Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2020 03:36 - Божията и майчината любов
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 355 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 „Може ли жена да забрави кърмачето си,
И да не се смили над  детето на утробата си?
Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма                   
да те забравя.” 
Ето, на дланите Си съм те врязал
. (Исая 49:15,16)

      Не е лесно за Бога да влезе в контакт с човека. Трудно е безкрайното да приеме такава форма, та крайното да го схване. Затова Бог си служи със сравнения. Употребява човешки език, за да Го разберем и да надникнем дълбоко в сърцето на Всевишния.
    Историческата обстановка беше тогава най-отчайваща. Йерусалим, този град-център на световното внимание и тогава и сега е ябълката на раздора, беше в развалини. Къщите опожарени, храмът-светиня, бе разрушен, населението-отведено в робство. Колко ужасно било това поробване! Гледах една картина-релеф, изработена от преди хиляди години. Победителят-генерал държи в ръката си сноп от въжета. На края на всяко въже има халка, прихваната в устните на роб. Така той отвежда пленниците. Каква нечувана човешка жестокост! Чудно ли е, че нещастните роби във вавилонските полета са казвали, че Бог ги е забравил? Как може да търпи Той такава неправда? Къде е Той? Защо стои далеко и не се намесва? Защо не смаже с един удар нашите врагове?

    Колко е добре, че Бог не мисли като нас, човеците. Иначе не би имало жив човек на земята. Всеки би получил заслуженото наказание – смърт. И Той отваря съвсем друга страница. Трагедията е другаде. Тя не е в това, че Аз съм забравил. Всъщност вие Ме забравихте. Мислите, че можете без Мен, без Моето ръководство, без Моето благословение? И, понеже, Ме оставихте, Аз трябваше да се оттегля. Но Бог е верен на Себе Си. Затова прави сравнение: „Майката може да остави кърмачето си, но Аз вас никога. Моята любов е много по-мощна от майчината. Моето сърце е много по-милостиво от майчиното към свидната й рожба.”.

   Попитали веднъж Наполеон Бонапарт: „Ваше величество, от какво най-вече се нуждае Франция?”, като мислели, че той ще каже: от пари или от много войници. Но Наполеон отговорил: „От майки.”.

    На земята има много чудеса. Едно време са били 7, сега може да са 7007. Но най-великото чудо си остава майчиното сърце. Индийците имат поговорка:  „Бог не иска да си свърши работата сам. Ето защо създал майките, за да Му помагат.” Когато в Испания честват някой човек, изказват благопожеланията си така: „Да живее майка ти!”. Какво прекрасно поздравление! За жалост ние свързваме нашите майки с нашите клетви.

    Б о г   с р а в н я в а    о т н о ш е н и е т о    С и   к ъ м   ч о в е ц и т е   с   п о в е д е н и е т о   н а   м а й к а т а.   Тя е готова на всякакви жертви. Колко майчини сърца са престанали да туптят, когато рожбата им започнала да диша! Затова Бог ни разкрива същността на сърцето Си, като се сравнява с майката. Та може да бъде глупава, необразована, но има нещо, което ни възхищава и изпълва с уважение към нея: нейната себеотрицателна любов. Не мога да забравя едно семейство в София.  Всъщност бяха само двама – майка и син. Майката беше на 84 години, а синът – на 60. той бе ненормален. Тя за всичко се грижеше. Той нищо не помнеше, не беше благодарен. И, понеже, много се цапаше, переше го всеки ден. И това вече цели 60 години! Как не се умори, как не поропта тя? Все трепереше над него. И преди да умре, последните й думи бяха: „Кой ще се грижи за моя син?” Каква любов!

