Постинг
21.11.2019 04:00 -
Жената в светлината на Библията
Автор: Цвете Куличева
4. Подчинението на жената
Темата за подчинението на жената е още едно нещо, на което старите жени трябва да учат младите. те трябва да са: „Подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение“ (Тит 2:5).
Темата за подчинението на жената е тема, която и до днес има много различни разбирания. Някои вземат думите извън контекста, буквално, несъобразени с „духа“ на Библията и стигат до неправилни, изкривени заключения.
Тази тема възниква след грехопадението: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще владее над тебе“ (Битие 3:16). Оттогава до днес борбата за надмощие, много или малко, се проявява в живота и е причина за много недоразумения в брака. не само безверниците спекулират, но и някои вярващи не разбират истинския смисъл на тази истина.
Библията много ясно говори за ролята на съпруга като за глава, за ръководител, а не за господар; за функция, а не за стойност; за отговорност и задължение, а не за привилегия.
Ние вече разгледахме това, че Бог създаде две равностойни половини, които Той еднакво ценеше и разговаряше с тях в Едем. На двамата възложи общи задачи и за да могат да ги изпълняват, Той ги направи с еднакво естество - „по Божий образ“. И мъжът, и жената са с ум - интелект и психична същност; с емоции - и двамата могат да изпитват сходни чувства; със свободна воля - и двамата да могат самостоятелно да вземат решения, за които естествено, ще отговарят.
Физически тя е със сходно тяло. Може да извършва същите движения, да работи като мъжа. Не е като немите животни, а може да говори като енго и да го разбира, когато той ѝ говори.
Умствено Ева е като Адам. Може да мисли, да разсъждава и така да осъществяват пълноценна връзка.
Психически и двамата имат еднаква способност правилно да възприемат нещата и правилно да реагират.
Духовно, Ева като Адам също е способна да установява духовна връзка с Бога.
Всичко това прави Ева „подходящ помощник“ на Адам, но и със същата стойност, защото у нея има частица от същото Божие дихание, което я прави жива душа. И двамата имат тази безсмъртна Божествена частица, за която Исус казва, че е по-скъпоценна от целия свят.
Бог ги направи с едно и също естество, за да могат да се подпомагат взаимно при изпълнение на задачите, които им възложи в Едем. За да могат да работят, да се трудят заедно, да управляват заедно, да владеят над всички животни и да се размножават.
Хармонията се допълваше от това, че лично Бог идваше в градината и разговаряше с тях. Тази хармония се наруши от греха. Първо, между тях двамата се появи срам, че са голи - израз на отчуждение. Започнаха да се оправдават и взаимно да се обвиняват: „Жената, която Си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох“; „Змията ме подмами, та ядох“ (Битие 3:12, 13).
В резултат на грехопадението възникна въпросът за подчинението на жената. Защо преди грехопадението този въпрос не стоеше пред тях? Защото преди него Адам и Ева слушаха, следваха своя вътрешен глас и се подчиняваха на Божиите закони, вложени в сърцата им и нямаха нужда от някакъв правилник. Божият закон бе записан в сърцата им и те го изпълняваха.
Когато пренебрегнаха и нарушиха Божията заповед, тогава дойде проклятието не само върху брака, но и върху Земята, описано в Битие 3:17-19.
Божието Слово казва: „Мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, като Той е Спасител на тялото“ (Ефес. 5:23). В какво се изразява ръководната роля на Христос? Христос осигурява духовно водачество. Той изобличава когато трябва, но преди всичко поучава, увещава, насърчава, ходатайства за вярващите.
По аналогия водачеството на мъжа (имам предвид на съпруга, а не на кой да е мъж) също трябва да се изразява по този начин - в служение на съпругата и децата си. В Ефес. 5:25-33 Исус е даден като пример на съпруг, защото Църквата е Негова невеста. Същото откриавме и в откр. 19:7-9 и 21:9.
Какво прави Исус за Своята невеста - Църквата? - „Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за Нея“ (Ефес. 5:25). Исус толкова обича Църквата, че даде, пожертва живота Си за Нея. В този стих е заповядано на мъжете да обичат жените си по този начин, така, както обича Христос.
В Ефес. 5:28, 29 ни се казва, че „Мъжете са длъжни да обичат жените си, както своите тела ... защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за Църквата.“
Защо мъжете са длъжни да се грижат за жените си както за себе си? - Защото са едно тяло, една плът с жената. Жената е половинката на мъжа.
