Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07 05:00 - ГОСПОД Е СИЛАТА НА ЖИВОТА
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове:
3



 Господ е светлина моя, и избавител мой; от кого

ще се боя? Господ е сила на живота ми;

от кого ще се уплаша?

                      ПСАЛОМ 27:1

                     

   

Въведение – Много хора знаят науки и изкуство, даже могат да отидат на Луната.

    Проповедник е проповядвал на темата върху този Псалом: „Светлина в мрака.”.

   Епископ е хванат и затворен в тъмна и мрачна стая. Пазят го пияни стражари. Дрънкат оръжията, стремят се да го уморят, но той е спокоен. Защо?

    Давид се провиква в 23-ти псалом: „Даже и в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло!”. Сигурно много хора му завиждат, но колкото го мразят тези, които са около него, толкова той е спокоен. В това се състои и неговото богатство.

    Колко трогателно е било, когато Саул беше в ръцете му. С право Давид ликува и се радва на своята победа. Целият негов живот е преминал в борби, войни, крайно опасен и труден живот.

    І. Много често ние се сблъскваме с човешки слабости.

    Срещаме свой познат. Дали той ще ни каже: „О, много съм добре, пръщя от здраве. Радвам се и съм щастлив!”  Едва ли. Много по-често ние чуваме оплаквания и разочарования от хората за живота.

    Ежедневието ни отваря очите, за да видим, че сме необходими, въпреки големия прогрес.

    Преди време в Англия, живеел голям критик и хуморист. Той забавлявал публиката със своя Чехов герой. Хората се смеели със сълзи. Но един ден го намерили самоубил се в хотела. Едни се  смеят и пеят, а други потъват в отчаяние, умора, безсилие в живота, нещастна любов, или някаква вина. Не е лесно да се воюва. Нямат мир с Бога.

    Някои мислят, че човечеството е изхабено и преуморено.

    Човечеството жадува за живот. На много места по лицето на нашата планета, хората умират от глад, на други – хлябът се унищожава, за да се запази цената. А хората очакват да бъдат нахранени.

    От недрата на земята се изчерпват въглища, газ, нефт ценни метали. Погледите на хората, са обърнати  към слънчевата, вятърната, атомната енергии и въпреки това нямат никаква радост и любов към Бога и ближния. Ядат много, но не се насищат. Пият много, но остават жадни. Каква измама!

    ІІ. Давид казва: „Бог е моя сила! Той е мотор в живота ми!”    

    Каква необходимост е моторът особено на бързата кола? Той е двигател и извор на сила и тласък. Така и слънцето е необходимо за нашето тяло.

    Бог разполага с една огромна сила и власт. И тази сила ни се предоставя за наша опора.

    Христовите ученици преминават нощно време през езерото. Изведнъж излиза страшна буря. Те са много уплашени, но Исус заповядва и езерото утихва. Уплашени те питат: „Кой е този?”.

    Когато Исус се възнесе, Той каза: „Даде ми се всяка власт на Небето и на земята!”.

    Когато Давид отиваше срещу Голиат, другите го съветвах да се откаже и му казваха: „Той ще те убие!”, но Давид знаеше силата и всемогъществото на Бога.

    Светският господар дава нареждане и оставя слугата сам да работи. Небесният Баща работи, заедно с нас. Неговите ръце са като нашите. Неговото сърце е като нашето. Каква близост и каква радост в труда! Ако наистина вярваме в това, животът ще бъде друг!

    ІІІ. Апостол Павел казва: „Христос живее в мен.”.

    Преди да го срещне Исус до Дамаск, ап. Павел, който тогава беше още  Савел, заплашваше и всички се страхуваха от него. Мнозина му се покланяха, обаче това не беше живот - да убиваш и да живееш върху страданието и труповете на хората, да тъпчеш по техните сълзи. Това живот ли е?

    Истинският живот за него започна едва, след като той преживя чудната среща с Исус. Христовият Дух влезе в него, промени го и от мъчителя Савел, се превърна в  неузнаваемия ревностен апостол Павел. В затвора написа най-хубавите послания. За този живот той беше готов да умре така, както умираха тези, които преди той гонеше и убиваше. Христос му беше дал тази сила, за да може да каже: „...нищо не е в състояние да ме отлъчи от Божията любов в Исус Христос.”. (Рим.8:38,39)

    В тази Любов той намираше сили за своя живот.

