Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08 04:00 - Данаил - глава 5
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 79 Коментари: 0 Гласове:
2



  Данаил 5:1: „Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата.“


  В този стих не става дума за Данаил, чието име било променено на Валтасасар. Валтасар - царят, не беше син на Навуходоносор, а негов внук. Историческите хроники ни разкриват, че майка му се е казвала Нитокрис и че е била дъщеря на Навуходоносор. Всички пируват и се веселят. Присъствали са около 1000 души - значи голямо тържество. Виното се леело, така че можем да заключим, че са празнували нещо. Тези събития се случили през 539 г. пр. Хр., малко повече от 20 години след смъртта на Навуходоносор. Този цар, чието име означава „Бел, пази царя“ след броени часове ще бъде свален от трона си от Мидо-Персийската армия. Годините между Навуходоносор и Валтасар са изпълнени с убийства, интриги, конспирации, заговори и политически упадък. Трона на Навуходоносор бил наследен от сина му Евил-меродах, който царувал само 2 години понеже бил убит от зет си - Нериглисар. След кратък период на царуване Нелиглисар умрял, оставяйки империята в ръцете на сина си - Лабаши-мардук. Той се задържал на трона само 2 месеца; бил убит от наемен убиец, а мястото му заел Набонидус. Набонидус, който най-вероятно бил зет на Навуходоносор, царувал в продължение на около 16 години. Въпреки че оставял царството в ръцете на сина си Валтасар през повечето време, Набонидус успял да възстанови доста от предишната слава на Вавилон. Валтасар царувал над Вавилон през последните години. Не се споменава, освен чак в края на тази глава, че докато Валтасар гуляел и се веселял, градът бил обграден и обсаден от войските на Персия. Валтасар смятал, че градът е непревземаем, защото бил защитен от високи, дебели стени и затова си позволил да организира пиршество пред лицето на военна заплаха.


  Данаил 5:2: „Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.“



Както вече споменахме, царят е внук на Навуходоносор. Тържеството трябвало да повдигне духа и да разсее всякакви опасения за гибел и разруха, защото точно в този момент, армиите на Мидо-Персия (стих 30), държали Вавилон под обсада.


  Данаил 5:3: „Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.“



Тези езичници-атеисти си нямали на представа какво вършели. Сребърните и златните съдове били святи и посветени само на Бога. Ако някой пиел от тях, той извършвал ужасен грях пред Бога. Те извършили такава мерзост, че нямало начин да не бъдат наказани. Ето какво пише в Новият завет по този повод:


  1 Тес. 5:3: „Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.“



Бог няма да подмине този акт на непочтителност и незачитане на Неговите святи неща. Съдбата на царя и неговата свита беше решена, само заради това, което сториха.


  Данаил 5:4: „Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.“



Сякаш оскверняването и поругаването на Божиите святи съдове не беше достатъчно, ами и хвалеха фалшивите си богове, вдигайки наздравици, използвайки съдовете на Бога. Тези идоли, направени от земни материали, не носят живот. Те не притежават никаква сила, за да помогнат на нуждаещият се. Те могат само да унищожават. Ето какво ни напомня и псалмопевецът:


  Псалом 115:12-16: „Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце. Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат; Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат; Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.“



Това тържество беше посветено на вавилонските идоли и божества, от които царят и неговата свита очакваха да получат избавление от врага. Дори и унищожението да не се стоварва директно върху тях, Бог го носи, като съд, присъда, осъждение срещу тях.


  Данаил 5:5: „В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше.“



Ръката и пръстите се появиха изведнъж от мрака и застанаха в една осветена от лампа част на стената, за да пишат нещо. От тук идва и израза „ръкопис на стената“. Това е Божията ръка. Нека си припомним, че пръста на Бога беше написал 10-те Заповеди. Това е същият този пръст, само че този път със съвсем друга цел. Тази присъда е за очите на царя. Вавилонски ръце бяха поели Божиите съдове (това е споменато два пъти) и ги държаха с презрение, за да предизвикат Бога и да демонстрират откритото си неуважение към Него. Но сега, ръката, която държи във властта си всички хора, и която никой не може да спре, предизвикваше тях. Божият отговор на тяхното предизвикателство беше съвсем ясен, както ще видим в стихове 23-28. Археолози са открили стая, копаейки в развалините на Вавилон, намиращ се в днешен Ирак, която била измазана и имала размери 165 фута (50.292 м) на 55 фута (16.764 м). Нищо чудно, това да е била залата за пиршества на Валтасар.