Какво значи това на практика? - Това значи, че мъжът трябва да се грижи за физическите нужди на своята половинка, но също така и за нейните емоционални и духовни нужди; че трябва да зачита нейните желания, да се съобразява с нейното мнение, да споделя с нея всичко, да се консултира с нея, да я насърчава и подкрепя.
Как Исус ръководи като глава на Църквата? - Вместо да упражнява власт, Исус служеше. Той поучаваше, но и изцеляваше. Хранеше гладните, възкресяваше мъртвите. Последната вечер уми нозете на Своите ученици с думите: „Аз ви дадох пример да правите и вие каквото Аз направих“ (Йоан 13:15). Тоест - Дадох ви пример да служите.
По примера на главата Христос съпругът трябва да служи на съпругата си, да бъде загрижен за нейните всестранни нужди, вместо да упражнява власт. Ръководството на съпруга е служение.
Ап. Петър изразява какво трябва да бъде отношението на съпруга към жена му така: „Мъже, живейте благоразумно с жените си като с по-слаб съсъд и им отдавайте почит като на сънаследници на дадения чрез благодат живот“ (1 Пет. 3:7).
Какво значи, че жените са съсъдове на мъжете? - Когато кажем съученик, състудент и пр., ние разбираме такъв като нас. Както съсъдове на мъжете, жените са също като тях, само че по-слаби физически и емоционално уязвими.
Второто нещо, което казва е, че те са „сънаследници“ на вечния живот. Т. е. жените наследяват вечен живот като мъжете. Това значи, че не само при сътворението жената беше равна на мъжа, но след изкуплението, като Божии дъщери, равенството на жената, така да се каже, е възстановено в Исуса.
Вече казахме, че Бог отправя призив за спасение към всички - и към мъжете, и към жените. Тези, които го приемат, Той ги прави Свои чада - синове и дъщери, затова те вече са равностойни: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото вие всички сте едно в Христа Исуса“ (Гал. 3:28).
Божието Слово казва, че като „глава“ мъжете имат отговорността да са загрижени за духовното развитие на жените си, да ги приемат и да се отнасят с тях като с равни.
Всичко казано до тук, изключва ли подчинението на жената на мъжа ѝ? - Не! Защото трябва да правим разлика между стойност и функция!
Стойност е това, което сме всъщност. Нашето съдържание и цена. Това, което струваме.
Функция е нашата дейност, това, което вършим. Между тях не винаги има равенство. Затова жената е равна на мъжа по своята същност и стойност, но е подчинена на мъжа по своята функция. На него е поверена функцията да ръководи или той има ръководна функция. В този смисъл жената е подчинена на мъжа си.
Мисля, че е добре да онагледим това като си припомним, че навсякъде, във всички организации, предприятия, училища, църкви и пр., има ред и правила, по които се управлява. Всички участващи в тях трябва да знаят тези правила и са длъжни да ги спазват. Всеки участник в някаква институция има права, но и задължения. Ако има само задължения, това е диктатура, но пък ако има само права, това е анархия.
Бракът като институция установена от Бога не прави изключение. За да има хармония в брака, също трябва да се спазват известни правила и да има ред. Бог създаде семейството и Той определи правилата и реда в него. Бог постави мъжа да ръководи и управлява семейството, а жената да му съдейства и да му помага пълноценно. Ако искаме да имаме хармонично семейство, ние жените трябва да приемем този ред и да му се покорим.
Ап. Павел описва реда така: „Глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, а глава пък на Христос е Бог“ (1 кор. 11:3).
В заключение ще кажем, че както Христос, макар равен и на Бога, се покорява на Отца, така както мъжът трябва да се покорява на главата Христос, а пък жената, макар и равна на мъжа, е длъжна да се покорява на своя съпруг, защото той е глава на брака.
Божието Слово казва на една равна по стойност жена да се подчини, да приеме авторитета, ръководната роля на своя мъж „като дълг към Бога“ (Еф. 5:22).
Ако ние, жените сме покорни на Христос, ще изпълняваме това изискаване на Божието Слово.
Изискванията, отговорностите и задълженията на мъжа като глава не са привилегия. Те всъщност са отговорност и много серизони задължения. Той също сам не би могъл да се справи, ако не черпи сили от „главата“ Христос, затова ап. Павел съветва: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус; Който, като беше в Божий образ, пак не счете, че трябва да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга ... и стана послушен до смърт на кръст“ (Фил. 2:5-8).
