Постинг
06.12.2019 05:00 -
Жената в светлината на Библията
4. Тайната на успеха в скужението ни
Исус каза: „Който пребъдва в Мене и Аз в него, той ще дава много плод. Отделени от Мене, нищо не можете да сторите“ (Йоан 15:5). Тайната на успеха в служението е в Исуса. Това казва Господ Исус Христос с притчата за лозата и пръчките, че нашата сила е в Него.
Много важно е служението да бъде основата на нашето служение, т.е. какъв е нашият мотив, защо служим. За облаги ли, за похвали, от задължение или любов към хората, от това, че те имат нужди ли? Библейският принцип е: „обичай ближния си както себе си“ (Мат. 19:19) и „нека всеки счита другия по-горен от себе си“ (Фил. 2:3), което значи да поставим нуждите на другите над своите нужди.
Затова е необходимо:
- безусловна любов;
- сърце на слушател;
- самодисциплина.
Това може да се постигне, следвайки примера на вярващите в Македония, които „първо предадоха себе си на Господа“ и след това „те дадоха доброволно, според силата си и даже повече от силата си“ (2 Кор. 8:3, 5). Тогава служението става начин на живот.
Цар Дарий каза на пророк Данаил: „Твоят Бог, Комуто ти служиш“ (Данаил 6:16) и го нарече „служителю на живия Бог“ (6:20). Какъв служител беше пророк Данаил? Къде служеше? Той не беше свещеник, не само че нямаше храм, но беше пленник в далечна езическа страна. Данаил служеше с живота си. Това бе начин на живот. Това е истинското, най-силното служение.
Тайната на успеха на нашето служение е как ние ходим с Бога. Какви са нашите взаимоотношения с Него? Как живеем? - Ако нашите взаимоотношения с Бога са добри, ако ходим със страх и чистота, ако постоянно пребъдваме в търсене на Неговата воля, на Неговото ръководство, сила и подкрепа, тогава и нашето служение ще бъде успешно. Източникът на всичко необходимо за служението ни е на разположение. Бог ни е обещал постоянно да ни дава всичко необходимо за служението ни. Ще го използваме ли?
5. Служението е благословение първо за тези, които служат.
Служението изисква много жертви, труд, посвещение, но от него има полза не само този на когото служим, но и този, който служи. Ние осъзнаваме, че сами не можем да се справим. Нужна ни е мъдрост, сила, благодат, способности, затова отиваме при Бога и така се научаваме да уповаваме на Него.
А) Първото благословение при служението е, че вярата ни расте.
Б) Служението е мотив за придобиване на знания.
В) Развиваме умения, учим се да служим, макар че допускаме и грешки. Но нека те не ни обезсърчават, но да бъдат стимул за служене.
Г) При подготовката си за служение, ние задълбочено изследваме Божието Слово и така се образоваме, вникваме в неговата същност.
Д) Научаваме се да си правим самооценка:
- дали дадох всичко, което можех и използвах ли всичко, което имах;
- споделих ли с другите своите материални блага, способности, време, знанията си;
- да не забравям, че ще отговарям пред Бога за това какъв настойник бях;
- ще отговарям за всяка пропусната възможност.
„Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?“ (Яков 2:15-16). „Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш. Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.“ (Притчи 3:27-28). Бог ще направи необходимото чрез някой друг. Ап. Яков пише: „Ако някой знае да прави добро и не го направи, за него това е грях“ (Яков 4:17).
В края на дните ни „на всекиго работата ще стане явна, каква е, защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е“ (1 Кор. 3:13). Нека работим за вечността, а не за неща, които са преходни и няма да устоят за вечността!
Нашата награда е на небето! Но още тук можем да предвкусим от тази награда, когато видим сияещото лице на този, на когото сме послужили.
Има един чудесен разказ от Лев Н. Толстой за двама души - обущар и негов съселянин, които с много икономии спестили, за да отидат на Божи гроб. По пътя срещнали една вдовица, чието дете било болно. Обущарят се спрял, помогнал на вдовицата да заведе детето на лекар, купил му лекарства, а спътникът му бързал - той нямал време за губене - имал цел. Отиването на Божий гроб той свързвал не само с уважението и титлата „хаджия“, но и със своето отиване в Рая. Обущарят продължил сам, но още няколко пъти срещал нуждаещи се, на които помогнал. И така, той не отишъл на Божи гроб, защото парите му се свършили и се върнал у дома. Когато приятелят му пристигнал на Божи гроб, с изненада видял на почетно място своя съселянин - обущаря и се запитал кога и как е дошъл.
Ако служението ни е начин на живот като на този обущар, тогава то ще ни носи радост и удовлетворение.