    Но да се върнем в деня на Петдесетница. Каква смелост от страна на ап. Петър. Той вече не се страхува от омразата на първосвещениците. Той никога вече не се отрече от Христос. Предишният му живот, живот ли беше? Сега той е готов смело да свидетелства пред целия свят за Този, от Когото се отрече три пъти. Сега вече има Христовата сила, за да каже, че не е достоен да бъде разпнат, както Неговия учител. Затова бе разпнат с главата на долу.

    Кой му даде тази сила – светът или Христос?  Силата получи от живия Христос. Тази Божия сила, за него беше като гръбнак. А има толкова много хора безгръбначни.

    Този Псалом, Давид го изказва, когато е обкръжен от враговете си. Те го нападат, клеветят го. Цар Саул търси начин да го убие. В бащиния му дом за него вече няма място.

    Но, колко чудно! Давид не е отчаян, той пее, в него блика Божията сила. Бог му дава невидими оръжия.

    Апостол Павел е в затвора и от там той пише до църквата в Ефес (3:17). За какво се е молил да ги опази Бог? – от преследване, изкушения, гонения или да им даде много пари? Да имат почест от Римската власт ли?  Не! Той се моли ХРИСТОС ДА ЖИВЕЕ В ТЯХ, ПОНЕЖЕ, ТОГАВА СА СИЛНИ. Силни в Исус Христос, нашият Господ.

    ІV. Как се проявява това чудно положение, та Христос да живее, чрез Св. Дух, вътре в нас? Нашият живот е утринна зора на нашето слънце. Църквата е зората на Божията любов, която Бог изпраща за целия човешки род.

    В Йерусалим има християнска болница. Един арабин е там на лечение. Същият се е чувствал много неловко. Когато го запитали – защо е смутен, той казал, че трябва да заплати, а не е в състояние да го направи, нямал пари. Персоналът го успокоил, казали му че лечението му е безплатно, понеже така е наредил Исус. „Но кога е живял Той?” „Преди 2000 години.” „Какъв е бил Той, че да даде заповед преди толкова много години, която да има още сила? Каква власт има?” Отговорили му: „Това е действието на  нашия  Бог!”

    На остров Мадагаскар капитан на кораб, запитал един туземец: „Кое те накара да станеш християнин?” „Аз наблюдавах живота на моите съседи. Единият беше крадец, другият пияница, а третият биеше жена си. Но след като станаха християни, те съвсем се промениха. Затова и аз повярвах.”

    В посланието към Галатяните 2:20, апостолът пише, че Христос живее в него.  „Съразпнах се с Христос и сега вече, не аз живият, но Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вяра, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.”

    Каква чудна сила и каква голяма Любов! За да живее Христос вътре в мен, трябваше да умре, преди това.

    Ап. Павел, изпълнен с любов към Христос, пое тежък кръст на страдание и гонение, заради Него. Каква благодарност в неговото сърце!

    НЕБЛАГОДАРНИЯТ Е ПО-ЛОШ ОТ КРАДЕЦ!

    Като живее Христос /чрез Духа Си/вътре в нас, ние имаме радост. „Радвайте се всякога в Господа!   Пак казвам:  Радвайте се!”(Филип. 4:4.)

    Тази радост изпълва нашия живот. Тази радост блика в нашите сърца. Тази радост изпълва с мир апостола, когато застава на съд в Рим. Очаква от църквата някой да каже нещо в негова защита, но няма. Те са изплашени или са задържани. Съдиите са враждебни, но Бог го крепи и той им затваря устата. ( ІІ.Тим.4:17.)

    Колкото повече духовна сила имаме, толкова повече зависим от Него, и ставаме независими от човеците.

    Така може да се побеждава всяко изкушение и съблазън. И сме уверени, че Християнското дело ще възтържествува. А също и ние имаме търпение за многото изпитания, които Бог допуска в нашия живот. Колкото повече духовна сила имаме, толкова повече можем да понасяме скърби и страдания. Така ние ще можем да обичаме даже и враговете си.