За да разберем баланса по този въпрос, ще цитирам Матю Хенри: „Душите нямат пол. Макар мъжът да е главата, той в никакъв случай няма монопол над разума и затова няма право, базирайки се на някакъв жречески закон, да претендира за монопол над короната. В много женски гърди туптят неустрашими и доблестни сърца. Нито пък мъдростта струва по-малко, ако обитава в по-слаб съд.“
С други думи, макар че жената е подчинена на мъжа, тя също има глас в дома. Нейното мнение е важно, когато то е мъдро. Като знаем, че дарбите са различни, тогава дарбите, които Бог е дал на жената, трябва пълноценно да се използват в семейството. Защото много пъти те са различни от тези на мъжи и много пъти те са точно тези, които липсват у мъжа. Така те ще се допълват взаимно.
Божието Слово съветва жените, които имат невярващи съпрузи, така: „Подобно и вие жени, покорявайте се на мъжете си, така щото да же ако някой от тях не се покоряват на Словото, да се придобият без Словото чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота“ (1 Пет. 3:1, 2).
Има нещо много важно - всяка жена ще отговаря пред Бога за своите действия! Затова трябва да сме много разумни и да помним, че ако мъжете поискат от жените си да вършат нещо, което противоречи на библейските принципи и нещо, което е грях, тогава жените би трябвало да се противопоставят, защото повтарям - всеки човек, мъж или жена, лично ще отговаря пред Бога за своите деяния (Римл. 14:12).
Ап. Павел завършва своето поучение към жените за обходата и поведението им с думите: „За да не се хули Божието име“ (Тит 2:5). Исус Христос казва същото по друг начин: „Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат хубавите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:16).
Съветът на ап. Павел към по-старите жени да бъдат модел на подаржание на по-младите в църквата в Крит се отнася и днес до всяка жена в църквата. По-младите жени не само по възраст, но и по вяра имат нужда не само от поучение, но най-вече от пример, от жив модел, който да следват в своя християнски живот. Това трябва да бъдем ние, вярващите жени в църквата.
Заедно с мъжете, жените-християнки показваме нагледно на хората и извън църквата, какво означава християнството. Ап. Павел ни оприличава на писмо, изпратено до всички хора: „Вие сте нашето писмо ... узнаваемо и прочитано от всички човеци; ... вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на Живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето“ (2 Кор. 3:2, 3).
Много хора не четат Библията, но „четат“, т.е. виждат нашия живот, нашата обхода, нашите взаимоотношения, делата ни. Бог очаква всяка една от нас с живота си да напише такова писмо, че когато хората го прочетат, да прославят нашия Господ.
(следва)
4. Подчинението на жената
Темата за подчинението на жената е още едно нещо, на което старите жени трябва да учат младите. те трябва да са: „Подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение“ (Тит 2:5).
Темата за подчинението на жената е тема, която и до днес има много различни разбирания. Някои вземат думите извън контекста, буквално, несъобразени с „духа“ на Библията и стигат до неправилни, изкривени заключения.
Тази тема възниква след грехопадението: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще владее над тебе“ (Битие 3:16). Оттогава до днес борбата за надмощие, много или малко, се проявява в живота и е причина за много недоразумения в брака. не само безверниците спекулират, но и някои вярващи не разбират истинския смисъл на тази истина.
Библията много ясно говори за ролята на съпруга като за глава, за ръководител, а не за господар; за функция, а не за стойност; за отговорност и задължение, а не за привилегия.
Ние вече разгледахме това, че Бог създаде две равностойни половини, които Той еднакво ценеше и разговаряше с тях в Едем. На двамата възложи общи задачи и за да могат да ги изпълняват, Той ги направи с еднакво естество - „по Божий образ“. И мъжът, и жената са с ум - интелект и психична същност; с емоции - и двамата могат да изпитват сходни чувства; със свободна воля - и двамата да могат самостоятелно да вземат решения, за които естествено, ще отговарят.
Физически тя е със сходно тяло. Може да извършва същите движения, да работи като мъжа. Не е като немите животни, а може да говори като енго и да го разбира, когато той ѝ говори.
Умствено Ева е като Адам. Може да мисли, да разсъждава и така да осъществяват пълноценна връзка.
Психически и двамата имат еднаква способност правилно да възприемат нещата и правилно да реагират.
Духовно, Ева като Адам също е способна да установява духовна връзка с Бога.
Всичко това прави Ева „подходящ помощник“ на Адам, но и със същата стойност, защото у нея има частица от същото Божие дихание, което я прави жива душа. И двамата имат тази безсмъртна Божествена частица, за която Исус казва, че е по-скъпоценна от целия свят.
Бог ги направи с едно и също естество, за да могат да се подпомагат взаимно при изпълнение на задачите, които им възложи в Едем. За да могат да работят, да се трудят заедно, да управляват заедно, да владеят над всички животни и да се размножават.