  Данаил 5:6: „Тогава изгледът на лицето на царя се измени, и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго.“



Такъв страх и ужас обвземат царя когато това се случва, та чак изразът на лицето му се променя и краката му започват да треперят. Той трепери толкова силно, че колената му се удрят едно в друго, а ставите на кръста му се разхлабват. Този стих е подобен на следният от Новият Завет:


  Лука 21:26: „Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.“



Данаил 5:7: „Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.“



Този цар не познава Данаил. Той свиква всички мъдреци, за да види дали някой може да разчете написаното. „Багреница“ означава пурпур, а пурпурът е символ на царска власт. Тази роба щяла да показва, че този, който я носи има много висок ранк. Третият цар на царството казва, че който успее да прочете и изяви значението на написаното на стената, ще царува над 1-3 от царството. Тази „златна огърлица“ ще разкрива силата на неговата власт. Трябва да осъзнаем, че Данаил вече е живял около 70 години в палата.Той беше един от първите пленници, докарани от Израил във Вавилон и тази сцена се разиграва близо до края на пленничеството на Юда, което според пророчеството трябвало да продължи 70 години. Без помощта на Бога, „експертите“ се провалили и този път, както четем в следващите няколко стиха. Но Божият човек Данаил - успява.


  Данаил 5:8: „Влязоха, прочее, всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.“



Както вече знаем „мъдреците“ са запитвачи на духове, астролози и магьосници. Те не притежават истинска сила и затова не могат да прочетат посланието на Бога към Валтасар.


  Данаил 5:9: „Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.“



Те се удивили на ръката, която пишела.


  Данаил 5:10: „От думите на царя и на големците му овдовялата царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти.“



Тук ние се запознаваме с царицата-майка, която помни тълкуванията на сънищата на Навуходоносор, които даде Данаил. Най-вероятно този цар не е познавал Данаил, тъй като Навуходоносор бил този, който извличал полза от тълкуванията на пророка. Но поне баба му носи надежда.


  Данаил 5:11: „Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти, казвам, царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите,“



От този стих стигаме до извода, че в двора на този цар Данаил не е заемал видна позиция. А пък и нашият случай е по-различен от тълкуването на сънища. Най-вероятно това била причината да не извика веднага Данаил. Царицата-майка признава, че пророка е Божий човек.


  Данаил 5:12: „защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на написаното.“



От този стих разбираме, че Данаил е направил много повече за Навуходоносор от разтълкуването на два съня. Той станал началник на евнусите след като изявил значението на първият сън на царя. Навуходоноср му беше дал ново, вавилонско име - Валтасасар. Тя не се съмняваше, че пророка щеше да им каже какво пише на стената. Репутацията му на Божий човек беше добра.


  Данаил 5:13: „Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?“



Виждаме, че този цар изобщо не познаваше Данаила. След царуването на Навуходоносор, най-вероятно Данаил е бил понижен в длъжност. Цар Валтасар просто иска да се увери, че този, който стои пред него е правилният Данаил.


  Данаил 5:14: „Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.“



Дори неспасеният свят разпознава човека, който има добри взаимоотношения с Бога. От стиха по-горе разбираме, че информацията, с която царят разполага за Данаил е подочута от тук от там. Той е чувал да говорят за Данаил.  Забележете: тук е спомената думата „светлина“. Тя има връзка с мъдростта и разума.


  Исая 9:2: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; На ония, които седяха в земя на мрачна сянка Изгря им светлина.“



2 Кор. 4:6: „Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.“



Всичко това ни открива, че Бог обитава в Данаила. Силата му е Божията сила в него.


  Данаил 5:15: „И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.“



Мъдреците, които са споменати в този стих, притежават така-наречената светска мъдрост. Силата на Бога не работи в тях. Те с нищо няма да могат да помогнат.


  Данаил 5:16: „Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.“



Тук отново става дума за Данаил. Той ще бъде възнаграден много щедро, когато разкрие какво е написано на стената. Багреницата и златната огърлица са символи на власт, с която да управлява. „Третият владетел“: Това трио включва Данаил, заедно с Валтасар (553-539 г.пр. Хр.) и Набонидус (управлявал в периода 555-539 г.пр.Хр.). Наградите се оказаха несъществуващи в светлината на завладяването на града същата вечер (стихове 29-30).


  Данаил 5:17: „Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.“



Данаил буквално му отговаря: „Забрави за подаръците!“ Той така или иначе ще изтълкува написаното на стената. Не само, че пророка щеше да разчете надписа, но и каже какво означава.


  Данаил 5:18: „Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;“



Първите думи на Данаил, най-вероятно са стреснали царя. Той никога и за нищо не беше отдал хвала и благодарност на Всевишният Бог. Всъщност, там във Вавилон те имаха най-различни божества. Мощта и силата на Навуходоносор да завладява и покорява племена и народи му беше дадена от Бога, за да изпълни Божието намерение.


  Данаил 5:19: „и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.“



Тази сила нямаше граници. Той беше могъщ и непобедим цар, но само докато изпълняваше Божията воля.


  Данаил 5:20: „Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,“



Когато Навуходоносор отиде по-далеч, отколкото Бог искаше от него, короната му беше отнета. „Гордостта предхожда падението“. Това каза и Господ Исус за тези, които превъзнасят себе си.


