Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05 04:00 - НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД - ПОСЛЕСЛОВ - част 25-та
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 159 Коментари: 0 Гласове:
1



 Сега, когато читателят вече е затворил последната страница от нашия сборник, разбира се, ако е имал интереса и търпението да стигне до тук, сигурно вече има достатъчно основания - аргументи и факти, върху които ще направи своите обобщения, изводи и оценки за стореното от нас. Ние сме му поставили точката и то вече е факт, който всеки има пълното право да аплодира или отрече. Нашето задължение е просто да приемем всяка оценка, каквато и да е тя, защото независимо от намеренията, направеното от нас е такова и толкова, колкото са силите и уменията ни. Ето защо вероятно този послеслов като че ли е излишен? Още повече, че ние не храним илюзията, че с няколкото страници в края ще успеем да компенсираме пропуснатото. Основната идея или мотив за тези редове в действителност е, че независимо от названието и мястото им те да не звучат като последна, а тъкмо обратното - като първа страница. Да се превърнат в нещо като "предговор". Да, предговор към една книга, която още не е написана. Една книга, която не е задължително да бъде написана от нас, но която, според нас, трябва да я има, трябва да стигне до българския читател. Книга, която по смисъл и цели може и да не е продължение на настоящата, дори може да отрече нашата гледна точка, но въпреки всичко тя задължително трябва да има нещо общо с настоящия сборник и това е неговата тема. Основание за подобно мислене ни дава фактът, че проблемът за НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД не е никак нов, за него дори може да се каже, че е стар колкото човешкия род, но у нас с малки изключения той не е известен. За него по една или друга причина не се пише и говори, някак си е потулен и се отбягва и затова не стои с необходимата тежест на вниманието и оценките на българите. Нещо повече, дори да е писано и говорено за него, в повечето случаи това са били препратки директно към тайнството на "тайните общества", което вероятно дава основание на Димитри Иванов в статията си "Ръцете, които дърпат конците", да напише: "Всичко това може и да не е вярно, но мнозина в света вярват, че е така. Реалност или фикция? "Тайните общества" ни улесняват да си обясним сложния свят, в който живеем, и да си кажем: Аха, ето защо стана така. Ясно." Ние по достойнство оценяваме тези негови думи, още повече, че са изречени от един уважаван от нас публицист. Но ние сме съгласни с него само в онази част, която се отнася до въпроса: доколко е вярно всичко това? И няма как да не се съгласим, защото той, винаги щом става дума за някакво тайнство, ще стои с всичката си сила и тежест. Ние обаче се опитваме да преминем отвъд него, като си поставяме за цел да разберем доколко е възможно да бъдат открити реални и надеждни факти, които да разбулят тайнството на "тайната"? Ето защо, за разлика от него, ние не можем да си позволим да виждаме зад разкритията на "тайните общества" някакво лесно обяснение на "сложния свят, в който живеем", а тъкмо обратното. Ето защо ние не влагаме ирония по отношение на хората, които "вярват” в съществуването на "тайните общества", в съществуването на Конспирацията, в механизмите на Манипулацията... Та нали имай такава възможност, те не просто да "вярват", но и да са се докоснали до нещо реално? Да знаят нещо и да ни напътстват да погледнем по-сериозно натам. Нима това трябва снизходително да бъде подминато? Ние считаме, че обществената роля и ангажимент на един публицист е да публикува, да обнародва онази информация, до която се е докоснал. Защото публицистът е същото, което се влага в думата "репортер" (преносител) на информацията, с която разполага, като я предоставя на читателите си. Той не е коментатор или оценител. Още по-малко ментор и критерий за истинност от последна инс- танция. Ето защо от тази гледна точка ние отстояваме мнението, че информацията по проблемите, свързани с НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД, въпреки своята специфика и въпреки липсата на достатъчно ясни критерии за оценка и корекция, трябва да стане публично достояние до хората. При това по възможност с по-малко "доукрасявания", "до-обяснения" и най-вече с по-малко оценъчни съждения. Ако сме истински публицисти, ние трябва да предадем тази информацията такава, каквато сме я получили. Нищо повече. За останалото никой не ни е упълномощил. Всъщност, да си признаем, и ние, като Димитри Иванов, доскоро споделяхме подобно мнение, което обаче в известно отношение се опитахме да коригираме - една от причините за появата на този сборник. Според нас днес, дори да не вярваме във всичко, до което сме се докоснали, нашето съмнение не може да бъде аргумент да го подложим на снизходително пренебрежение, Скепсисът по-често е водил човека до идеята, че истината е непостижима, но да не забравяме, че историята ни е завещала