    Майчиното сърце и любовта са неделими. Тя чувства рожбата си като част от себе си, плът от плътта и кръв от кръвта й. Бог ни чувства като част от Своя Дух. Затова Неговата любов е още по-дълбока. Без любов никой не може. Преди години пруският крал Фридрих ІІ се съвещавал с учени от държавата си, искайки да узнае кой е първичният език, на който човеците говорели, преди да настъпи културният живот. Мислели, че човек има в себе си някакъв първичен език, който не може да заговори, защото му се натрапва обикновеният говор. За целта взели 6 кърмачета без родители и ги отглеждали в специално помещение под надзора на специалистки сестри. Но било строго забранено да се говори на децата. Искали да видят на какъв език ще проговорят те, когато поотраснат. Но и шестте деца умрели. Защо? Защото били лишени от нежност и любов. Човек не може да расте без любов, не може да живее без любов. Затова казваме: „Бог е любов.”. Благодарение на тази любов ние живеем, развиваме се, радваме се. Колко са нещастни тези деца, които не са получили достатъчно любов!

    Всички човеци са получили любов, но не всички са приели достатъчно. Още по-нещастни са тези, които не са вкусили Божията любов, чиито сърца са заключени за Божието влияние, които са се оттеглили настрана от Бога, от Неговата милост. Чудно ли е, че сърцата им са студени като лед и твърди като камък?

    Майчината любов утешава, успокоява, защото никоя жертва не е голяма за нея. Ето е дин трогателен случай: Две години след капитулацията на Германия, през 1947 г., правили разкопки в една затрупана от бомбардировките изба в Мюнхен. По време на войната използвали помещението като убежище срещу бомбените атаки. При разкопките открили труповете на няколко души, загинали не от бомби, а от удавяне. Водопроводът, който минавал оттам, при бомбардировка се разрушил и в избата бликнала вода, която  издавила всички. Намерен бил един изправен женски скелет, който държал над себе си, издигнат, детски скелет. Станало е следното: Като придошла водата, майката, която вече се давела, вдигнала с последни сили своята рожба над себе си, за да може поне то да диша, поне то да остане живо във въздушното пространство. Майка, която се жертва за детето си.

    Знаем ли за други жертви? Божият Син Исус Христос беше прикован на Голготския кръст заради нашите грехове и прегрешения.   К о й т о   и с к а   д а   с р е щ н е   Б о ж и я т а   л ю б о  в,   т р я б в а   д у х о м   д а   о т и д е   д о   Г о л г о т а. Четете  Божието Слово и ще видите как Исус даде живота Си за нас. Той – Чистият, за нас – нечистите. Праведният, за нас – неправедните. Съвършеният, за нас – грешните. Велика е майчината любов. Ние благоговеем пред нея. Но тя е само сянка на Божията любов, само ехо, което кънти в сърцата ни. Ако майчината любов е капка, то Божията е океан. Ако майчината любов е лъч, то Божията е слънце. Майчината любов обгръща рожбата с грижи. Казва ни се: „Всяка ваша грижа възложете на Бога, защото Той се грижи за вас.”.

    Майката живее само за рожбата си. Всеки час е ангажирана тя с нея. През първите месеци детето може само да плаче или да се усмихва. Останалото върши майката. Аз съм вече на преклонна възраст, но щом видя млади майки как се грижат за децата си, си спомням за моята майка и си мисля, че и тя се е грижила така за мен. Това ме изпълва с дълбоко, сърдечно умиление. Още повече се затрогваме, когато мислим за Божията милост и грижа, които ние твърде малко признаваме и ценим. Затова всяко съмнение и недоверие дълбоко оскърбява небесния Баща.

    Една майка отишла на работа и нямало на кого да остави децата си и за това ги предала за един ден на едно познато семейство. Едното дете било радостно и спокойно си играело. Но другото било намръщено. Стояло настрана с нещастен вид. „Какво ти е?”, го попитали. То казало: „Майка ни не ни иска и вече няма да дойде, за да ни вземе, тя ни е забравила!” „Но откъде знаеш ти това?” „Ами аз слушах приказката как един дядо и една баба завели децата си в гората и ги изоставили там. И мама направи същото с нас!” И всички усилия, да отклонят детето от тази черна мисъл, били напразни. Вечерта майката се върнала и като й разказали за подозренията на детето, му извикала: „Как е възможно да мислиш така? Та аз съм твоя майка! Мога ли да те забравя?” Тя била много наскърбена от подозрението, от недоверието на детето си.

