Прочит: Колосяни 3:12-17

„Бъдете милие дин към друг като към близки роднини, с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг.“  (Римл. 12:10)

Всяка сутрин, когато си слагам контактните лещи, се моля: „Благодаря Ти, Боже, за дара на зрението.“ Но една сутрин, след дълга вечер с младежите в църквата, започнах с оплакване: „Не мога повече, Боже. Тази доброволна работа ме изтощава. Младежите са неблагодарни, нямат нужното уважеение. Те са просто едни егоисти, които не могат да се фокусират в нещо различно от самите себе си.“ Междувременно се борех с контактните си лещи. Не успях да сложа едната, изпуснах другата. В един момент попитах Бога на глас: „Какво се опитваш да ми кажеш - че не виждам нещата правилно ли?“

Помислих и осъзнах, че аз съм егоистката. Вместо да видя нараненото от раздялата на родителите си дете, аз виждах непокорния характер. Вместо млад човек, който се пристрастява към алкохола, виждах неуважение. Там, където трябваше да прозра болката от отхвърлянето, съзирах гняв. Бог ми напомни, че положи ръцете Си на децата (Марк 10:16). Той ги обичаше и се интересуваше от тях и техния живот. Ние сме призовани да показваме същата загриженост.

Помолих се за децата, за техните проблеми и за своето късогледство. Реших, че вместо разочарование, ще им покажа любов. Мисля, че Бог иска да разчитаме един на друг.

Молитва: Боже, помогни ни да обичаме Твоите деца, както ги обича Исус - с отворени обятия и благославящи ръце. Амин.

Мисъл за деня: Всеки ден ще виждам другите така, както ги вижда Бог.
Джули Левандър (Джорджия)

Да се молим за: МЛАДЕЖИТЕ И ХОРАТА, КОИТО РАБОТЯТ С ТЯХ.