Постинг
20.01.2020 04:30 -
Жената в светлината на Библията
ЛИДИЯ - ПЪРВАТА ЖЕНА ХРИСТИЯНКА В ЕВРОПА
Деяния 16:6-14
„Възродихте се ... чрез Божието слово, което живее ... до сега“ (1 Пет. 1:23).
Святият Дух ръководеше евангелизационните пътувания на ап. Павел и сподвижниците му. Когато дойдоха срещу Мизия, те имаха намерение да отидат във Витания (Юдея), но „Исусовият Дух не им допусна“ и те послушно продължиха своя път. В Троада, в нощно видение на ап. Павел се яви един македонец, който го молеше: „Дойди в Македония и помогни ни!“ (Деян. 16:9).
Те разбраха видението, послушно му се подчиниха и се отправиха към Непал (днес Кавала). Оттам отидоха във Филипи, „който е главен град на оная част на Македония“ (Деян. 12:16).
През този град е минавал главен римски път, свързващ Средния изток с Европа - условие за развитие на търговията. Това го правело град с особена важност. Той бил търговски център между Азия и Европа.
Божият Дух знае кое е най-доброто място за благовестието, затова ги довежда тук. Когато се евангелизира един централен град, благовестието се разпространява много бързо и лесно в цялата област, защото много хора имат контакт с града.
В събота ап. Павел и Сила отидоха край една река, където се събираха жени на молитва, на които благовестваха. Във видението си ап. Павел видя един македонец, но когато отидоха, намериха жени.
Какво значи това? - Че не трябва да разбираме буквално Божието слово, а по дух! Край реката беше Лидия, една азиатка от Тиатир, продавачка на морави (пурпурни) платове. Пурпурът е особено багрило, получено от специален вид морски охлюви, затова моравите платове били много скъпи. Купували се от царе и много богати хора за мантии.
Лидия била независима успяваща търговка, което предполага богата жена, имаща просторна къща, прислуга, авторитет, влияние, контакти с много богати и влиятелни личности. Да се доставят платове от Азия, за да се продават в Европа, това вероятно е отнемало много време, но Лидия намирала време за духовните неща. В събота тя била на молитва край реката и внимателно слушала ап. Павел.
Божието слово казва: „Вярването е от слушане, а слушането от Христовото слово“ (Римл. 10:17). Лидия чу, но не пренебрегна, а веднага отвори сърцето си за Бога. Бог винаги прави първата стъпка към човека. Той намира начини, за да похлопа на аншите сърдечни двери. Важното е как ще откликнем ние. Ще отворим ли сърцето си за Бога, за словото Му, за служението, което иска от нас?
Какъв бе резултатът от това, че Лидия прие? - Тя засвидетелства това пред всички, като се кръсти.
Какво значи кръщението? - То е свидетелство, публично изявяване на нашата вяра. Видимо приобщаване към Божието семейство, към църквата, която е Тялото Христово, глава на което е сам Исус Христос. За онова време, когато християните са били преследвани и мъчени, дори убивани заради вярата си, изявяването на християнската принадлежност е било много голям риск и смелост. Затова ап. Павел казва, че чрез кръщението ние се погребваме с Исус; че кръщението е едно уеднаквяване, съпричастие в смъртта и възкресението на Исус Христос; засвидетелстване на новия живот, подчинен на Исус, под ръководството на Святият Дух.
Защо и домът ѝ? По задължение ли? От солидарност ли? - Не! Кой трябваше първо да чуе? - Лидия е свидетелствала първо на домашните си! Чули от нея, те също повярваха, затова се кръстиха. Всеки нов обръщенец трябва да привлича другите при Христа като магнит.
Исус каза на учениците Си да започнат благовестието от Ерусалим, т.е. от близките си. Така бе създадена църквата във Филипи. Домашната църква на Лидия бе първата църква в Европа. Тя свидетелствата не само на своя дом, но и на своите съграждани. Така е растяла ранната църква. Всеки като Лидия е казвал на другите, с които е имал контакт. Ап. Павел акзва, че ние трябва да се възпроизвеждаме духовно, като предаваме Божието слово на другите, а те трябва да учат други (2 Тим. 2:2). „Каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които са способни и други да научат.“
Това направи Лидия! Това тя казва и на нас днес - всяка жена да не мълчи, но да свидетелства около себе си за Исус: в дома си, между близки, познати, съседки, колежки!
„Които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела!“ (Тит 3:8). След като повярва, Лидия не става монахиня, не напусна своята работа, обществото си. Тя продължи своята търговска дейност.
Но какво се промени? - Тя подчини себе си, дома си, работата си, имота, средствата си на служението на Христа. Първото нещо, което даде след себе си, бе нейният дом. Ап. Павел и сподвижниците му отидоха в дома ѝ, получиха храна, умиха се - нещо много необходимо в онези горещини при продължителните примитивни условия за пътуване. На много места в Словото се говори за приемане на странници и умиване на нозе. Получиха подслон, легло. Починаха си от дългото и уморително пътуване. Много по-късно ап. Павел щеше да напише: „Тоя, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага тогова, който го учи!“ (Гал. 6:6).
