосферата, и голяма въжмозност за коментари, споделяния и препоръки. Поставя се акцент върху лидерството на мнение и богатата на факти информация, подвизаващите се професор Нели Огнянова и г-н Никола Балов, автори от типа поощряващи негласната интерактивност, тъй като материалите им са толкова изчерпателни, че всеки потенциален коментар и гледна точка, които биха възникнали в представата на читателя Х са подробно изразени в текста предварително още преди той да бъде приготвен за консумация от потребителя. Самата им тематика е строго информативна и почти не подлежи на коментари и допълнителна диверсификация на мненията, криеща риска да ги разводни допълнително и фактите да бъдат пренебрегнати или използвани пристрастно. Замисъл, който не би трябвало да е в духа на информативната блогосфера. Бих обобщил по следния начин, по-малко обратна връзка и по-малко реклами- факт, но за сметка на това в блогосферата на Дневник има повече богати на фактология материали и журналистиката е на ниво, понеже се упражнява от добре познати на обществото лидери на мнение, с дълга традиция в журналистиката, а не проходили в нея с началото на уеб 2.0 епигони. Най-вече опитът на авторите печели аудиторията на този тип блогове.

     Последният тип блогове са най-малко развитите , най-малко професионалните и може би най-занемарените, що се отнася до уеб дизайн на блогове, но за сметка на това най-толериращите обратната връзка и гарантиращите сигурността и анонимността и на двете страни- блогъри и блог потребители. Това са блоговете, в така нареченото тъмно мрежово пространство, които са силно ориентирани спрямо кореспонденцията от типа онлайн форуми. Очевидно блоговете като цяло стават все по-популярни и са напът да изместят традиционните медии, ето защо влиянието на бизнеса и политиката започва да се упражнява директно и върху тях и блогърите. Става дума за позиционирането, рекламите, следенето на това, кой какви блогове чете и кога ги чете в името на дигиталния маркетинг и купища неща, които Гугъл запазва относно нашата онлайн особа, а големите корпорации са в състояние да закупят тези интимни подробности от Гугъл и го правят. Ето защо се наблюдават настроения сред блогърите и почитателите на блогове, подтикващи ги да искат да скрият своята онлайн активност по един или друг начин. На нито един читател на блог не му е приятно да бъде запазвана някъде в някакви регистри онлайн активността му и да се знае кога, колко и едва ли не как е чел дадения блог, най-малкото защото може да го е срам, че чете този блог и че другите могат да узнаят това. А нито един блогър не желае да стане жертва на собствената си цензура и да казва не това което мисли, а което му предписват и което се лансира от рекламодателите и правителствените интереси, които се опитват да му бъдат наложени. За всички, на които тази реалност е неприятна, има една друга алтернативна, а именно дълбоката мрежа, която съществува от 2009, но нашумя покрай разкритията на Сноудън и Уикилийкс преди няколко години. Поговорката гласи, че тъмната мрежа се използва от добрите хора в лошите страни(Русия, Турция и Египет, където демокрацията не е на ниво) и от лошите хора в добрите държави(Германия, Скандинавските, Северноамериканските страни и други), които използват прикритието на Ip-то си и търговията с биткойни, до този момент непроследима от нито една банка в света, за да си купуват незабелязано наркотици, оръжия и забранена порнография. Докато в Русия тъмната мрежа е място за блогъри и лидери на алтернативно мнение против Путин, които иначе биха били сериозно застрашени, ако пишеха от сърце в блога си, например, ако беше видим в Гугъл и проследимите части от интернет. Факт е, че блоговете в уеб пространството са милиони, а тези в дийп уеб пространството са десетки, обаче се използват от революционери и хора, имащи нужда да скриват своята идентичност от правителството и големите корпорации. Стремеж и  постижение, с което обикновените потребители в мрежата не могат да  се похвалят.

