Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2019 04:30 - Жената в светлината на Библията
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  4) Исторически особености. Много важно е в какво историческо време се е случило или е било казано в Библията, защото всяко историческо време има своите характерни белези и особености. Един много типичен пример намираме във Втор. 22:5: „Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог.“ Има вярващи, които буквално вземат този стих и забраняват на жените да носят панталони, защото според тях това е мъжко облекло. Но ако погледнем исторически, ще видим, че тогава мъжете са носили на голо препаска, а върху тялото си наметало. Това ще ни помогне да разберем по-добре пасажа на евангелист Марко (14:51, 52). В него той описва как един младеж, следващ Исуса, го хванаха за плащаницата, а той от страх я остави в ръцете им и побягна гол.
По същата причина Бог дава инструкции на Моисей за свещениците в Израил: „Да не се изкачваш на олтара Ми по стъпала, за да не се открие голотата ти на него“ (Изх. 20:26). Затова задължава за свещениците, които служат в храма да се направят „ленени гащи, които да покриват голотата на тялото им от кръста надолу“ (Изх. 28:42).
Облеклото на жените тогава е било шалвари, т.е. панталон. С други думи, панталонът, който сега някои забраняват на жените да носят, тогава не е бил мъжко облекло, а женско.

Също така трябва да направим разлика не само кога, но за кого и за какво са казани някои неща. Едни неща се отнасят за определен човек, други - за определено събитие, трети - за определено време. 

Бог излекува цар Езекия, като каза да наложат болното място със смокини, но това не е универсално средство, което, ако всеки ползва ще се излекува, защото Бог го определи лично за цар Езекия (4 Царе 20:1-7).

При воюването на Гедеон Бог му каза да използва един начин на действие за превземането на Ерихон. Бог нареди да направят нещо съвсем различно, а за превземането на други градове - други неща.

Исус също нпмаше универсален начин на действие. До едни се докосваше, на други намаза с кал очите, на трети каза: „Вдигни постелката си и ходи!“

Евангелист Марко в 6:7-10 описва как Исус изпраща двама по двама Своите 12 ученици да благовестват и им заръча да не вземат торба, пари или две дрехи; да не носят тояга, да са обути със сандали и да останат в една и съща къща, докато благовестват в дадено място. Днес това трябва ли буквално да се спазва от благовестителите?

Добре е да помним думите на Исус: „Заблуждавате се, защото не знаете Писанията, нито силата Божия“ (Мат. 22:29).

Говорейки за Божието царство, еевангелист Матей употребява думите „Небесното царство“. Небесното царство прилича на синапово зърно; небесното царство прилича на квас и пр (Мат. 13:31-33).

Другите евангелисти при същите притчи употребяват „Божието царство“ - Лука 13:18-21.

Сайръс Скофийлд (Cyrus I. Scofield) в тълкуванията на своята Scofield Bible дава едно много погрешно обяснение, като прави разлика между Небесното и Божието царство. Причината за това е, че Скофийлд е пропуснал една историческа подробност, че евангелието на Матей е писано до евреи, а законът гласи Матей използва „Небесно царство“ вместо Божие царство.

Същото важи за кърпите на главата, за измиването на краката преди Господната трапеза и пр. Важно е да бъдем служители не на буквата, а на Духа: „Защото буквата убива, а Духът оживотворява“ (2 Кор. 3:6).

5) Молитвен дух. Цитирахме веше обещанието на Бога, което Той даде на пророк Еремия: „Извикай към Мене и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш“ (33:3). Исус каза: „Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина ... “ (Йоан 16:12-13).