(следва)
Исус каза: „Който пребъдва в Мене и Аз в него, той ще дава много плод. Отделени от Мене, нищо не можете да сторите“ (Йоан 15:5). Тайната на успеха в служението е в Исуса. Това казва Господ Исус Христос с притчата за лозата и пръчките, че нашата сила е в Него.
Много важно е служението да бъде основата на нашето служение, т.е. какъв е нашият мотив, защо служим. За облаги ли, за похвали, от задължение или любов към хората, от това, че те имат нужди ли? Библейският принцип е: „обичай ближния си както себе си“ (Мат. 19:19) и „нека всеки счита другия по-горен от себе си“ (Фил. 2:3), което значи да поставим нуждите на другите над своите нужди.
Затова е необходимо:
- безусловна любов;
- сърце на слушател;
- самодисциплина.
Това може да се постигне, следвайки примера на вярващите в Македония, които „първо предадоха себе си на Господа“ и след това „те дадоха доброволно, според силата си и даже повече от силата си“ (2 Кор. 8:3, 5). Тогава служението става начин на живот.
Цар Дарий каза на пророк Данаил: „Твоят Бог, Комуто ти служиш“ (Данаил 6:16) и го нарече „служителю на живия Бог“ (6:20). Какъв служител беше пророк Данаил? Къде служеше? Той не беше свещеник, не само че нямаше храм, но беше пленник в далечна езическа страна. Данаил служеше с живота си. Това бе начин на живот. Това е истинското, най-силното служение.
Тайната на успеха на нашето служение е как ние ходим с Бога. Какви са нашите взаимоотношения с Него? Как живеем? - Ако нашите взаимоотношения с Бога са добри, ако ходим със страх и чистота, ако постоянно пребъдваме в търсене на Неговата воля, на Неговото ръководство, сила и подкрепа, тогава и нашето служение ще бъде успешно. Източникът на всичко необходимо за служението ни е на разположение. Бог ни е обещал постоянно да ни дава всичко необходимо за служението ни. Ще го използваме ли?
5. Служението е благословение първо за тези, които служат.
Служението изисква много жертви, труд, посвещение, но от него има полза не само този на когото служим, но и този, който служи. Ние осъзнаваме, че сами не можем да се справим. Нужна ни е мъдрост, сила, благодат, способности, затова отиваме при Бога и така се научаваме да уповаваме на Него.
А) Първото благословение при служението е, че вярата ни расте.
Б) Служението е мотив за придобиване на знания.
В) Развиваме умения, учим се да служим, макар че допускаме и грешки. Но нека те не ни обезсърчават, но да бъдат стимул за служене.
Г) При подготовката си за служение, ние задълбочено изследваме Божието Слово и така се образоваме, вникваме в неговата същност.
Д) Научаваме се да си правим самооценка:
- дали дадох всичко, което можех и използвах ли всичко, което имах;
- споделих ли с другите своите материални блага, способности, време, знанията си;
- да не забравям, че ще отговарям пред Бога за това какъв настойник бях;
- ще отговарям за всяка пропусната възможност.
„Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?“ (Яков 2:15-16). „Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш. Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.“ (Притчи 3:27-28). Бог ще направи необходимото чрез някой друг. Ап. Яков пише: „Ако някой знае да прави добро и не го направи, за него това е грях“ (Яков 4:17).
В края на дните ни „на всекиго работата ще стане явна, каква е, защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е“ (1 Кор. 3:13). Нека работим за вечността, а не за неща, които са преходни и няма да устоят за вечността!
Нашата награда е на небето! Но още тук можем да предвкусим от тази награда, когато видим сияещото лице на този, на когото сме послужили.
Има един чудесен разказ от Лев Н. Толстой за двама души - обущар и негов съселянин, които с много икономии спестили, за да отидат на Божи гроб. По пътя срещнали една вдовица, чието дете било болно. Обущарят се спрял, помогнал на вдовицата да заведе детето на лекар, купил му лекарства, а спътникът му бързал - той нямал време за губене - имал цел. Отиването на Божий гроб той свързвал не само с уважението и титлата „хаджия“, но и със своето отиване в Рая. Обущарят продължил сам, но още няколко пъти срещал нуждаещи се, на които помогнал. И така, той не отишъл на Божи гроб, защото парите му се свършили и се върнал у дома. Когато приятелят му пристигнал на Божи гроб, с изненада видял на почетно място своя съселянин - обущаря и се запитал кога и как е дошъл.
Ако служението ни е начин на живот като на този обущар, тогава то ще ни носи радост и удовлетворение.
(следва)
Няма коментари
