Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07 04:15 - БЛАЖЕН ...
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 228 Коментари: 0 Гласове:
2



 „Блажен, който участва в първото възкресение.” (Откровение 20:6)

По естество ние сме склонни да завиждаме. Пленници сме на този нещастен грях. Радваме се, когато други страдат. Страдаме, щом те успяват. Но и когато не завиждаме, пак отправяме чувствата си в крива посока. Тогава, лишени от завист, ние наистина можем да съчувстваме на другите. Съжаляваме ги, когато са в нещастие. Но рядко отиваме на помощ. Облажаваме ги при успехи. Кое е за нас блаженство? Например, някой да улучи числата от тотото и да спечели голяма сума. Облажаваме този, който има много пари, хубав апартамент, лека кола, може да гуляе и участва в банкети. Беше много интересно да чета резултатите от една анкета, проведена в Швейцария. Къде в страната има най-много разводи и самоубийства? В град Цюрих, известен с най-високото си благосъстояние. И нещо повече. В квартала на милионерите, в центъра на града имало най-много разводи и самоубийства. Какво показва това? Не са ли достатъчно задоволени с материални блага господата и дамите в милионерските кръгове? Какво им липсва? Тази статистика трябва да ни покаже, че има нещо криво в основата на нашия мироглед и схващането ни за блаженство.

Божието Слово също така ни говори за блаженството. Но то има съвсем друго схващане и ни посочва коренно различен идеал. Във всички блаженства, които намираме в Святото Писание, има нещо различно от това, за което копнее светският човек. Ако хвърлим най-бегъл поглед към блаженствата, които ни се дават в Евангелието според Матей глава 5, всичко ще ни стане ясно.

Живеем в крайно динамичен свят. Събитията около нас се развиват със светкавична бързина. Просто не можем да асимилираме това, което става наоколо по света. Особено след като се създаде държавата Израел, започнаха да стават неща, за които никой не беше подозирал преди 30 години. Но тези, които познават Библията, виждат в това началото на редица събития, които са предсказани преди хиляди години и сега трябва да се изпълнят. Едно от тях е именно това, Първото възкресение.

1.       Първото възкресение предстои.

То се нарича още възкресение на праведните (Лука 14:14). Със смъртта тялото става пръст, а духът отива при Бога, Който го е дал (Еклесиаст 12:7). Там той се намира във величествени чакални и очаква възкресението на мъртвите. Там намираме Авраам и сиромаха Лазар. Там духовете на праведните се наслаждават на радости и предвкусват много по-съвършени блаженства, които им носи бъдещето. Но целта – Възкресението, си остава. За да покаже, че има възкресение, Господ Исус възкреси три пъти мъртви човеци. Най-напред едно дете. След това един младеж. И като венец на всички възкресения един зрял мъж, който вече беше започнал да се разлага.

Обаче възкресението не се посреща от всички с радост. Един главатар на африканско племе попитал мисионера вярно ли е, че ще има Възкресение? Мисионерът потвърдил тази истина. „Но тава за всички човеци ли се отнася?” – попитал главатарят. „Разбира се” – отговорил мисионерът. „Това не е вярно, защото не бива да бъде вярно. Та аз съм убил повече от хиляда души. Какво ще стане с мен, ако всички възкръснат? Къде ще трябва да бягам и да се крия?” Когато Бог върши великите Си дела, не пита човеците дали са съгласни. Като описва идното Възкресение, апостол Павел ясно посочва реда, по който то ще стане: „Всеки на своя ред: Христос – първият плод, после, при пришевствието на Христа – тези, които са Негови. И след това иде краят.” Във всичко у Бога има порядък. Идете в ранна пролет в гората. Ще видите, че някои дървета вече са се раззеленили. Други още спят. Трети са в цвят. Четвърти започват да цъфтят. Но природата се събужда. Възкръсва и тя.

