Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2020 01:01 - ИЗПИТАНИЯ, СТРАДАНИЯ, ПОБЕДИ
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове:
1



 

ИЗПИТАНИЯ, СТРАДАНИЯ, ПОБЕДИ

 

                        „Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.”

                                                                                                             (Псалом 129:2)

 

    Пред нас стоят премеждията на един Божий угодник, който е преминал през много страдания, пострадал е много, но е пожънал радостта на победата.

    1. Животът е непрекъсната борба. Всъщност, страданията сами ни се натрапват. Всеки се надява да живее тихо и спокойно. Не само Божието слово, но и нашата ежедневна практика ни доказва, че има един враг, който не ни оставя на спокойствие. Жесток и подъл, той ни напада от всички страни. Търси да открие слабото ни място и ни атакува там. Апостол Павел разкрива същността. Ние не се борим против плът и кръв, а срещу невидими, духовни врагове. Видимият враг е по-безопасен, знаеш кога те доближава, но невидимият се вмъква незабелязано. Под благовиден предлог, той се старае да заеме, макар и най-скромното място в сърцето. Домогва се в семейството. Намира място и в църквата. И разделя, скарва, руши. Умее да представя бързопреходните световни блага, богатство, слава и наслади, в най-съблазнителни форми. И колко много са тези, които лесно се хващат на въдицата му! И затова не е чудно, че вярващият има борби отвътре. Там е арената на решителната схватка. Отвън са страховете. Те застрашават да ни разколебаят. Нашият живот не е лесен, но винаги е много интересен.

    2. Пътят преминава през изпитания, но води към победа! Това ни го показва историята на Божието дело. Църквата е напоила своя път с реки от собствена кръв. Осеяла е с трупове своите следи. Църковната история ни говори за милиони невинни жертви. В Колизеума в Рим са били дадени безброй скъпи жертви. Осъдените на изяждане християни, коленичили на арената и пеели своите химни. Тогава се отваряли със зловещо дрънчене клетките на гладните лъвове, които с рев се нахвърляли срещу беззащитните Божии чада. А те надавали вик: „Исус управлява! Исус побеждава!”. И след това се чувал само трясък от строшаване на човешки кости. Обаче църквата възтържествува. Това се повтаря по мисионерските полета и до ХХ век. Позната е съдбата на младите мисионери в Бразилия при племето Аука – изядени от племето. А в Мадагаскар, когато отишли първите мисионери, били изядени от туземците. Отишли други, втори път. Също били изядени. Отишли трети мисионери. Същата участ сполетяла и тях. И така до седмата! Едва тази група мисионери могла да се задържи. И основали християнска църква. Просто е поразително каква ревност обладава Божиите чада да отиват там, където смъртната опасност е най-голяма. Но е ясно, че църквата е най-силна там, където са били дадени най-много жертви.

    Божият народ повече от 400 години робувал в Египет. Правел кирпичи без слама. Градял пирамиди под плющенето на жестоки камшици. Йосиф може да разкаже за оскърбления, унижения, невинни страдания и много изплакани сълзи, докато стигне апогея на живота си. Дали беше лесно за Данаил да бъде спуснат в рова на лъвовете, заради вярата си? Или счетоха тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, че е играчка да се противопоставят на жестокия монарх Навуходоносор и да бъдат хвърлени в огнената пещ? Като четем  /II Коринтяни 11гл./, виждаме необикновено трудния път на великия апостол Павел. А Какво да кажем за живота на Господ Исус Христос? Не беше ли и Той осеян с оскърбления, страдания и тръни? Бог има много синове. Само един от тях е безгрешен. Но нито един няма без страдания!

    3. Борбата е трудна и тежка. И все пак необходима. Армия, която не воюва, се разлага. В началото на Втората световна война армиите на Германия и Франция стояха една срещу друга изправени. Но месеци наред не се чуваше никакъв изстрел. И войниците започнаха да викат: „Да се бием или да си отиваме в къщи! Защо стоим тук, на бойната линия, бездейни?”

    Борбата ни учи да воюваме и побеждаваме. Нашата единствена помощ е от Бога и всяко упование е в Него. Словото никъде не ни казва, че животът е нещо като парад. Кой може да си въобразява, че войникът отива на война за да учи как да марширува на парад? Но всеки знае, че отива да защитава отечеството си, във време на война.