Водена от любов, Лидия прилагаше Божието слово в живота си. Ап. Павел и Сила останаха в дома ѝ и благовестваха във Филипи. Тук те пострадаха много. Бяха жестоко бити, разкъсаха дрехите им, хвърлиха ги в затвора. Тъмничарят-началник стегна нзоете им в клада и ги затвори във вътрешната тъмница. Но те славеха Бога, пееха в тъмницата и другите затворници ги слушаха.
Бог извърши чудо! Стана голям трус, всички врати се разтвориха и оковите на затворниците се развързаха. Като видя отворените врати, тъмничарят началник помисли, че затворниците са избягали и искаше да се самоубие, но ап. Павел го възпря с думите: „Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука!“ Това въздейства силно върху тъмничаря-началник и той повярва в Бога. Те благовестваха на целия му дом и всички повярваха и се кръстиха. Така църквата във Филипи растеше.
Лидия не се срамуваше от Христа дори когато ап. Павел и сподвижниците му, пребити и ранени, с разкъсани дрехи излязоха от затвора, тя с радост ги прие в своя дом.
Бог иска християните да отварят своите домове за другите. Апостолът пише: „Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели и ангели“ (Евр. 13:2).
Лидия отвори своя дом и го направи домашна църква. Сега, макар да имаме църковни сгради, ние пак можем да използваме домовете си за благовестие.
Бог желае да бъдем добри настойници. Добре да управляваме материалните неща, които ни е подарил. От този момент печалбата от търговската дейност нямаше да бъде цел на Лидия. Тя нямаше да я използва само за себе си. Тя стана средство за подпомагането на благовестието. Работата на Лидия се превърна в работа за Господа.
Как? - Заедно с топовете платове, които тя продаваше, от нейния магазин щеше да тръгне благовестието по цяла Европа. Тя бе на ключово място, търговската връзка между Мала Азия и Европа в един главен град. Имаше преуспяващ бизнес, много контакти и връзки, но всички тези възможности тя използваше за благовестието. За разлика от бедната Тавита, която имаше само една игла и ножица, т.е. само един талант, Лидия имаше много таланти, но тя използваше всичките за Бога.
Защо? - Защото тя постави на първо място в своя живот Бога. И ако искаме да бъдем и ние плодоносни християнки и одобрени от Бога работнички, нека всяка от нас подреди правилно своите приоритети!
Деяния 16:6-14
„Възродихте се ... чрез Божието слово, което живее ... до сега“ (1 Пет. 1:23).
Святият Дух ръководеше евангелизационните пътувания на ап. Павел и сподвижниците му. Когато дойдоха срещу Мизия, те имаха намерение да отидат във Витания (Юдея), но „Исусовият Дух не им допусна“ и те послушно продължиха своя път. В Троада, в нощно видение на ап. Павел се яви един македонец, който го молеше: „Дойди в Македония и помогни ни!“ (Деян. 16:9).
Те разбраха видението, послушно му се подчиниха и се отправиха към Непал (днес Кавала). Оттам отидоха във Филипи, „който е главен град на оная част на Македония“ (Деян. 12:16).
През този град е минавал главен римски път, свързващ Средния изток с Европа - условие за развитие на търговията. Това го правело град с особена важност. Той бил търговски център между Азия и Европа.
Божият Дух знае кое е най-доброто място за благовестието, затова ги довежда тук. Когато се евангелизира един централен град, благовестието се разпространява много бързо и лесно в цялата област, защото много хора имат контакт с града.
В събота ап. Павел и Сила отидоха край една река, където се събираха жени на молитва, на които благовестваха. Във видението си ап. Павел видя един македонец, но когато отидоха, намериха жени.
Какво значи това? - Че не трябва да разбираме буквално Божието слово, а по дух! Край реката беше Лидия, една азиатка от Тиатир, продавачка на морави (пурпурни) платове. Пурпурът е особено багрило, получено от специален вид морски охлюви, затова моравите платове били много скъпи. Купували се от царе и много богати хора за мантии.
Лидия била независима успяваща търговка, което предполага богата жена, имаща просторна къща, прислуга, авторитет, влияние, контакти с много богати и влиятелни личности. Да се доставят платове от Азия, за да се продават в Европа, това вероятно е отнемало много време, но Лидия намирала време за духовните неща. В събота тя била на молитва край реката и внимателно слушала ап. Павел.
Божието слово казва: „Вярването е от слушане, а слушането от Христовото слово“ (Римл. 10:17). Лидия чу, но не пренебрегна, а веднага отвори сърцето си за Бога. Бог винаги прави първата стъпка към човека. Той намира начини, за да похлопа на аншите сърдечни двери. Важното е как ще откликнем ние. Ще отворим ли сърцето си за Бога, за словото Му, за служението, което иска от нас?