Хармонията се допълваше от това, че лично Бог идваше в градината и разговаряше с тях. Тази хармония се наруши от греха. Първо, между тях двамата се появи срам, че са голи - израз на отчуждение. Започнаха да се оправдават и взаимно да се обвиняват: „Жената, която Си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох“; „Змията ме подмами, та ядох“ (Битие 3:12, 13).
В резултат на грехопадението възникна въпросът за подчинението на жената. Защо преди грехопадението този въпрос не стоеше пред тях? Защото преди него Адам и Ева слушаха, следваха своя вътрешен глас и се подчиняваха на Божиите закони, вложени в сърцата им и нямаха нужда от някакъв правилник. Божият закон бе записан в сърцата им и те го изпълняваха.
Когато пренебрегнаха и нарушиха Божията заповед, тогава дойде проклятието не само върху брака, но и върху Земята, описано в Битие 3:17-19.
Божието Слово казва: „Мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, като Той е Спасител на тялото“ (Ефес. 5:23). В какво се изразява ръководната роля на Христос? Христос осигурява духовно водачество. Той изобличава когато трябва, но преди всичко поучава, увещава, насърчава, ходатайства за вярващите.
По аналогия водачеството на мъжа (имам предвид на съпруга, а не на кой да е мъж) също трябва да се изразява по този начин - в служение на съпругата и децата си. В Ефес. 5:25-33 Исус е даден като пример на съпруг, защото Църквата е Негова невеста. Същото откриавме и в откр. 19:7-9 и 21:9.
Какво прави Исус за Своята невеста - Църквата? - „Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за Нея“ (Ефес. 5:25). Исус толкова обича Църквата, че даде, пожертва живота Си за Нея. В този стих е заповядано на мъжете да обичат жените си по този начин, така, както обича Христос.
В Ефес. 5:28, 29 ни се казва, че „Мъжете са длъжни да обичат жените си, както своите тела ... защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за Църквата.“
Защо мъжете са длъжни да се грижат за жените си както за себе си? - Защото са едно тяло, една плът с жената. Жената е половинката на мъжа.
Какво значи това на практика? - Това значи, че мъжът трябва да се грижи за физическите нужди на своята половинка, но също така и за нейните емоционални и духовни нужди; че трябва да зачита нейните желания, да се съобразява с нейното мнение, да споделя с нея всичко, да се консултира с нея, да я насърчава и подкрепя.
Как Исус ръководи като глава на Църквата? - Вместо да упражнява власт, Исус служеше. Той поучаваше, но и изцеляваше. Хранеше гладните, възкресяваше мъртвите. Последната вечер уми нозете на Своите ученици с думите: „Аз ви дадох пример да правите и вие каквото Аз направих“ (Йоан 13:15). Тоест - Дадох ви пример да служите.
По примера на главата Христос съпругът трябва да служи на съпругата си, да бъде загрижен за нейните всестранни нужди, вместо да упражнява власт. Ръководството на съпруга е служение.
Ап. Петър изразява какво трябва да бъде отношението на съпруга към жена му така: „Мъже, живейте благоразумно с жените си като с по-слаб съсъд и им отдавайте почит като на сънаследници на дадения чрез благодат живот“ (1 Пет. 3:7).
Какво значи, че жените са съсъдове на мъжете? - Когато кажем съученик, състудент и пр., ние разбираме такъв като нас. Както съсъдове на мъжете, жените са също като тях, само че по-слаби физически и емоционално уязвими.
Второто нещо, което казва е, че те са „сънаследници“ на вечния живот. Т. е. жените наследяват вечен живот като мъжете. Това значи, че не само при сътворението жената беше равна на мъжа, но след изкуплението, като Божии дъщери, равенството на жената, така да се каже, е възстановено в Исуса.
Вече казахме, че Бог отправя призив за спасение към всички - и към мъжете, и към жените. Тези, които го приемат, Той ги прави Свои чада - синове и дъщери, затова те вече са равностойни: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото вие всички сте едно в Христа Исуса“ (Гал. 3:28).
Божието Слово казва, че като „глава“ мъжете имат отговорността да са загрижени за духовното развитие на жените си, да ги приемат и да се отнасят с тях като с равни.
Всичко казано до тук, изключва ли подчинението на жената на мъжа ѝ? - Не! Защото трябва да правим разлика между стойност и функция!
Стойност е това, което сме всъщност. Нашето съдържание и цена. Това, което струваме.
Функция е нашата дейност, това, което вършим. Между тях не винаги има равенство. Затова жената е равна на мъжа по своята същност и стойност, но е подчинена на мъжа по своята функция. На него е поверена функцията да ръководи или той има ръководна функция. В този смисъл жената е подчинена на мъжа си.