Един професор бил поканен да каже нещо в една църква. Той изразил благодарност за честта, но признал, че не е проповедник и не може да каже това, което един пастор може да поднесе. Обаче взел един леген и поставил в него пръст, пясък, вар и железни стърготини. Разбъркал всичко добре. „А сега как да извадя стърготините от сместта?” – запитал той. Извадил един магнит и го прекарал през сместта. Железните стърготини се полепили по магнита: „Ето така и Бог ще направи. Той си има Свой магнит, който ще привлече Неговите и ще ги върне в царството Му.” – заключил професорът.

В химическа фабрика в Лондон, преди години, един работник изпуснал сребърна чаша в някакъв съд с химическа смес. Чашата веднага се разтворила и изчезнала, както захар се стопява във вода. Работника много се уплашил, защото трябвало да заплати скъпата чаша. В това време дошъл големият химик Фарадей. Той успокоил разтревоженият работник и налял в съда някаква течност, като по този начин среброто се утаило на дъното на съда. Един майстор след това направил от него още по-хубава чаша. Бог има Свой начин да отдели от голямото море на народите Своите и да ги прибере при Себе Си.

Това първо Възкресение ще стане с повелителен вик и заповед, при тръба и глас на архангел (1 Солунци 4:13-18). И оправданите от Бога ще посрещнат във въздуха Господ, за да останат завинаги с Него.

2.       Те са блажени, защото ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си (Матей 13:43).

През земния си живот те се намираха в тъмно. Живели са засенчени. Никой не им е обръщал внимание. Третирани били грубо. Тъкмо обратното ще стане с тях. В приказките се говори за Пепеляшка. Тази девойка била зле третирана от мащехата си и двете й доведени сестри. Вършела най-тежката и груба работа. Но всичко се обръща така, че в края на краищата Пепеляшка се омъжила за царският син, а доведените й сестри останали самотни. Още в Старият Завет пророк Данаил предсказва съдбата на тези, които ще имат дял в първото Възкресение. Те ще светят като звездите от векове за векове, защото ще бъдат близо до Бог и ще имат възможност да отразяват светлината Му от непосредствена близост. В тялото им ще стане съединение на благодатта с природата в пречудно единство. Тялото им няма вече да има недостатъците на земното тяло: болести, слабости, страдания, грях, смърт. Тялото им ще отговаря на новата обстановка, които новото небе и новата земя ще създадат. От нашият праотец  Адам приехме това преходно тяло, подчинено на грях, преходност, тление, болести, страдания и смърт. При първото възкресение те ще получат новото тяло, духовното, нетленното, вечното.

В Коринтяни 15:37-48 апостолът обяснява този процес, като насочва вниманието ни към  това, което става в природата. Посява се семенце. Изниква нещо съвсем друго, но тясно свързано с посятото. От посятото житно зърно излизат не житни зърна, а съвсем ново растение. В земята се извършва чуден процес, семенцето покълва. Пуска корени и ново тяло. От посятото ябълково семенце изниква прекрасно ябълково дърво. И ако някой не е запознат с този процес, няма да повярва, че това е възможно. И защото от нашето сегашно тяло ще се получи новото – небесно, духовно тяло, затова трябва да го пазим от грях и опетняване.

3.       Те са блажени, защото ще преживеят съвсем непознати и чудни неща.