и урока на Декарт - по пътя на съмнението да подирим действителните основания за същността на нещата, да се опрем поне на един факт, който да ни послужи като твърда почва под краката. Предмет на друго четиво е методологическото разсъждение. Тук ние само ще споделим, че представената от нас информация, на основата на обратната връзка, тръгвайки от тайнството на "тайната", ще ни даде възможност да видим доколко това се обвързва с действителните реални исторически и научни факти, за да отчетем кое и доколко се е докоснало до нещо реално. Кое и доколко е достойно да бъде предоставено на вниманието на читателя. Без тази гледна точка, която вероятно не е най-прецизната, ние ще продължим да мултиплицираме онова, което беше у нас допреди десет-единадесет години: спускаме завесата и се правим, че подобна информация няма. Е, после си я споделяме на ухо или на фона на пуснат душ в банята. Превръщаме я в слух, т.е. в една изключително успешна форма за манипулация и автоманипулация, защото в нас вече е проникнало чер-вейчето на съмнението и страха: "И все пак, ако е така?..." Нима това не беше и тогава мотивът за публичното премълчаване на толкова много неща, на някои от които бяхме не просто свидетели, но и преки потърпевши? Всяко информиране, ако то не е направено с манипу-лативни помисли обаче, не предпоставя въпроси. Нещо подобно като да информираме един човек, който не знае и не подозира дори за съществуването на банана, че такова нещо - банан, има. След това, разбира се, може да се каже, че то може да се яде, че е вкусно и хранително, и полезно... но изначално ние не започваме от въпросите: съществува ли такова нещо като банана или не, яде ли се или не, полезно ли е или не и др. подобни. Ние просто тръгваме от посочването на банана и в противоречие с шопската философия казваме, че и такова нещо има и то се нарича банан. Поради спецификата на настоящата книга - сборник по статии от чуждестранния печат, едва ли сме успели да отстоим докрай тази наша гледна точка. Понякога в опитите ни да тушираме оценъчния момент, имаше опасност да подменим смисъла и мотивите на казаното от действителните автори, което ни отказваше от намеса. Но това не може да ни извини, поради което ни остава надеждата в бъдещи подобни начинания да бъдем по-прецизни в обек-тивизма си. Всъщност, споделихме тази наша гледна точка не като израз на някакъв префекционистки маниер. Тя не е някаква абстрактна самоцел. Според нас такъв подход може би е единствено възможен и той може да се превърне в реален инструмент за изследване, защото само такъв подход може да ни даде ключ към разгадаването на тайнството на "тайните общества", към тайнството на Плана на Илюминатите, на Конспирацията, на Манипулацията... Та нали когато разконспирираме Конспира- цията, тя престава да бъде това, което е или което иска да бъде? Нали с разкриването си една тайна представа да съществува като такава. Тогава защо да не може, като представим наличните факти, които реално са се случили или в настоящия момент са налице, без да се превъплъщаваме в критици - изобличители, със самото им посочване да преодолеем мистиката. Така, стъпка по стъпка, стигнахме до момента на откриването на "топлата вода", до изобретява-нето на "велосипеда" в края на второто хилядолетие -фактите и само фактите, а те нека сами по себе си говорят - кому като изобличение, кому като критика, кому като реклама!... При всички други случаи, щем или не щем, дали премълчаваме или даваме публичност, ще се превърнем в манипулатори, а което е още по- страшното - можем да влезем в една тъмна спирала на автоманипулацията, особено ако сме решили да набелязваме изходи от манипулацията, от Системата, от тайния План... Ето защо и сега, и за в бъдеще, нашата цел е да говорим за нещата, за които в един или друг план говори науката и историята или просто са намерили място в днешния всекидневен информационен обмен. Затова чрез настоящия сборник ние просто поставихме темата и споделихме някои неща за НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД, за да може не само за нас, но и за читателя това да не се приеме като нещо ново, необичайно и тайнствено. Ето защо обърнахме внимание на това, че този термин е изписан върху някои банкноти. Посочихме, че за него говорят и си го поставят като цел Адам Вайшопт, Хитлер, редица съвременни политици, между които и Михаил Горбачов, Джордж Буш- старши и др., така вероятно сме успели да покажем, че няма нищо чудно в това, защо този термин е влязъл в речника на днешните български политици и политолози, някои от които дори са го поставили върху кориците на своите книги, където с позитивистичен тон го свързват с България, т.