Blogs

http://74ypjqjwf6oejmax.onion/ – Beneath VT – Exploring Virginia Tech’s Steam Tunnels and Beyond

http://76qugh5bey5gum7l.onion/ – Deep Web Radio

http://edramalpl7oq5npk.onion/Main_Page – Encyclopedia Dramatica

http://ih4pgsz3aepacbwl.onion/ – Hushbox

http://ad52wtwp2goynr3a.onion/# – Dark Like My Soul

http://tns7i5gucaaussz4.onion/ – FreeFor

http://gdkez5whqhpthb4d.onion/ – Scientology Archive

http://newsiiwanaduqpre.onion/ – All the latest news for tor

http://5vppavyzjkfs45r4.onion/ – Michael Blizek

http://7ueo7ahq2xlpwx7q.onion/ – AYPSELA News

http://7hk64iz2vn2ewi7h.onion/ – Blog about Stories

http://tigas3l7uusztiqu.onion/ – Mike Tigas

http://mpf3i4k43xc2usxj.onion/ – Sam Whited

http://7w2rtz7rgfwj5zuv.onion/ – An Open Letter to Revolutionaries

http://3c3bdbvhb7j6yab2.onion/ – Totse 2

http://4fvfamdpoulu2nms.onion/ – Lucky Eddie’s Home

http://nwycvryrozllb42g.onion/searchlores/index.htm – Fravia’s Web Searching Lore

http://newsiiwanaduqpre.onion/ – OnionNews – Blog about the onionland

   Както се забелязва от изредените линкове, домейнът е онион/onion и може да се отвори само с браузър Тор, който може да се свали безплатно от обикновената мрежа. Aз си направих експеримент и го свалих и опитах да отворя някои от достъпните за мен форуми и блогове. Например wiki leaks ме заинтригува, както и тъмната версия на word press http://xzzpowtjlobho6kd.onion/wordpress/  също така и руската версия на Onion. Но, разбира се, повечето не бяха достъпни, а тези които бяха, зареждаха бавно и въпреки всичко предупреждаваха, че могат да бъдат уловени и свалени всеки момент. Това са рисковете да бъдеш или да не бъдеш проследен, или ако те проследят да проследят  чужд IP адрес, а не твоя собствен. При блоговете в тъмната мрежа няма реклами, от тях блика засилена анонимност и не може да се проследи кой къде чете и кой къде пише. Нещо, което все повече блогъри и потребители ще пожелаят за себе си особено с разрастването на Гугъл и корпорациите, които търгуват с него, за да спечелят всички наши данни и онлайн предпочитания.  Анонимността отвъд наивния инкогнито прозорец се превърна в най-големия лукс в посторуеловата епоха, в която живеем сега.

Заключение и изводи

  Ако човек изтрие интернет активността си за днес това не значи, че е заличил данните си в регистрите на потребление и за Гугъл, и че компанията няма да позволи да се търгува с нашите лични данни и информация. Затова бъдещето на блогосферата особено на независимите блогъри и свободолюбивите читатели и врагове на рекламата е без съмнение в deep web. Само времето ще покаже дали съм прав, или не. Дали все повече потребители ще четат блогове в тъмната мрежа, сърфирайки с Тор браузър, или това пространство ще се забрани напълно от правителствата поради търговията с наркотици, порнографски материали и оръжия в него? Всеки трябва да опита и да разбере сам за себе си.
Дали блогът ще замени конвенционалната журналистика, и дали блогът в тъмната мрежа ще замени блога в останалата по-светла част от мрежата са въпроси, които са грешно зададени, защото принципите и практиките за журналистическото писане трудно се изменят от дигитализацията и шпионажа в интернет. Независимо дали има хиперлинкове в текста, или обещаващи заглавия, привличащи вниманието, един текст в блог трябва да събужда най-вече интерес сред аудиторията и да намери правилната публика, от която да бъде прочетен. Да представя всяка гледна точка, както и да не дава превес на никоя от съществуващите. На теория винаги е било така, на практика не съвсем винаги, но журналистиката е преди всичко експериментаторска наука, а не рестриктивна и журналистите трябва да бъдат предимно провокативни „учени”, а не механични папагали, задвижвани от батерии, боящи се от правилата и ограниченията, налагани им от собствените им сенки на автоцензура. Възможно е да изглеждат като странни птици в очите на широката публика, но не е желателно точно на тях да им се падне ролята на птиците в клетка, които да се грижат единствено за това, да забавляват нейно величество аудиторията, както тя го изисква от тях, а не както те искат да стане за нея. Нито да угаждат непрекъснато на господарите, подсигурили ги с работещи китайски батерии.


Източници

http://www.newmedia21.eu/analizi/zhurnalisticheskite-blogove-v-balgariya-onlajn-svoboda-ili-profesionalna-otgovornost/
http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/blogove-zhurnalisti-blogri-i-blogosf/

http://hiddenwikitor.com/