Постинг
14.12.2019 05:00 -
Жената в светлината на Библията
Г) Да не търсим в Библията потвърждение на собствените си разбирания! Трябва да търсим начин да разберем, да възприемем Божието разбиране. Когато изучаваме Библията, много важно е да се опитаме да се задълбочим в текста така, сякаш го четем за първи път. Да се опитаме да забравим какво сме чули или какво са ни учили досега за това, за което четем.
Много или малко всеки човек има някакво знание или най-малкото някаква представа за библейските истини. Много пъти те са повлияни от разбирането на тези, които са ни ги предали. Това може да са нашите родители,баби, различни книги или църковни доктрини.
Затова, ако при четене на Библията ние търсим потвърждение на собствените си разбирания, няма да стигнем до обективни истини.
Ето защо е много важно да пристъпваме към изучаването на Библията със съзнанието, че нашата мъдрост в сравнение с Божията е нищожна; че Бог знае много повече от нас и че всяка дума и стих имат точното значение, което Той е вложил в тях.
Затова ние трябва да се задълбочаваме с молитва и да търсим какъв точно смисъл Бог е вложил във всяка Своя дума.
Исус много ясно каза на учениците Си, че ще бъде предаден, бит, поруган, умъртвен и че на третият ден ще възкръсне, но „те не разбраха думите Му“. Защо? - Защото те противоречаха на схващането им за бъдещето на Месия (Марк 9:31, 32; 10:33, 34; Йоан 20:9). Те очакваха Исус да освободи от римско робство Израил и заедно с Него да царуват тук на земята, макар че Той толкова ясно им казваше, Неговото царство не е от този свят.
Ако те вникнеха в думите Му, ако влагаха смисъла, който те имаха, тогава нямаше да се изненадат от арестуването Му, нямаше да се уплашат от смъртта Му и да стоят заключени.
Ако представата за Месията не бе повлияна от представата, която те си бяха изградили, тогава щяха с радост да очакват Неговото възкресение на третия ден.
Но тяхното разбиране бе различно от това, което Исус бе им казал. Ето защо, когато жените им съобщиха, че Исус е възкръснал „тези думи им се видяха като празни приказки и не повярваха“ (Лука 24:11).
В Божието слово има библейски доктрини. Например тези за кръщението, Господната вечеря и пр.
Библейската доктрина за кръщението е да се кръщава в името на Отца, Сина и на Св. Дух. Различните деноминации са изработили свои деноминационни доктрини. Едни кръщават деца, други само възрастни; едни кръщават с поръсване, други с поливане или пълно потапяне, и всеки смята своя начин за най-правилен.
Същото е и с Господната трапеза. Библейската доктрина е смъртта на Исус да се споменава с хляб и с „плода на лозата“. Църковните доктрини се различават по това дали хлябът да е безквасен или замесен с квас; дали да се използва вино или неферментирал гроздов сок; дали можеш да я приемеш когато вече си ял или трябва да приемеш Господната трапеза на гладно и пр.
Затова казвам, че когато изучаваме Божието слово е добре да се абстрахираме от всичко, което може да повлияе на обективното ни изследване. Нека се молим като псалмопевеца: „Научи ме на повеленията Си, вразуми ме, за да познавам Твоите изявления“ (Пс. 119:124, 125). Но най-важното е:
Д) Библията - Божието слово, отправено към нас лично. Нека я приемем като Божието слово, отправено лично към всеки един от нас. Исус каза на Своите ученици: „Каквото казвам на вас, казвам го на всички“ (Марк 13:37). С други думи - от страниците на Библията нашият Бог говори на всяка една от нас. Той е написал тази книга лично за теб и мен. Ап. Павел пише на вярващите в Солун: „... като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина ...“ (1 Сол. 2:13). Затова всяка дума, всяка истина в него трябва да приемаме безапелационно, както псалмопевецът, който пише: „Считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо“ (Пс. 119:128).