е. с нашето настояще и бъдеще. На второ място, ние се опитахме да представим различни гледни точки, поясняващи какво е това НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД, като проследим обвързаността на хората, споделящи идеята за такъв ред с различни философии (Теяр де Шарден, Римски клуб и др.), с различни окултни теории и групи (Елена Блаватска, Ани Безант -Теософското общество, Николай Рьорих и неговата "Агни йога", неговият "Пакт за всеобщия мир" и целта му "Знаме на мира", която под една или друга форма има връзка с близкото минало на България и с Ню Ейдж фестивалите, специалистите по "ченалинг", окултисти около Алис Бейли...), с различни религиозни възгледи (идеята за Нова световна, универсална религия, за подмяна и дори отрицание на християнството и на всички традиционни религии, уповаващи се на идеите на икуме-низма, на Храма и един нов Месия, за установяването на която така усърдно работят сътрудниците на Ню Ейдж движението и която толкова много наподобява на нацистката държавна религия...), с различни световни институции и пр. На трето място, ние се опитахме на основата на някои податки (тук най-вече сме поизневерили на нашия подход), които срещаме в чуждестранния печат, да представим и някои инструменти на манипулативни форми на въздействие върху човешкия индивид и върху човешките групи (расови, етнически, религиозни и др.), които според авторите на представените от нас мате- риали се свързват отново с НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД, но в същото време и с Конспирацията, с извънземните "наставници", с експериментите на "Ангела на смъртта" - Менгеле и пр. Вярно, наред с това показахме и някои алтернативни гледни точки върху съвременните технически постижения и технологии, но и към тях нашите източници отново гледат през призмата на темата, която поставихме в заглавието на корицата. В обобщение - на основата на всичко това ние искахме да покажем просто една гледна точка за мислене и анализ на случващото се в миналата и днешна история на човешкия род. Това предопредели нашия избор да представим темата в различни времеви и пространствени ракурси, в различните близки и далечни времена от човешката история, с различни страни и региони на света, с различни хора и общества, а не непременно свързано само и единствено с тайнствените масони, ротарианци, Илюминати, розенкройцери и пр., или пък да се поддадем на така модния антисемитизъм и да обвържем всичко само и единствено с евреите и с техните планове като богоизбран народ. Колкото до подтемата - "ПОД ЗНАКА НА 666", това е един знак за насочване на вниманието към Библията и християнските ценности, които винаги са били реална основа на човешката ориентация. Надеждата ни е, че по този начин биха могли да се превъзмогнат напиращите в тях прибързани рефлекси и да се промие тревожността или гнева в чистотата на християнската любов, да се почерпи мъдрост. Според нас, всеки изблик на емоции и бунтарски пориви в душите ни може да ни направи лесна плячка на всички, които целят да ни уловят в мрежите на своите конспиративни помисли, особено използвайки същите слова, които срещаме в Свещеното писание. Нали оттам бяха взети и развети като знаме идеите за "мир", "свобода", "братство", "равенство"? Нали тези думи предизвикаха революции и граждански войни? И нали тези думи широко се прокламират и днес?... В крайна сметка, обвързвайки всичко в едно, е необходимо, без да внасяме излишен мистицизъм, да си спомним за Откровението на Йоан, свидетелстващо за илюзиите и измамата, на която е способен Сатана, и да видим защо на прехода между хилядолетията днес толкова упорито ни се внушават ужасни Апокалиптични картини за идването на Спасителя, но в лицето на Новия Месия, Матрей... или с други думи казано, да демистифицираме всички онези така нашумели напоследък и у нас неокулто-ве на сатанисти, йеховисти, мормони, кришнаисти, сциентолози, бахайци, теософи... Всички многоточия, освен като стилистичен елемент, с който за краткост се означава, че е прекъснато по-нататъшното изреждане, означават и знак за непълнота. Ето защо всички наши многоточия в тези редове имат стойността на признание, че тези моменти или не са разгледани, или са отбелязани без необходимата задълбоченост в проблема, т.е. непълно и недостатъчно аргументирано. Наред с това обаче те трябва да се четат и като знак, че се нуждаят от внимание и от бъдещи разработки. Затова всеки един израз на скепсис и на неудовлетвореност, която очакваме като реакция от страна на читателя, според нас е не само упрек, но и напомняне колко много работа предстои. Сред проблемите, свързани с НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД, които се нуждаят от специално внимание, но ненамерили място за разглеждане тук, ще отбележим преди всичко: — НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД в контекста на глобалните политически процеси днес; — съвременни философски и социо-културни проблеми на глобализацията на света; — теософия, окултни теории и мистицизъм - идеологическа основа и инструмент за установява- не на НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД; — НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД и България. Този списък, разбира се, би могъл да бъде продължен с множеството подвъпроси, които в контекста на проблемите и процесите, свързани с