3. Служение на вярващи и на невярващи

„Нека прилежаваме в служението“ (Римл. 12:7). Ние делим хората хората по много показатели - на бедни и богати, на учени и прости, на свои и чужди, на мъже и жени и пр. Но Божието Слово разделя хората на две групи - вярващи и невярващи; на приели Исуса и не отхвърлили Исуса.

Има ли разлика в нуждите на вярващите и на невярващите? - Нуждите на всеки човек - независимо дали е вярващ или невярващ са следните:

- Физически - нужди на нашето тяло - храна, вода и пр.
- Материални - дрехи, подслон, обзавеждане и пр.
- Емоционални - любов, нежност, утеха, насърчение и пр.
- Духовни - връзка с Бога.

Всички вярващи сме заобиколени от невярващи. В много семейства не всички членове са вярващи. Затова е много важно да знаем, че в нуждите на вярващите и невярващите има известна разлика. Това има значение за пълноценното служение и на едните, и на другите.

Основната разлика между вярващи и невярващи е в тяхното духовно състояние. Оттам и основната разлика в нуждите им. Освен всички други нужди, невярващия има нужда от най-важното нещо - да познае Бога.

А вярващият има ли духовни нужди, след като той вече е познал Бога? - Да. има.

1) Служение на вярващи. Божието Слово учи, че вярващите трябва непрекъснато да растат духовно, да израстват в духовна зрялост. Това е основната цел при служението на вярващите. Да се подпомага духовната зрялост на всеки вярващ, т.е. неговото освещение. Това значи те все повече да приличат на Исуса; а тяхното посвещение - все по-всеотдайно и по-пълноценно служение. Това е един непрекъснат процес, който включва две основни насоки: наставничество и другарство.

а) Наставничество. „С цел да се усъвършенстват светиите“ (Еф. 4:12). „Да пораснем по всичко в Него, Който е главата Христос“ (Ефес. 4:15).

б) Другарство. Словото е пълно със заповеди и наставления за взаимопомощ и сътрудничество. Навсякъде, където срещаме думите „един друг“, означава следното: „Увещавайте се един друг“ (Евр. 3:13); „С любов служете един с друг“ (Гал. 5:13); „Претърпявайте си един друг и един друг си прощавайте“ (Кол. 3:13). Това значи проява на другарство, значи взаимопомощ в изграждането ни като християни.

в) Подготвяне на ученици. Това е друго много важно нещо в служението, за което пише ап. Павел: „И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.“ (2 Тим. 2:2). А сега Бог повери делото на благовестието на нас, на теб и мен. Това е изпълнението на великата заповед: „Идете и научете“. Нещо като предаване на щафетата при спорта. Всеки бяга по 100 метра и предава щафетата на следващия и тя отива далече, на километри, макар че всеки не е тичал цялото разстояние, а само 100 м.

2) Служение на невярващи. Казахме, че основната нужда на невярващите е да се покаят от греховете си и да намерят спасение. Затова основната мисия на всеки вярващ - като член на Църквата Христова - е да прогласява благовестието и спасението чрез вяра в Исуса Христа, т.е. да довежда души при Бога. Следователно целта на служението на всяка вярваща жена е да намери начин да изпълни тази цел в служението и в живота си.

Когато служим на невярващи, също имаме две насоки: свидетелство и съчувствие; състрадание и съпричастност.

а) Свидетелство. Основата на служението е свидетелството, благовестието. С него се започва. Не можем да исме човек да промени живота си без да приеме Исуса. Все едно да започнем да строим къща от покрива, а не от основите. Затова, каквото и служение да имаме, то трябва да е основано на благовестието. Но освен духовни нужди, като всеки човек, невярващия има и всички останали нужди - физически, материални, емоционални.

б) Съчувствие, състрадание и съпричастност. Ап. Павел пише: „Бъдете всички съчувствителни“ (1 Пет. 3:8). Да сме съчувствителни значи да чувстваме това, което чувстват и изпитват другите - да се радваме заедно с тях, но заедно с тях и да страдаме.
Съчувствието и състраданието са синоними, но има известен оттенък на различие. При състраданието акцентът е върху споделяне на нечие страдание. Съчувствието е по-всеобхватно, то е съпреживяване на всички видове чувства - и на добри, и на лоши.
Съчувствието и състраданието имат стойност, ако вървят заедно с нашата съпричастност. Тогава ние не само ще разбираме и съпреживяваме чувствата на другите, но ще участваме в тях, като им помагаме.

Така направи добрият самарянин. Той прояви не само съчувствие и състрадание към пострадалия от разбойници човек, но стана съпричастен към страданията му, като му помогна - изми раните му, вдигна го от пътя, настани го в страноприемница, където да го хранят и лекуват. Ако беше показал само състрадание, той щеше да изпита само мъката и болката на пострадалия, но когато му помогна, стана съпричастен в неговата болка и нужди.

Бог е устроил жената с по-богата емоционалност, затова ние сме по-съчувствиетелни и по-състрадателни. Това ще ни помогне по-лесно да усещаме нуждите на другите. Но от нас зависи дали и доколко ще ставаме съпричастни към нуждите им.

Съчувствието е аналог на другарството при служениетот на вярващите, но разликата е в това, че другарите са сходни. Те имат еднакво виждане за живота и ценностите. Свързани са духовно и затова се разбират. Те вървят по един път и се подпомагат в ходенето по този път.

А вярващият  и невярващият вървят по различни пътища. Пророк Амос изразява тази истина така: „Ще ходят ли двама заедно, ако не са съгласни?“ (3:3). С други думи, където няма съгласие, няма подкрепа. Докато вярващият и невярващият вървят по различни пътища, несъгласието им е явно. Те не са другари, които взаимно се подкрепят. Но вярващите не трябва да очакваме подкрепа от невярващите. Нашата подкрепа е „един с друг“ и от Бога, за да можем да изпълним дълга си да ги обичаме, да им съчувстваме и да им помагаме във всичко, особено да познаят Исус, защото и те като нас имат безсмъртни души, които не трябва да погинат в ада.

С какво да служим? - С риск да се повторя подчертавам, че можем да служим с всичко, което имаме - материални блага, духовни дарби и способности, с вреемто, с уменията си, с даване на приятелство, внимание и съчувствие, труд, молитва, насърчение, усмивки, любов и още колко други неща, които не подозираме, че притежаваме.  Нека бъдем изобретателни като започнем от излишните неща в къщи - дрехи, посюда, застояла зимнина, излишна храна. За всяко нещо има хора, които ще се зарадват. Да започнем от нещата, от които можем да се лишим и постепенно да стигнем до споделянето на една от „двете ризи“.

Да не пренебрегваме служението ни с живота си, с примера на поведение, на посвещение и служение, на чистота и честност и почтеност, като изявяваме своята правилна библейска позиция, колкото и да е различна от другите. Ако всички християни изразяваме позициите си пред обществото по отношение на аборта, неморалността, порнографията, цялостното разложение в обществото, тогава ще има резултати.

Божието Слово ни съветва: „Не участвай в чужди грехове“ (1 Тим. 5:22) и „не участвай в безплодните дела на тъмнината“ (Еф. 5:11). Как участваме в чужди грехове и в безплодните дела на тъмнината?  - Когато не реагираме на лошите неща. Когато ги видим, но си замълчим и не вземем отношение.

България е в много лошо не само икономическо, но и морално и духовно състояние, но мисля, че  няма толкова беден човек, който няма с какво да служи, освен ако е духовно беден.

(следва)