Може в момента да не разбираме нещо, но тъй като то е Божие слово, трябва да вярваме, че то е истина, а ние още не сме дорасли. Когато позволим на Божието слово да ни говори, тогава ние няма да закоравяваме сърцата си, но ще откликнем на всеки негов призив. Ако е изобличение, ще се поправим; ако е внушение - ще го изпълним; ако е насърчение - ще благодарим.
Много или малко всеки човек има някакво знание или най-малкото някаква представа за библейските истини. Много пъти те са повлияни от разбирането на тези, които са ни ги предали. Това може да са нашите родители,баби, различни книги или църковни доктрини.
Затова, ако при четене на Библията ние търсим потвърждение на собствените си разбирания, няма да стигнем до обективни истини.
Ето защо е много важно да пристъпваме към изучаването на Библията със съзнанието, че нашата мъдрост в сравнение с Божията е нищожна; че Бог знае много повече от нас и че всяка дума и стих имат точното значение, което Той е вложил в тях.
Затова ние трябва да се задълбочаваме с молитва и да търсим какъв точно смисъл Бог е вложил във всяка Своя дума.
Исус много ясно каза на учениците Си, че ще бъде предаден, бит, поруган, умъртвен и че на третият ден ще възкръсне, но „те не разбраха думите Му“. Защо? - Защото те противоречаха на схващането им за бъдещето на Месия (Марк 9:31, 32; 10:33, 34; Йоан 20:9). Те очакваха Исус да освободи от римско робство Израил и заедно с Него да царуват тук на земята, макар че Той толкова ясно им казваше, Неговото царство не е от този свят.
Ако те вникнеха в думите Му, ако влагаха смисъла, който те имаха, тогава нямаше да се изненадат от арестуването Му, нямаше да се уплашат от смъртта Му и да стоят заключени.
Ако представата за Месията не бе повлияна от представата, която те си бяха изградили, тогава щяха с радост да очакват Неговото възкресение на третия ден.
Но тяхното разбиране бе различно от това, което Исус бе им казал. Ето защо, когато жените им съобщиха, че Исус е възкръснал „тези думи им се видяха като празни приказки и не повярваха“ (Лука 24:11).
В Божието слово има библейски доктрини. Например тези за кръщението, Господната вечеря и пр.
Библейската доктрина за кръщението е да се кръщава в името на Отца, Сина и на Св. Дух. Различните деноминации са изработили свои деноминационни доктрини. Едни кръщават деца, други само възрастни; едни кръщават с поръсване, други с поливане или пълно потапяне, и всеки смята своя начин за най-правилен.
Същото е и с Господната трапеза. Библейската доктрина е смъртта на Исус да се споменава с хляб и с „плода на лозата“. Църковните доктрини се различават по това дали хлябът да е безквасен или замесен с квас; дали да се използва вино или неферментирал гроздов сок; дали можеш да я приемеш когато вече си ял или трябва да приемеш Господната трапеза на гладно и пр.
Затова казвам, че когато изучаваме Божието слово е добре да се абстрахираме от всичко, което може да повлияе на обективното ни изследване. Нека се молим като псалмопевеца: „Научи ме на повеленията Си, вразуми ме, за да познавам Твоите изявления“ (Пс. 119:124, 125). Но най-важното е:
Д) Библията - Божието слово, отправено към нас лично. Нека я приемем като Божието слово, отправено лично към всеки един от нас. Исус каза на Своите ученици: „Каквото казвам на вас, казвам го на всички“ (Марк 13:37). С други думи - от страниците на Библията нашият Бог говори на всяка една от нас. Той е написал тази книга лично за теб и мен. Ап. Павел пише на вярващите в Солун: „... като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина ...“ (1 Сол. 2:13). Затова всяка дума, всяка истина в него трябва да приемаме безапелационно, както псалмопевецът, който пише: „Считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо“ (Пс. 119:128).
Може в момента да не разбираме нещо, но тъй като то е Божие слово, трябва да вярваме, че то е истина, а ние още не сме дорасли. Когато позволим на Божието слово да ни говори, тогава ние няма да закоравяваме сърцата си, но ще откликнем на всеки негов призив. Ако е изобличение, ще се поправим; ако е внушение - ще го изпълним; ако е насърчение - ще благодарим.
Няма коментари