най-новата история на България, се превръщат в реални самостоятелни теми, защото много от тях имат изключително значение за съдбата на нашия народ и на всеки един българин. От друга страна, списъкът би могъл да бъде продължен и с такива подвъпроси, които касаят сферата на политиката, идеологиите, културата и религията. Продължението би могло да бъде и по посока на историята и нейния прочит, особено що се отнася до нейните най-древни времена, до нейните най-ранни зори, защото именно там са най- дълбоките манипулации. Така например съвременното българознание откри много пластове от историята на нашия народ, които по една или друга причина досега не са били докосвани и разкрити, а те говорят за нещо съвсем различно от онова, което ни представя официалното светово историо- знание и досегашните официални исторически изследвания у нас. Как тогава бихме могли да посрещ- нем предизвикателството на една мъничка бележка относно рода на Ротшилдови, в която те са идентифицирани като "хазарски юдеи"!? Много са изследователските пространства по поставената от нас тема, но каквито и открития да се направят (а защо да не предположим, че някои от откритията вече са направени, но или не са осмислени в контекста на нашата тема и не са дооценени от тази гледна точка, или са направени, осмислени и умишлено премълчани), това няма да има никакво значение, ако те не бъдат представени публично и ако не провокират читателите към съзнателни реакции, към обогатяване на техния светоглед. Така например, ако зад необичайното, екзотичното, фантазното, мистичното и тайнственото, което се съдържа в информацията за работата на сътрудниците на Ню Ейдж, не се забележи стремежът им към утвърждаване на нова световна религия, за формиране под булото на космополизъм на пацифистки нагласи и политическа индиферентност... Но, както показват събитията от последния месец, свързани с президентските избори в САЩ, навярно тъкмо тези сътрудници нажежиха до необичайни нива политическите нагласи на американските граждани. Каква чудесна илюстрация и едновременно доказателство за аксиоматичността на предупреждението: "Дори и да не се занимаваш с политика - политиката се занимава с теб!" В същото време все повече хора припяват заедно с Ню Ейдж, че "нищо не зависи от мен", "какво мога да направя сам срещу политиката", ...което показва, че те вече са попаднали в мрежата на манипулацията, хвърлена в сферата на политиката. Така някак неусетно у нас изпълзяха разни фрази, които завладяха всекидневната реч и дори политологическия слог, каквато е например т.нар. "политическа класа", или пък внушения от типа: "политиката е мръсна работа" или типично българското "всички (в политиката) са маскари", или "деполитизация на полицията"... Според нас няма да е излишно отклонението, ако обърнем внимание на въпроса: що е политика? Нека да си припомним, че това понятие произлиза от "полис", което на т.нар. "старогръцки език" (още един манипулативен термин, тъй като "Древна Гърция" е само едно работно историческо понятие) означава - град. При това положение и като имаме предвид античния полис, неговата структура, форми на функциониране и управление, под "политика" най-вече се разбира: вза- имодействието между членовете на "полиса" за решаването на проблемите на съвместния живот в него или за позицията на "полиса" по отношение на другите "полиси". С други думи казано, това е гражданското взаимодействие за решаването на проблемите на града-държава. В този смисъл действителната сфера на политиката не може да бъде нищо друго, освен гражданско присъствие, или действащите лица в политическата сфера са самите граждани - пряко или индиректно, посредством упълномощени от тях лица (избраници). Последните се излъчват измежду самите граждани и по нищо не се различават от всеки един от тях. Тогава за каква политическа класа може да става дума. И как политиката ще е мръсна работа, ако решава съдбините на гражданите в гражданското общество, как животът на обществото да е по-добър, по-богат, по-хармоничен... Какво мръсно има в това? Мръсна работа е само тази, която се върши зад гърба на обществото и в ущърб на него. И още нещо, което според нас съвсем довежда до абсурд манипулацията с термина политика, което се съдържа във фразата "деполитизация на полицията". Не означава ли в смисъла, който представихме дотук, буквално преведено - "обезгражданствяване на градската служба на реда"? А "деполитизация на армията", тогава явно направо ни препраща към армия на наемници от някъде извън полиса, извън града, от друга държава, т.