Постинг
22.11.2019 04:00 -
Жената в светлината на Библията
5. Преглеждане на вдовици
Друга област от служението на жената в дома е преглеждане на вдовиците. По времето на ап. Павел жените обикновено не са работили извън дома. Те са се грижили за децата и семейството си. Мъжете са осигурявали материална издръжка и когато една жена овдовеела, е било много трудно да се издържа сама, защото по онова време не е имало социално подпомагане. Доколкото е можела, църквата е помагала на вдовиците, но нейните възможности не са били големи. Затова ап. Павел казва: „Ако някоя вдовица има деца или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си, защото това е угодно на Бога“ (1 Тим. 5:4).
Ап. Павел казва, че това е дълг на децата и внуците, но го нарича и благочестие. С други думи то не е само задължение, но подпомагането трябва да бъде продиктувано от чувство за любов, от желание, което извира от обновеното от Св. Дух сърце. Той напомня, че това е угодно на Бога. Бог очаква и се радва, когато нашата вяра дава плодове.
Ап. казва, че това е задължение на вярващите, които имат по-далечни роднини вдовици: „Ако някой вярващ, мъж или жена, има сродници вдовици, нека си ги преглеждат, та църквата да не се обременява, за да може да приглежда истинските вдовици“ (1 Тим. 5:16).
Апелът на Павел е отправен и към мъжете и към жените. Знаем, че жените са тези, които обикновено имат грижата за дома. По-естествено е жена да приглежда една вдовица, да ѝ сготви, да ѝ изчисти, да я опере, да я изкъпе. Това всъщност е служение към Църквата и най-вече към Бога, защото „Ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош“ (1 Тим. 5:8).
С други думи, не нашата декларация за вяра, а делата ни са потвърждение за нашата вяра.
От друга страна, това е духовна сеитба: „Който сее за Духа, от ДУха ще пожъне вечен живот“. Затова: „Да не ни дотяга да вършим добро ... и доколкото имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Гал. 6:8-10).
Всичко това се отнася за всяка една от нас, защото макар че днес има социални служби, у нас това е недостатъчно. Също така физическите възможности на възрастните вдовици са ограничени. Нека не пренебрегваме това служение на домовете си.
(следва)
Друга област от служението на жената в дома е преглеждане на вдовиците. По времето на ап. Павел жените обикновено не са работили извън дома. Те са се грижили за децата и семейството си. Мъжете са осигурявали материална издръжка и когато една жена овдовеела, е било много трудно да се издържа сама, защото по онова време не е имало социално подпомагане. Доколкото е можела, църквата е помагала на вдовиците, но нейните възможности не са били големи. Затова ап. Павел казва: „Ако някоя вдовица има деца или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си, защото това е угодно на Бога“ (1 Тим. 5:4).
Ап. Павел казва, че това е дълг на децата и внуците, но го нарича и благочестие. С други думи то не е само задължение, но подпомагането трябва да бъде продиктувано от чувство за любов, от желание, което извира от обновеното от Св. Дух сърце. Той напомня, че това е угодно на Бога. Бог очаква и се радва, когато нашата вяра дава плодове.
Ап. казва, че това е задължение на вярващите, които имат по-далечни роднини вдовици: „Ако някой вярващ, мъж или жена, има сродници вдовици, нека си ги преглеждат, та църквата да не се обременява, за да може да приглежда истинските вдовици“ (1 Тим. 5:16).
Апелът на Павел е отправен и към мъжете и към жените. Знаем, че жените са тези, които обикновено имат грижата за дома. По-естествено е жена да приглежда една вдовица, да ѝ сготви, да ѝ изчисти, да я опере, да я изкъпе. Това всъщност е служение към Църквата и най-вече към Бога, защото „Ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош“ (1 Тим. 5:8).
С други думи, не нашата декларация за вяра, а делата ни са потвърждение за нашата вяра.
От друга страна, това е духовна сеитба: „Който сее за Духа, от ДУха ще пожъне вечен живот“. Затова: „Да не ни дотяга да вършим добро ... и доколкото имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Гал. 6:8-10).
Всичко това се отнася за всяка една от нас, защото макар че днес има социални служби, у нас това е недостатъчно. Също така физическите възможности на възрастните вдовици са ограничени. Нека не пренебрегваме това служение на домовете си.
(следва)
Няма коментари