Великият апостол Павел пише: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят.” (1 Коринтяни 2:9). Много обичам да се изкачвам на височината, където е нашата известна хижа и разкопките на старата шуменска крепост. Оттам пред очите се разкрива неописуемо красива гледка към целият ни град и околностите. Обичам да водя там и нашите гости, и да се радвам на изненадата, която чета по лицата им, когато се наслаждават на тази картина. Но това, което Бог ще ни представи при възкресението, далеч надминава всичко, което окото е видяло. С голяма наслада слушам хубава музика, особено на великите музиканти Йохан Себастиан Бах, Моцарт, Бетовен, Хайдн, Хендел, Брамс и др. Наистина музиката е езикът на ангелите. И трябва да сме признателни на Бог за чудните звуци, които хранят душите ни. Но това, което Бог ще даде да чуят Неговите, надминава всяка музика, която сме чули тук. Сам Моцарт е казал, че веднъж чул някаква небесна музика и през целият си живот се стараел да наподоби с творчеството си чутото. А какво ли е било то? Много пъти сме чували в сърцата си някакви нежни, благородни чувства и мисли. Изненадани сме бивали от тяхната дълбочина и чудно съдържание. Но това, което Бог ще вложи в сърцата ни при възкресението, ще надмине всякакви земни хрумвания. Тези всички чудни преживявания не могат да се възприемат от нашите сегашни сетива.

Една легенда от средните векове разказва: Имало преди много години в един манастир монах, който размишлявал върху небесните блаженства. И стигнал до нерадостното заключение, че на небето ще бъде много досадно и отегчително. Все псалми да се пеят ... Изпълнен с такива мисли, той излязъл от манастира, за да се поразходи в гората и да се разтуши. Изведнъж чул вълшебната песен на някаква пойна птичка, доближил се до дървото, на което тя била кацнала и седнал под него, слушайки в захлас. Чудната мелодия пленила сърцето му. Тя била райска песен. Птичката пяла цял час или поне така си мислел монаха. Станал и се отправил към манастира. Но на портата го посрещнал друг съвсем друг вратар. Изненадана той попитал монаха кой е и какво иска. „Та аз съм от този манастир.” Надниквайки в двора на манастира той видял съвсем непознати калугери. Всички го питали кой е. Монахът им разказал кога и как бил постъпил в манастира. Станало ясно, че той бил престоял в гората цели 100 години. Така го била увлякла небесната птичка с чудната си песен, че той не забелязал как времето изтекло толкова неусетно. Тази измислена легенда съдържа една много важна истина. Това, което Бог ще даде на Своите, надминава всичко, което можем да си представим.

Един баща постъпил на работа в предприятие, в което получавал по-голяма заплата. Това му позволило за кратък срок да купи нов апартамент и да го обзаведе с нови мебели. Когато цялото семейство отишло да го разгледа детето все питало: „Татко, това наше ли е?” Бащата отговарял: „Да, моето момче, това е наше.” Той не се сърдел, че детето не питало: „Това твое ли е?”, а „Наше ли е?” Естествено било за бащата да счита своето като собственост на цялото семейство, включително и на детето. Така ще бъде и при възкресението. Всичко, което е на Господ Исус, ще бъде и наше.

4.       Те ще бъдат блажени, защото ще получат награда за своите дела.

Това става много ясно от Лука 14:12-14. Тук те са пожънали черна неблагодарност за много свои благородни деяния. Но там ще получат справедливото си възнаграждение, което ще покрие всички горчивини от земята.

5.       Те ще бъдат блажени, защото ще царуват с Господ хиляда години.

Какво и как ще бъде всичко това, не ми е възможно да кажа. Едва тогава, когато се изпълнитова пречудно обещание, ние ще го разберем.

6.       Това блаженство не е за всички, а само за тези, които се удостоят за него (Лука 20:15).

Дали Бог е пристрастен и един погубва, а друг издига, според както Му скимне? Ето, Исус беше разпнат между двама разбойника. Единият беше спасен. Другият погина. Защо? Дали защото единият се стори по-симпатичен на Исус, а другият не? Ето тайната: Единият се покая, а другият хулеше.

На първият ден на Възкресение Христово мъж и жена отиват на разходка с колата си. Срещат отиващи на църква богомолци. „Тези хора ще чуят нещо за възкресението.” – тихо казва тя. „Това нас не ни интересува.” – възразява той. „Но в Библията се казва, че ще има възкресение за всички.” Той отговаря: „Тогава аз ще се обърна на другата си страна в гроба и ще се престоря, че не съм чул тръбата.” Дали ще успее?