е. формиране на нещо като "чуждестранен легион"? Всъщност в последните две фрази в хода на манипулацията се цели действителното "обезгражданствяване" на тези два важни института. Нещо повече, за да могат да бъдат манипулирани политически, а чрез тях да се извърши политическа манипулация на гражданите, само че този път чрез заплаха, със сила, тези два института в тайните планове на някои лица или общности, стремящи се към повече власт и дискретно дърпане на конците на управлението на обществото, стоят ниско в йерархията, подложени са на редица ограничения, притиснати са от строг режим и служебни тайни и пр. Все пак нека направим извода - действителните политици са всички граждани на едно истинско гражданско общество и ако демокрацията в него е непряка, то хората, влизащи в управлението, са само доверени избраници на действителните политици - гражданите. Другото е откровена лъжа. Подигравка с термините свобода, равенство... вследствие на което и път към разслояването и противопоставянето на всеки срещу всеки, а оттам сме на една крачка от закона на джунглата, където силата на правото се превръща в право на силата. Тогава защо ще се учудваме, когато дори ни се предписва още по-строг ред, ограничения, специални лицензирания и др. подобни неща, които са приоритет в инструментариума на държавната администрация, а оттам и развързваме на ръцете за корупция и най-вече за власт. Повече власт. И ако това се отнасяше само до нашия си "български модел", сигурно щяхме да речем, че той е сбъркан, но той е белег на всяка съвременна държава. Дори и за държави, които понякога наричаме "бели" и имаме като пример за подражание. Но нали подобни бюрократични прояви срещаме и в някои световни и международни институции и обществени структури, които от своя страна са наши "наставници"!? Наставници, които си позволяват не просто на напътстват, но и да контролират, и да ни подлагат на своеобразни изпити и изпитания - например дават ни кредити и ни определят каква трябва да бъде данъчната ставка или минималната работна заплата, или пък - снемат "желязната завеса" и поставят "шенгенската"... После... После ни потупват по рамо и хайде - пускат ни, а ние се радваме (не, че не е за радост). Сега чакаме да ни приемат в Европа. В онази Европа, в която, дори и според официалната европейска история, България е била една от първите държави!... Вниквайки в това, не бихме ли могли да се запитаме дали защото сме малка страна, или защото сме бедни, или поради нашите политици (вярно, някои от гледна точка на така поставените въпроси се нуждаят от специално внимание!) се намираме на такъв хал? Не могат ли причините да бъдат по-нависоко и по-надълбоко, някъде извън нас! Вярно, в етапа на процеса на глобализирането на света, във времето, което естествено се съпътства от формирането на общопланетарно съзнание и самосъзнание на всеки един човек като пълноправен жител на Земята, няма нищо необичайно в това ние непрекъснато да се отваряме към света, както и той към нас. Ето защо едва ли бихме могли да развиваме своята икономика и култура под похлупак. Без да се обвържем със заобикалящия ни свят, с всички близки и далечни страни, народи, държави, с тяхната икономика и култура. Без да се ангажираме с компромиси и без да се съобразим с техните проблеми. Нещо повече, ние трябва да осъзнаем, че по една или друга причина днес се намираме в криза, от която при днешните реалности съвсем абсурдно е подобно на барон Мюнхаузен да се издърпаме сами за косата си оттам, където сме потънали. В този смисъл търсенето на причините извън нас не би трябвало да се разбира като идея, още повече, опазил ни Бог, като призив за затваряне и за противопоставяне на процесите на глобализация. Все пак обаче, това не значи и да пропуснем факта, че тъкмо вписвайки се на пропагандно ниво, в този процес на глобализация и възползвайки се от съвременните научни и технологически възможности, владеейки огромни финансови ресурси и инструменти, съществуват лица и кръгове, които се стремят към повече власт, към употребата на множество страни и народи за нейното укрепване и, разбира се, за обогатяването си. Според нас тъкмо те днес най-високо крещят, понякога с интонация, напомняща ни за Хитлер: НОВ СВЕТОВЕН РЕД ! НОВ СВЕТОВЕН РЕД !... Докато в същото време те подмолно, тихо, обвито в тайнството на тайната и мистицизма, плетат мрежите на манипулацията и неуморно работят и използват нас самите в своето дело, за да се надпоставят, превъплъщаваики се в ролята на Кукловоди, да бъдат винаги и на всяка цена върха на пирамидата. Нима ще оставим това без коментар? Нима, вторачени в хляба и натоварени с тревогата за утрешния ден, по една или друга причина днес ще забравим за упованието в духовното, във всичко онова, което ни е превело и като народ, и като хора през изпитите на времето? Не, ние сме убедени, че самочувствието и мъдростта, наследени от нашите предци и за които свидетелства историята и народните предания, никога няма да се изпепелят. Искрица от тях е и нашият мотив да поставим на вниманието на българите проблема за НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД в неговия днешен прочит, без да забравяме, че той е стар колкото човешкия род, а това означава и многократно преодоляван. Ще го преодолеем и днес. Георги Георгиев



Гласувай:
3
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 397604
Постинги: 1199
Коментари: 24
Гласове: 586
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031