    За да ни укрепи в борбата, Господ Исус обича да бъде близо с всеки един поотделно. Такава близост създава в сърцата по-голямо упование и мъжество. Обаче и сатана се старае да ни отдели! Затова, нека да имаме предвид следното: Ние водим невидима война.

    На полесражението воюващите страни се намират на голямо разстояние и си служат с оръжия, стрелящи на километри, поразяващи врага, който е надалеч.

    При невидимата борба няма такива  оръжия. Там врагът е в непосредствена близост. Този, който се бори с нас, трябва да ни прегърне, но не за да ни докаже любовта си, а за да ни повали.

    Колкото близостта на Господ Исус е радостна, толкова прегръдката на злото е по-отвратителна. Можем да я сравним с прегръдката на някоя голяма змия, която се увива около тялото ни, но не от обич, а за да ни убие! Борбата е тежка и упорита. Налага напрежение на всички сили и внимание.

    През 1592 г. Хенри Стивънс, под името Юстин Мъченик, публикува на латински и гръцки    „Послание към Диогнет”, без да посочва своя първоизточник. Той само пояснява, че този много ценен ръкопис датира от средата на ІІ в. сл. Христа, или по-точно 150 г. епохата, когато християнската църква била подложена на най-жестоки преследвания от страна на римските императори. Представлява писмо, в което неизвестният автор на посланието, пишещ под псевдонима Матетес (ученик), може да се определи като един от най-брилянтните апостолски ученици. Този непознат нам християнин излага същността на християнството пред някой свой познат на име Диогнет. Ето част от съдържанието на ръкописа:

    „Диогнете, ти си много усърден в старанието си да се запознаеш с религията на християните. Много точно изпитваш какъв е този Бог, на Когото те уповават и служат, при което презират смъртта, не признават боговете на гърците, нито зачитат суеверието на юдеите. Ти искаш да знаеш защо този начин на живот и почитане на Бога едва сега и не по-рано е дошъл на света. Аз те поздравявам за тази твоя добра воля и моля Бога така да говоря, щото да станеш по-добър и ти така да служиш, че говорителят да не се оскърби.

    Християните не се различават от другите хора, нито по местожителствата си, нито по своя говор, нито по особени обичаи. Те нямат свои особени градове, нямат някакъв говор, или особен начин на живот. У тях не се намира някакво учение, дошло от търсещи само нови неща човеци. Те не се сковават като някои хора, в някакви човешки схващания. Те живеят като всеки човек както в познати, така и в непознати места. Приемат облеклото и храната на съответната страна.

    Обаче, при всичко това, те имат чудесен поразителен ред. Живеят в своето отечество, радват му се и, все пак, са гости, чужденци. За тях всяка чужбина е отечество и всяко отечество – чужбина.  Те се женят като всички и имат деца, но не ги изгонват щом пораснат. Трапезата им е за всички, но никога не е порочна. Живеят в плът, но не по плът. Намират се на земята, а ходят в небето. Подчиняват се на законите, но поведението им е над законите. Обичат всички човеци и всички ги мразят. Никой не ги разбира, но всеки ги осъжда. Убиват ги, но те приемат живот. Бедни са, но мнозина обогатяват. Лишени са от всичко, но имат изобилно всичко. Презират ги, но в това е тяхното богатство. Клеветят ги, но това е тяхното оправдание. Хулят ги, а те благославят. Гаврят се с тях, а те уважават другите. Правят добро, а ги наказват, като злодейци. Наказват ги, а те се радват, като, че им помагат да живеят добре. Юдеите ги гонят като врагове. Езичниците ги преследват, но никой не може да каже защо.

    Накратко казано, което е душата за тялото, това са християните за света. Душата живее в тялото, но не е от тялото. И християните живеят в света, но не са от света. Душата е затворена в тялото и е невидима. Християните се намират във видимия свят, но животът на вярата им е невидим. Плътта мрази душата и воюва против нея, при все, че тя нищо зло не му прави, а само защото се противопоставя на неговите страсти.

    Светът мрази християните, при все, че нищо зло не му правят, а само защото те се противопоставят на неговия разврат.