  Лука 18:14: „Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.“



Данаил 5:21: „и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, догдето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.“



Той трябваше да преживее тази опитност, за да осъзнае, че е могъщ и непобедим не поради собствените си сили. Бог го остави да яде трева като животно, докато не призна Бога. Бог е Който издига човек за цар. Но Той е и Този, Който може да го свали от престола.


  Йоан 19:11: „Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.“



Данаил 5:22: „А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,“



Тук пророка обяснява на Валтасар, че неговата съдба няма да е по-различна. Той е толкова горделив и високомерен, че никога не отдаде благодарност и хвала на Бога. Той не беше смирен човек. Затова Бог щеше да го свали от престола.


  Данаил 5:23: „но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил.“



Съдовете, отредени на Бога са святи. Те не трябва да се използват от обикновените хора. Това е богохулство - да употребяваш Божиите съдове по този начин. Валтасар и всички, които го заобикаляха се покланяха и величаеха нещата на този свят. Те не се прекланяха пред Истинският Бог. Бог вдъхна духа на живота в човека. Затова живота на човека зависи от Бога. Всичко, което можеш да видиш със собствените си очи е част от Божието творение и не трябва да му се покланяме и да го величаем. А във Вавилон правеха точно обратното: отдаваха слава на творението, а не на Твореца.


  Данаил 5:24: „Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.“



Първо Данаил обясни, че това е Божията ръка, която пишеше на стената. Написаното е Божията присъда. Бог беше претеглил Валтасара на везните и го беше намерил „недостатъчен“ или виновен.


  Данаил 5:25: „И ето, писанието, което се написа: М"не, М"не, Т"кел, упарсин.“



Това, че Данаил успя да разчете написаното, беше чудо от Бога. Още по-прекрасно чудо беше това, че Данаил познаваше този език, който се говореше и в света. Бог може да пише на всякакъв език. Той искаше Данаил да изтълкува посланието, затова го написа на език, който пророка знаеше. Думата „М"не“ означава „преброен“ или „определен за“. Тя е повторена два пъти, за да подчертае по-силно сериозността на ситуацията. „Т"кел“ означава „претеглен“ или „преценен“ от Бога, който претегля нашите дела. „Упарсин“ е множественото число на „П"рес“, което най-вероятно набляга на колко части ще се раздели царството му. (П"рес означава „разделен“ на Мидийците и на Персийците. Префиксът У на сумата Упарсин означава „и“). Господ Исус ни остави едно много близко послание до това.


  Лука 12:20: „А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?“



Данаил 5:26: „Ето и значението на това нещо: М"не, Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил;“




Фактът, че присъдата е произнесена два пъти означава, че ще бъде изпълнена скоро.


  Данаил 5:27: „Т"кел, Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен;“



Бог е справедлив Бог. Той не съди преди внимателно да прецени. Той е претеглил и ето - осъждението се стоварва върху царя.


  Данаил 5:28: „П"рес, Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.“



От предишните глави узнахме, че Вавилон е бил силно укрепен град. Затова на Валтасасар му се е струвало невъзможно града да падне. Упарсин означава „разделен“ (и даден на Мидийците и Персийците). Данаил не само, че четеше думите на стената, но и ги превеждаше, тълкуваше. Бог откри на пророка, че Персия и Мидия ще превземат Вавилон.


  Данаил 5:29: „Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.“



Данаил не беше молил за тези подаръци, но въпреки това, Валтасар му ги даде. Виждаме, че Валтасар не отхвърли тълкуванието на Данаил. Той знаеше, че пророка казва истината.


  Данаил 5:30: „В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.“



Още същата нощ, присъдата беше изпълнена и Валтасар беше умъртвен. Дарий завладява Вавилон.


  Йеремия 50:24: „Поставих ти примка, и ти се хвана, Вавилоне, без да се сетиш; Намерен биде, още и уловен, Защото си се възпротивил на Господа.“



Една древна история разказва, че генералът на Персия - Угбару - накарал войниците си да изкопаят канал, за да отклонят и понижат водите на реката Ефрат. И понеже реката течала през самият Вавилон, пониженото ниво на водата дало възможност на обсадителите неочаквано да нахлуят в града по каналите, течащи под дебелите му стени и да стигнат до двореца преди стражата да си даде сметка. Краят на вавилонската империя настъпил бързо, понеже самият цар, неговата охрана и много други били изклани. Това става на 16 Октомври 539 г.пр. Хр.


  Данаил 5:31: „И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството.“



Вавилон пада в ръцете на мидяните. Дарий е на 62, когато се качва на престола. Възможно е Дарий да не е име, а титла, с която бил почетен Кир, който влязъл с армията си във Вавилон. „Дарий“ се среща в няколко документа и се използва за поне 5 персийски царе. Историята не споменава точно определен мъж на име Дарий- медиецът. Историците вярват, че това е титла, която означава „Този, който държи скиптъра“. С други думи - Царя на мидийците.
следва



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 435789
Постинги: 1267
Коментари: 24
Гласове: 646
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930