    Какво да каже Бог за нашето недоверие, за нашето съмнение и неверие? Как преживява Той нашата студенина и отрицание? Той ни обсипва с блага. Словото твърди: „Той прави слънцето да изгрява за злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните.” Той ни е дал живота и има власт да ни го отнеме всеки момент. Своята неограничена власт, Той употребява, за да се грижи за нас. И при тежки изпитания, Божиите чада имат дълбоката увереност, че са в Неговата свята ръка. Давид твърди: „И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти Си  с мен!”.

    Има една хубава картина, която представлява Даниил в рова на лъвовете. Той бил жестоко наказан, защото отказал да се поклони на персийския цар и затова бил хвърлен в ров с гладни лъвове. Но Бог го запазил и лъвовете не го разкъсали. На картината виждаме Даниил с вързани ръце, изправен, а около него, в кръг, стоят 7 лъва. До краката му има оглозгани човешки кости. Той вдигнал глава към малкото светлина, която се промъквала до него през отвора на капака над него. Вързан, в рова на лъвовете, но все пак, обгърнат от Божията грижа.

    Можем ли да имаме такова упование? Така ли Му се доверяваме, както се уповаваме на родителите си? Или на приятелите си, които тъй често ни отговарят с разочарование?

    Но откъде е тази любов у майката? Нали като се самопожертва, тя действа против собствения си интерес? Отговорът е един: Бог я вложил у нея! Тя е нещо като инстинкт, който Бог е дал, както на човека, така и на животните. Не мога да забравя един разговор, който водих с едно лице. Той разказваше как птиците при нощните си полети преминават над места, съвсем непознати за тях и пак намират верния път. Запитах го: „Как така могат да правят те това?” „Та те имат инстинкт!”, ми отговори той. Пак му зададох въпрос: „Но що е инстинктът?”. Той не можа да ми отговори. Помогнах му: „Според мен, инстинктът е разумно деяние у неразумно животно.”. Той се съгласи: „Така е. Неразумно същество извършва разумно действие.”. Пак го запитах:”Щом неразумно животно извършва разумно действие, което ни учудва, откъде дойде това влияние, кой вложи у него тази разумност?”. Той се засмя саркастично и каза: „Вие мислите, че Бог е направил това, нали?”. „Разбира се! Аз твърдя, че инстинктът иде от Бог! Вие какво мислите?” Но на този въпрос никога не получих отговор… Бог е, Който влага благородните желания, добрите чувства, похвалните подтици в душата. Ние не ги намираме у себе си. Не сме създатели на доброто. Ние само ги получаваме. Просяци сме пред Бога, Който пълни и ръце и сърце от неизчерпаемото изобилие на Своята благодат.

    Майчиното присъствие, трогателната й грижа, създават дълбоко спокойствие в душата на детето. То е уверено, щом родителите са при него. Няма ли ги, то е в тревога. Спомням си случай в нашия долен пазар. Едно малко дете стоеше до една кола и плачеше най-сърцераздирателно, като викаше: „Къде е мама?”. Когато тя дойде, то веднага млъкна и се засмя доволно – майка му вече беше при него.

    Но може ли майка да остави или забрави детето си? Да, и това е възможно. Когато тя се разболее, трябва да остави някому детето. А когато умре, то остава само! Има случаи, когато майката забравя детето си. Веднъж при халите в София намерили количка с дете. Никой не знаел чие е то. След известно време майката дошла и засрамено признала, че забравила детето си… Това Бог не прави!

    Нека сега да си зададем въпроса: Щом Бог има такава любов към нас, очаква ли нещо от нас? Разбира се! Той очаква да отговорим на любовта Му с любов.