На колене ще изпросим Св. Дух да ни тълкува, да ни обяснява всичко. Д-р Тори казва: „Рядка привилегия е да изучаваш някоя книга под ръководството на нейния автор. А това е привилегия за нас при изучаване на Библията.“

Преди години посетихме Ягодинската пещера в Родопите. Това е една много богата и красива пещера, електрифицирана. Екскурзоводът ни показа сталактити, сталагмити и перли - нещо много рядко, което се намирало само в няколко пещери в света. Навлязохме в някакъв тунел, в който нямаше осветление. Екскурзоводът ни каза, че електричеството е повредено и ще трябва да продължим до изхода на тъмно. Малко уплашени, ние се стъписахме не само че нямаше да видим красотата на пещерата, но и как ще видим пътеката. Помислих си, ами ако в тъмното тръгнем по някой лабиринт, който ще ни отведе далеч от изхода? Благодарение на отблясъка зад нас, ние вървяхме известно време и когато стана съвсем тъмно, екскурзоводът се наведе, натисна един бутон и обилна светлина обля останалата част на пещерата. Това бе малък трик, но много аналогичен с това, че без Св. Дух да освети Божието слово, то може да бъде неразбираемо за нас. Още по-лошо - можем да се заблудим, като го тълкуваме погрешно.

Но когато Св. Дух ни озари, тогава ние разбираме и трудните неща. Тогава чуваме и Божият глас, отправен лично към нас.

Затова много е много важно всякога да започваме четенето и изучаването на Божието слово с молитва. Молитва за Божия благодат и ръководство на Св. Дух не само да разбираме Словото, но и да го прилагаме в живота си.

6) Да не прибавиш, нито да отнемеш. Когато Бог даде закона на Израил, Той ги предупреди: „Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.“ (Втор. 4:2). Последната книга на Библията - Откровение завършва със същото предупреждение: „Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга, и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.“ (Откр. 22:18-19).

Да не прибавиш и да не отнемеш е Божието предупреждение. Защо? - Защото това е пълното Божие слово, цялото откровение. Всичко, което е необходимо за човека, се съдържа между двете корици на Библията. Всичко, каквото Бог иска от човека, се намира там. Човек няма нужда от нищо повече.  Цялото послание на Бога до човека е изявено в Библията.

Как можем да прибавим неща? Нали ние не пишем Библията? - Ако смятаме, че не само вярата в жертвата на Исуса, не само благодатта са достатъчни за нашето спасение, а че и ние трябва да направим още нещо, тогава „добавяме“.

Библията много ясно и разбрано изявява благовестието. Бог иска да повярваме и да приемем жертвата на Голгота, но ако се огледаме ще видим колко християни прибавят и нещо друго като условие за спасение. Някои свързват спасението с дела, с обреди и ритуали, с пазене на дни, с храна, кръщение, говорене на езици и пр.  Всяко нещо като допълнение към жертвата на Христа като средство за спасение, независимо какво е то, е „прибавяне“ към Божиите думи.

Също и определянето на точните дати за събития, предсказани в Откровение или за второто идване на Исуса са прибавяне към Божието слово, защото Христос каза: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.“ (Деян. 1:7), понеже: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.“ (Мат. 24:36).

Как отнемаме от думите на Библията? - Когато пренебрегнем някоя библейска истина. Исус казва: „Внимавайте как слушате“ (Лука 8:18), т.е. как четете Божието слово, как Го разбирате, как Го разяснявате, как Го живеете - според Писанията ли или според своето виждане и разбиране?

Ако четем повърхностно Божието слово, без да се задълбочаваме в него, тогава може да пропуснем важни изисквания, които Бог очаква от нас.

Ако се задълбочаваме в изучаването на Словото и сме наясно с Неговите принципи, но те пречат на нашите интереси и ги пренебрегнем, тогава на практика отнемаме от Божиите думи. Всеки компромис е отнемане, което е грях. Именно за това Христос казва: „И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.“ (Мат. 5:19).

Също така трябва да внимаваме да не пропуснем същността, да не изместим Духа на Библията и да наблегнем на маловажните, на формалните неща; на традицията и пр; да не заменим Исус с нещо друго, както казва ап. Павел -  с „друго благовестие“. Не само когато мислим, че може да има спасение без Исуса, но с всяко нещо, което омаловажава, което засенчва жертвата на Христовия кръст, ние отнемаме от Божието слово.

Нека се молим Бог да ни помага правилно да разбираме и живеем по Неговото слово, за да се ползваме от Неговите благословения, които Той ни обещава: „... Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество.“ (Откр. 22:7) и „ Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.“ (Откр. 1:3).  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1444930
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031