    Душата обича плътта и кръвта, въпреки, че е отделно от тях. Християните обичат тези, които ги мразят. Душата е затворена в плътта, но я крепи. Християните са свързани със света, като в душата и чакат, докато се развържат. Душата е безсмъртна, а живее в смъртно тяло. Християните очакват безсмъртие, живеейки в преходно тяло, но в небето ги очаква непреходна слава, издигайки се нагоре, както на тялото душата се издига все по-нагоре. Християните безропотно понасят трудностите от ден на ден. Те нямат нито право в този свят да се противопоставят!”

    4. Много бяха свирепи гоненията и страданията почти непоносими, но не ми надвиха. Победата бе извоювана от псалмиста. В Откровението постоянно се разкрива борбата между победени и победители. Всеки, който е живял повече, може да каже, че победата е винаги на страната на доброто. Победата действа, чрез вярата. При кризи си мислим, че истината високо стои от нас. Вижте страхливия ученик Петър. Три пъти се отрече пред една обикновена слугиня. Но на деня на Петдесетницата се бори като лъв против враговете на истината.

    Божието чадо побеждава чрез вярата си. „Нашата вяра е победата, която превъзмогва света.” /I Йоан 5:4/.Ние побеждаваме чрез надеждата. Очакването идващият Спасител, като Цар на земята, е извор на чудна сила за победа. Ние побеждаваме чрез любовта. Злото не се побеждава чрез зло. Само  доброто и любовта са непобедими.

    Въобще в тази духовна борба можем да си служим само с духовни оръжия. Апостолът ги изброява в Ефис.6:13-18 : истината, правдата, благовестването, вярата, спасението, Божието слово, молитвата. Те всички образуват Божието всеоръжие.

    Едно момче се връща много весело в къщи. Майка му е изненадана от радостното му лице и пита учудено: „На какво се радваш така, дете мое?”  „Мамо, много се радвам, защото победих..” „Какво си победил?” „Сега ще ти кажа. Играхме с другари край селото. Там, наблизо, има градина с ябълки. Другарите ми, предложиха да си наберем от тях и аз се съгласих. Но щом стигнахме оградата, един нежен глас ми прошушна да не правя това, защото не е хубаво. Обаче, друг, груб глас, ми извика бързо да отивам, защото вече всички отишли. И, ето, има много ябълки, а стопанинът не е там и  няма да забележи. Но нежният глас пак ме помоли да не ходя, защото това ще повреди душата ми. И аз послушах този нежен глас и се върнах. И колкото повече се отдалечавах, толкова повече се радвах, че няма да извърша грях. Далеч, вече, чух как пазачите на градината заловиха моите другари, които искаха да си откраднат от ябълките.” Майката поздравила своето момче и също взела да се радва на неговата победа над злото.

    Заключение. Нека при страдание проявим повече търпение. С него спасяваме много критични моменти. Нетърпеливият иска да откъсне плода, преди да узрее. За победата трябва да се даде жертва. Който не е готов да жертва, не е достоен да бъде победител.

    През френско-пруската война, 1870 г., един френски офицер дал заповед на своя подчинен войник, да насочи оръдието срещу една къща, на края на селото, където, по негово мнение, имало противникови войници. Войникът насочил оръдието и след дадения изстрел къщата била съборена. Офицерът похвалил войника за добре изпълнената задача. Обаче последният видял сълзи в очите на началника си и го запитал: „Вие плачете? Какво става с Вас?” Офицерът простенал: „Това беше къщата на моите родители. Там аз съм се родил и отраснал….”

    Апостол Павел, за важни решения не се допитваше до плът и кръв. Обаче Божието чадо е уверено в крайната победа на Господа Исуса Христа (Откровения 11)

    Неотдавна се разнесе новината, че на един остров, на 2500км от Австралия, и днес съществува робството. Там владеел някакъв господар, който не допускал нито журналисти, нито мисионери на острова. И всеобщо било учудването, как е възможно това в днешно време? Но колко много са робите на злото. Който върши грях, е роб на греха! Само решителна борба против злото може да освободи всеки човек от това тежко робуване. Амин.

 Пастор Симеон Попов

Шумен 1972 г.

 

 

   

   




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446032
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031