    Чрез пророк Исая Бог иска да вложи в сърцата ни нов живот, твърдо упование и доверие, желязна кръв. Това се отнасяше за отчаяните роби, около Вавилонските реки, но не по-малко и за нас. Има хора, които си спомнят за Бога само тогава, когато са в затруднение. Това не е зле, но не е съвършеното. Ние трябва да изкореним от сърцето си всяко съмнение и да имаме дълбока любов към Бога. С нищо друго не можем да се отплатим на Бога за благословенията и нежната грижа. Бог ни е дал живот. Знаем ли каква ценност е той?

    Когато английската кралица Виктория била на смъртно легло, казала на своя лекар: „Докторе, дайте ми още 6 месеца живот и аз ще ви дам половината си царство!” Лекарят отговорил: „Ваше величество, не мога и 6 часа да ви дам! Аз не съм Бог! Само Той ни дава и отнема живота.”

    А ние благодарим ли на Бога за живота? Признателни ли сме Му за всичките Негови дарове? Само с любов можем да Му отговорим и с нищо друго. Защото ние нищо нямаме. Нищо не можем да направим. Безсилни сме. Но можем да Го любим.

    ХРИСТИЯНСТВОТО, ТОВА Е ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Сам Господ Исус ни казва: „Най-първата от всички заповеди е да възлюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум. Това е първата и голяма заповед. А втората, подобна на нея, е да възлюбиш ближния си като себе си.”. 

    Липсата на любов е дълбоко оскърбление за Бога. Бог е любов и единственото, което Го задоволява е любовта. Ето защо Той застава пред всеки човек и казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!” Сърцето си! Не богатството. Сърцето!...

    Четох следния пример: Млад и богат лекар живеел в Лондон. Имал голяма клиентела. Сгоден бил за богата мома. Мислел, че нищо не му липсва. Майка му живеела на село. Без да му каже нещо, тя продала каквото имала там и решила да отиде да живее при сина си. „Колко ли ще се зарадва синът ми, като ме види!”, мислила си тя. И пристигнала при него. „Синко, аз всичко продадох и идвам да живея при теб! Нали много се радваш?”. Синът смънкал някак си смутено: „Да, мамо, радвам се. Но знаеш ли какво. Лондон е много голям град. Има много и гъсти мъгли в центъра. А и въздухът не е здравословен. Мисля, че за тебе ще бъде по-добре да ти намеря квартира някъде в предградията и там спокойно да си живееш. Нали си съгласна?” „Да, съгласна съм….”, въздъхнала тя. Първата нощ тя пренощувала при сина си. След полунощ той се събудил и видял майка си до леглото си. „Какво има, мамо?”, попитал той. „Синко, искам да те помилвам така, както съм те милвала когато беше малък. Бива ли?” „Разбира се, мамо!” И тя го помилвала. Но той почувствал, че ръката й трепери. „Мамо, да не си болна, защо трепериш?” „Нищо ми няма, синко!” И отишла в стаята си. Като се събудил заранта, младият лекар се размислил и решил да остави майка си при себе си. Станал и се обадил на годеницата си по телефона. „Мама дойде и иска да живее при нас. Ти какво ще кажеш?”. Тя веднага се съгласила. „Готова съм да живея с майка ти. Както обичам тебе, ще обичам и нея!” Отива той да каже на майка си радостната вест. Но… стаята била празна. Майка му си заминала. Всички усилия, и на полицията, да я намери, останали напразни. След три месеца, в болницата, където работел лекарят, докарали една стара жена, прегазена от кола. Не било ясно как е станала злополуката, дали по невнимание на шофьора или тя сама се хвърлила под колата. Лекарят познал майка си. „Мамо, мамо…”, а тя само безмълвно го гледала. Вечерта починала.  Л и п с а т а  н а  л ю б о в,  е т о  к о е  н а й – б о л е з н е н о  н а р а н я в а  л ю б я щ о т о   с ъ р ц е.  Бог има право и очаква твоята любов. Даваш ли Му я? Вярата е ценна само тогава, когато е свързана с любов. Всичките християнски добродетели се сумират в едно, в любов!