При един пастир отива една горделива жена и го запитва дали в небето има специални места за хора от висшата класа. Той отговорил: „Има, но мисля, че те са покрити с дебел пласт прах.” Друг път го среща едно лице и му разказва своя сън: „Сънувах, че се разхождах и видях прекрасна къща, осветена феерично. От нея долитаха най-дивни мелодии и песни. Поисках да вляза в къщата. Но не успях да намеря вратата. Какво значи това?” „Ти още не си готов да намериш прием при Бога.” – казал пасторът.

Възкресението е величествен факт на близкото бъдеще. Нека тази светла надежда бъде за нас извор на утеха в блатото на земните изпитания. Ние сме от този свят, но за малко време. Приличаме на годеница, която живее в дома на баща си, но радостно очаква деня, когато годеникът й ще я отведе в техният нов, щастлив дом. При смъртта ние поставяме нашите делнични дрехи в гроба, за да вземем оттам новите, празнични дрехи при възкресението.

Единствената дъщеря на един вярващ негър починала. С голяма скръб той я изпратил. Поставил надгробен паметник с надпис: „Смъртта няма ръце.” „Какво означаво това?” – го запитали опечалените. „Когато дойде възкресението, смъртта няма да може да я задържи, защото няма ръце. При възкресението Си Господ Исус й отсече ръцете.” Каква чудна вяра! Имаме ли я ние?

Четох,че когато малките орлета израстнат и крилата им са вече здрави, бащата орел ги пуска от голяма височина. Те полетяват с писък към бездната, но скоро разбират, че имат криле, които могат да ги задържат във въздуха. И сега вече е трудно за старите орли да приберат младите орлета в гнездото. Те все повече и повече искат да летят. Колкото по-жива е в нас тази надежда, това радостно очакване на възкресението на праведните, толкова по-голяма радост и духовна сила получаваме за нашето ежедневие.

Накрая искам да разкажа нещо от последните часове на великият композитор Йохан Себастиан Бах. В началото на 1750 г. известният тогава английски хирург Джон Тейлър бил в Лайпциг. Повикали го да прегледа болният Бах. Той страдал от болни нозе. Но и зрението му било силно отслабнало. Хирургът посъветвал да се направи операция. С явно вътрешно нежелание композиторът приел. Но операцията се оказала несполучлива и музикантът съвсем ослепял. Обаче никакво оплакване не излязло от устата му. Спокойно и твърдо той понесъл тежкият удар. Нещо повече. Той благодарял на Бог, Когото през целият си живот възпявал чрез творбите си. Знаел, че изпълнил великото си призвание след 65-годишен земен живот. С голяма любов жена му Анна Магдалена се грижела за него, скривайки от композитора дълбокото си страдание. При него бил и неговият ученик и зет Кристоф Алтникол, за да изпълнява последните му поръчения. Един ден когато Алтникол си мислел, че болният спи, чул, че Бах го извикал: „Кристоф, донеси хартия и мастило. Чувам музика в главата си. Запиши я ти вместо мен.” И слепият композитор му диктувал с особен небесен глас хорала „Пред Твоя престол заставам.” След което той си легнал и казал едвам чуто: „Това беше моята последна музика.” След няколко седмици станало голямо чудо. Без лекарско лечение, без втора операция, изведнъж Бах прогледнал. Той отново видял небето, слънцето, децата, червената роза, която Анна Магдалена със сълзи на очи била сложила до леглото му. Бах обаче знаел, четова чудо било последната Божия милост и казал тихо: „Магдалена, там където отивам, ще видя по-красиви багри и ще чуя по-дивна музика, за която ние, ти и аз, тук само бленувахме. Окото ми ще види Господ ...”

Пастор Симеон Попов

28 април 1974 г.

 гр. Шумен




Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 441258
Постинги: 1273
Коментари: 24
Гласове: 653
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930