Мисля, че е добре да онагледим това като си припомним, че навсякъде, във всички организации, предприятия, училища, църкви и пр., има ред и правила, по които се управлява. Всички участващи в тях трябва да знаят тези правила и са длъжни да ги спазват. Всеки участник в някаква институция има права, но и задължения. Ако има само задължения, това е диктатура, но пък ако има само права, това е анархия.
Бракът като институция установена от Бога не прави изключение. За да има хармония в брака, също трябва да се спазват известни правила и да има ред. Бог създаде семейството и Той определи правилата и реда в него. Бог постави мъжа да ръководи и управлява семейството, а жената да му съдейства и да му помага пълноценно. Ако искаме да имаме хармонично семейство, ние жените трябва да приемем този ред и да му се покорим.
Ап. Павел описва реда така: „Глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, а глава пък на Христос е Бог“ (1 кор. 11:3).
В заключение ще кажем, че както Христос, макар равен и на Бога, се покорява на Отца, така както мъжът трябва да се покорява на главата Христос, а пък жената, макар и равна на мъжа, е длъжна да се покорява на своя съпруг, защото той е глава на брака.
Божието Слово казва на една равна по стойност жена да се подчини, да приеме авторитета, ръководната роля на своя мъж „като дълг към Бога“ (Еф. 5:22).
Ако ние, жените сме покорни на Христос, ще изпълняваме това изискаване на Божието Слово.
Изискванията, отговорностите и задълженията на мъжа като глава не са привилегия. Те всъщност са отговорност и много серизони задължения. Той също сам не би могъл да се справи, ако не черпи сили от „главата“ Христос, затова ап. Павел съветва: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус; Който, като беше в Божий образ, пак не счете, че трябва да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга ... и стана послушен до смърт на кръст“ (Фил. 2:5-8).
За да разберем баланса по този въпрос, ще цитирам Матю Хенри: „Душите нямат пол. Макар мъжът да е главата, той в никакъв случай няма монопол над разума и затова няма право, базирайки се на някакъв жречески закон, да претендира за монопол над короната. В много женски гърди туптят неустрашими и доблестни сърца. Нито пък мъдростта струва по-малко, ако обитава в по-слаб съд.“
С други думи, макар че жената е подчинена на мъжа, тя също има глас в дома. Нейното мнение е важно, когато то е мъдро. Като знаем, че дарбите са различни, тогава дарбите, които Бог е дал на жената, трябва пълноценно да се използват в семейството. Защото много пъти те са различни от тези на мъжи и много пъти те са точно тези, които липсват у мъжа. Така те ще се допълват взаимно.
Божието Слово съветва жените, които имат невярващи съпрузи, така: „Подобно и вие жени, покорявайте се на мъжете си, така щото да же ако някой от тях не се покоряват на Словото, да се придобият без Словото чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота“ (1 Пет. 3:1, 2).
Има нещо много важно - всяка жена ще отговаря пред Бога за своите действия! Затова трябва да сме много разумни и да помним, че ако мъжете поискат от жените си да вършат нещо, което противоречи на библейските принципи и нещо, което е грях, тогава жените би трябвало да се противопоставят, защото повтарям - всеки човек, мъж или жена, лично ще отговаря пред Бога за своите деяния (Римл. 14:12).
Ап. Павел завършва своето поучение към жените за обходата и поведението им с думите: „За да не се хули Божието име“ (Тит 2:5). Исус Христос казва същото по друг начин: „Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат хубавите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:16).
Съветът на ап. Павел към по-старите жени да бъдат модел на подаржание на по-младите в църквата в Крит се отнася и днес до всяка жена в църквата. По-младите жени не само по възраст, но и по вяра имат нужда не само от поучение, но най-вече от пример, от жив модел, който да следват в своя християнски живот. Това трябва да бъдем ние, вярващите жени в църквата.
Заедно с мъжете, жените-християнки показваме нагледно на хората и извън църквата, какво означава християнството. Ап. Павел ни оприличава на писмо, изпратено до всички хора: „Вие сте нашето писмо ... узнаваемо и прочитано от всички човеци; ... вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на Живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето“ (2 Кор. 3:2, 3).
Много хора не четат Библията, но „четат“, т.е. виждат нашия живот, нашата обхода, нашите взаимоотношения, делата ни. Бог очаква всяка една от нас с живота си да напише такова писмо, че когато хората го прочетат, да прославят нашия Господ.
(следва)
Няма коментари