    V. Искаме ли да направим необходимото, за да приемем Исусовата сила?

    Пророк Исая казва: „А онези, които чакат Господ, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли ,ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.” (Исая 40:31)

    Повечето хора се оглеждат на много страни, затова нямаме необходимото. Тази сила можем да получаваме само когато сме слаби – смирени (ІІ.Кор.12:10), когато сме безпомощни. Тогава ние сме силни. Бог ни дава духовни сили - най-доброто. Когато моите сили се свършат, тогава започва Божията сила!

    Исус стои на вратата и хлопа. Иска да живее в нас. Ние го пускаме,  к а т о   о т в о р и м   в р а т а т а   н а   н а ш е т о   с ъ р ц е.

    За да  влезе в лекарския кабинет, пациентът трябва да  почака, докато лекарят го покани  да влезе. Така и Христос чака, за да влезе в сърцата ни.(Откровение 3:20)

    На прокажения, Исус казва: „Искам да бъдеш очистен!“ (Мат.8:3) На нас, които уповаваме на Исус, ще ни бъде, според вярата ни, и Божията сила. Но, за да имаме Божията сила, главното съдействие за получаването на тази сила е МОЛИТВАТА.

    Как човек може да получи нова сила във всекидневния си живот? Отговорът е много прост – в скришната си стаичка можем да се молим. Там ние ще имаме среща с Бога, от Когото ще получим и тази сила.

    Затова Исус казва: „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вие ще оставите вашите товари, а ще получите сила от Мен. Направете място във вашето сърце за Мен.”

    Вместо да бием с юмруци и да тропаме с крака, по-добре ще бъде да скръстим ръце за молитва.

    VІ. В нас има някои грижи. Те трябва да се отстранят.

    Исус се грижи за нас. „Всяка ваша грижа възложете на Господа, защото Той се грижи за вас.” (І Петър. 5:7)

    Исус се движеше по водата. Петър пожела да отиде при Него. Исус му каза да отиде. Петър тръгна, но се уплаши и започна да потъва и извика към Исус, а Той го хвана и го упрекна за малодушието, страха и му каза: „Не бой се, Аз съм с теб!”

    1.За да имаме силата от Бога, трябва нашата вина за грях да е отнета – г р е х ъ т   д а   е   п  р о с т е н. Исус казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога!” ( Матей 5:8)

    2.Следващото условие  е   д а   и м а м е   п р о с т и т е л е н   д у х. Ако ние не простим, и на нас няма да ни се прости. Исус казва: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.” (Мат.7:7-8)

    Преди много години в Германия живеел един граф. Дълги години нямали деца. След това му се ражда син. Той е безкрайно щастлив. Детето било толкова слабо, че не приемало храната – нито естествена, нито изкуствена. Лекарят казал: „На третия ден, ако детето не приеме храна, ще умре!” И всички в замъка само за това говорели – ще приеме ли детето храна или не.

    Навън излязла силна буря, но графът не се интересувал от нея. Той само се питал: „Ще приеме ли детето храна?” Неговите представители му пишат, че на международния пазар златото поскъпва и той може да спечели голяма сума, понеже неговите хранилища са пълни със злато. Но и това не го интересува.

    Получава телеграма от кайзера, че при него ще дойде важен гост. По-рано това го радвало, но сега вече не. Сега друг въпрос го вълнува. „Ще приеме ли неговият син храна?”

    Бог ни предлага вечен живот, чрез Своя Син, Исус Христос. Ангелите и спасените, с трепет следят дали ще приемем този живот.

    Днес светът е така объркан и незнаещ, сякаш е ученик, който не си е научил урока и по много въпроси ние не сме на ясно.

    Но Бог иска, преди всичко, ние да сме на ясно с най-важното – НАШЕТО СПАСЕНИЕ. Чрез спасението си ние можем да бъдем в контакт с Бога, от Когото може да имаме и сила и успех в нашия телесен и духовен живот. Но за този успех в живота ни, нека да не забравяме и да си припомняме: по-често да заставаме на колене пред Бога. Чрез нашето смирение и слабост, ние ставаме силни.

    БОГ ДА НИ ПОМОГНЕ!    Амин

 
Пастор Симеон Попов




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 411402
Постинги: 1232
Коментари: 24
Гласове: 619
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31