Прочит: 3 царе 19:1-13

„А след земетресението - огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня тих и нежен глас.“ (3 Царе 19:12)


  Като всички хора, и аз съм се чувствала изтощена, отчаяна и депресирана. Но в такива моменти Бог ме е насърчавал да продължа въпреки духовната пустош, която тези чувства причиняват. Той ми е дарявал надежда и сила, като ме е хранил и напоявал, като е изпращал приятели в моя подкрепа или като ме е насърчавал с пасажи от Библията. Дори в такива моменти се чувствам още по-благоразположена и чувствителна към Неговия глас. И ние като Илия обикновено очакваме да видим Господ в силния вятър, в земетресението или в огъня. Често стихии бушуват около нас, падането и ставането са свидетелства за Божието действие в нашия живот. Но по-често Господ ни говори с тих и нежен глас. Воденето на духовен дневник от години, ми помогна да разбера това. Когато чета написаното преди пет години, откривам, че съм имала сериозен проблем, но винаги се стремях да говоря много и подредено.


  Като Илия често с плам търсим Бога и сме готови да се жертваме за Него, но не можем просто да спрем и да Го слушаме. Вместо да говорим много думи, можем да седнем при нозете на Христос и внимателно да слушаме този тих, нежен глас.


  Молитва: Боже, помагай ни да бъдем чувствителни към Твоя глас и Твоето водителство дори в най-трудните моменти. Амин.

  Мисъл за деня: Ще се вслушам ли в тихия, нежен глас? Сю Маккълък (Англия)

  Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ОЧАКВАТ ДА ЧУЯТ БОЖИЯ ГЛАС.