Какъв бе резултатът от това, че Лидия прие? - Тя засвидетелства това пред всички, като се кръсти.
Какво значи кръщението? - То е свидетелство, публично изявяване на нашата вяра. Видимо приобщаване към Божието семейство, към църквата, която е Тялото Христово, глава на което е сам Исус Христос. За онова време, когато християните са били преследвани и мъчени, дори убивани заради вярата си, изявяването на християнската принадлежност е било много голям риск и смелост. Затова ап. Павел казва, че чрез кръщението ние се погребваме с Исус; че кръщението е едно уеднаквяване, съпричастие в смъртта и възкресението на Исус Христос; засвидетелстване на новия живот, подчинен на Исус, под ръководството на Святият Дух.
Защо и домът ѝ? По задължение ли? От солидарност ли? - Не! Кой трябваше първо да чуе? - Лидия е свидетелствала първо на домашните си! Чули от нея, те също повярваха, затова се кръстиха. Всеки нов обръщенец трябва да привлича другите при Христа като магнит.
Исус каза на учениците Си да започнат благовестието от Ерусалим, т.е. от близките си. Така бе създадена църквата във Филипи. Домашната църква на Лидия бе първата църква в Европа. Тя свидетелствата не само на своя дом, но и на своите съграждани. Така е растяла ранната църква. Всеки като Лидия е казвал на другите, с които е имал контакт. Ап. Павел акзва, че ние трябва да се възпроизвеждаме духовно, като предаваме Божието слово на другите, а те трябва да учат други (2 Тим. 2:2). „Каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които са способни и други да научат.“
Това направи Лидия! Това тя казва и на нас днес - всяка жена да не мълчи, но да свидетелства около себе си за Исус: в дома си, между близки, познати, съседки, колежки!
„Които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела!“ (Тит 3:8). След като повярва, Лидия не става монахиня, не напусна своята работа, обществото си. Тя продължи своята търговска дейност.
Но какво се промени? - Тя подчини себе си, дома си, работата си, имота, средствата си на служението на Христа. Първото нещо, което даде след себе си, бе нейният дом. Ап. Павел и сподвижниците му отидоха в дома ѝ, получиха храна, умиха се - нещо много необходимо в онези горещини при продължителните примитивни условия за пътуване. На много места в Словото се говори за приемане на странници и умиване на нозе. Получиха подслон, легло. Починаха си от дългото и уморително пътуване. Много по-късно ап. Павел щеше да напише: „Тоя, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага тогова, който го учи!“ (Гал. 6:6).
Водена от любов, Лидия прилагаше Божието слово в живота си. Ап. Павел и Сила останаха в дома ѝ и благовестваха във Филипи. Тук те пострадаха много. Бяха жестоко бити, разкъсаха дрехите им, хвърлиха ги в затвора. Тъмничарят-началник стегна нзоете им в клада и ги затвори във вътрешната тъмница. Но те славеха Бога, пееха в тъмницата и другите затворници ги слушаха.
Бог извърши чудо! Стана голям трус, всички врати се разтвориха и оковите на затворниците се развързаха. Като видя отворените врати, тъмничарят началник помисли, че затворниците са избягали и искаше да се самоубие, но ап. Павел го възпря с думите: „Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука!“ Това въздейства силно върху тъмничаря-началник и той повярва в Бога. Те благовестваха на целия му дом и всички повярваха и се кръстиха. Така църквата във Филипи растеше.
Лидия не се срамуваше от Христа дори когато ап. Павел и сподвижниците му, пребити и ранени, с разкъсани дрехи излязоха от затвора, тя с радост ги прие в своя дом.
Бог иска християните да отварят своите домове за другите. Апостолът пише: „Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели и ангели“ (Евр. 13:2).
Лидия отвори своя дом и го направи домашна църква. Сега, макар да имаме църковни сгради, ние пак можем да използваме домовете си за благовестие.
Бог желае да бъдем добри настойници. Добре да управляваме материалните неща, които ни е подарил. От този момент печалбата от търговската дейност нямаше да бъде цел на Лидия. Тя нямаше да я използва само за себе си. Тя стана средство за подпомагането на благовестието. Работата на Лидия се превърна в работа за Господа.
Как? - Заедно с топовете платове, които тя продаваше, от нейния магазин щеше да тръгне благовестието по цяла Европа. Тя бе на ключово място, търговската връзка между Мала Азия и Европа в един главен град. Имаше преуспяващ бизнес, много контакти и връзки, но всички тези възможности тя използваше за благовестието. За разлика от бедната Тавита, която имаше само една игла и ножица, т.е. само един талант, Лидия имаше много таланти, но тя използваше всичките за Бога.
Защо? - Защото тя постави на първо място в своя живот Бога. И ако искаме да бъдем и ние плодоносни християнки и одобрени от Бога работнички, нека всяка от нас подреди правилно своите приоритети!
Няма коментари