    Още един пример, с който да завършим. Една вдовица има единствен син, когото най-сърдечно обича. Но той се чувства много ограничен, стеснен при майка си и я напуска, без да се обади. Търси живот без майчин контрол и надзор. Минават години. Не пише на майка си, но тя се моли на Бога за него. Той обаче живее както намери за добре, в блуден, разгулен свят. Но, както винаги става в такива случаи, той тежко се разболява. Забравен от приятели и приятелки, той лежи в своята малка, нечиста стая. И тогава си спомня за майка си. Пише й: „Мамо, много съм болен. Скоро ще умра. Моля ти се, пиши ми, прощаваш ли ми?” Майката тръгнала с първия влак за града при сина си. Той чака, но не знае кой ще дойде по-рано – смъртта или писмото-отговор от майка му. Но вратата се отваря. Влиза майката. „Синко…” „Мамо..” „Аз не те очаквах, мамо! Исках само да ми пишеш…” Тя го прегърнала. „Защо ме прегръщаш, мамо? Та аз не съм достоен за твоята любов! Нима не помниш, колко тежко те оскърбих? Аз не заслужавам, дори да говориш с мен.” Тя пак го прегърнала. Сложила чиста риза на леглото му, чисти панталони до нея. Почистила вехтата му шапка. „Защо чистиш шапката ми, мамо?” „Та ние си отиваме! Аз ще те взема със себе си.” Тя го подпира и така слизат по стълбите. „Мамо, Исус така ли взел в обятията Си загубената овца?” „О, синко, Той я вдигнал на раменете Си, а аз само те подпирам. Неговата помощ е много по-сърдечна.” Пристигат в къщи. Тя му дава чисто легло и го гледа, като че ли нищо не е било между тях. „Мамо, дали Бог така ме люби, както ти ме обичаш? Ако и Той ме люби така, аз съм готов да Му искам прошка за моите грехове.” „Мило чедо, Божията любов е много по-велика, по-богата, по-мощна от моята! Отвори сърцето си за Неговата любов! Той никога няма да те забрави. Аз мога да те забравя, но ТОЙ – НИКОГА!”. И още един покаян грешник се върна при Небесния Баща. Голяма радост е на небесата!

    Апостол Йоан казва: „Нека ние да Го възлюбим, защото Той пръв нас възлюби.”. Братя и сестри, Бог иска да спечели човешкото сърце. Той може да ни спечели чрез гръм, разтърсване, чрез демонстрация на Своята сила и власт. Но Той иде при нас по пътя на любовта. Силата плаши и учудва. Но любовта затрогва и така печели.

Разпнатият на Голгота Божи Син, за нашите престъпления, е манифест на  Б о ж и я т а   л ю б о в.  А тя  е   н е п о б е д и м а.  Крайната победа е нейна.

    Нека всички отворим сърцата си за тази любов!  Т я   е   о к е а н. Има достатъчно за всички. Щом човек обича човека, има и ревност, защото човешката любов не стига за всички. Достатъчна е само за един човек. Божията любов обгръща цялото човечество. Който е вкусил Божията любов, не само се радва на нея, но и скърби, че има много други, които не са я приели и не искат да повярват. И колкото повече човеци приемат Божията любов, толкова насладата е по-пълна. Един ден, като застанем пред Божия престол, ще пеем  песента на Агнеца, ще славословим  т а з и   л ю б о в,   к о я т о   д о й д е   д а   н и   п о т ъ р с и,   н а м е р и   и   с п а с и. Хвала на нея!  Амин.
  Шумен, август 1976
Пастор Симеон Попов           
         АБВ НА СПАСЕНИЕТО
Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос  дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!
И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.
В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“
А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“
Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“
Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.
Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.
В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“
И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.
Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“
Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!
Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.
Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).
Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)                                                                                                                    
 



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446358
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031