Прочит: Софония 3:14-20


„Господ, твой Бог ... ще се весели за теб с песни.“  (Софония 3:17)


Обичах да люлея децата и внуците си, когато бяха бебета. Най-малката ми дъщеря много обичаше да се гушва в мен. Тя често боледуваше и имаше нужда от утеха. вземах я в любимото й одеалце и започвах да я люлея да й пея: „Исус ме обича“. Тя веднага се успокояваше.
Години по-късно трябваше да гледам малкия си внук Натаниъл по една вечер всяка седмица. Сменях му пелените, приготвях бутилката с мляко, завивах го с одеало и започвах да го люлея и да му пея същата песен. Тази топлота успокояваше и него по същия начин.
Мисля си за тези две поколения бебета, докато чета днешния библейски стих. Бог обича всеки от нас много повече, отколкото аз обичам децата и внуците си. Изпълвам се с благоговение, когато си представя, че Творецът на вселената се радва за мен. Той пее за нас и иска да отидем при Него, да се сгушим и да се успокоим.


Молитва: Боже, благодарим Ти, че ни обичаш съвършено. Помагай ни да не забравяме това и да знаем, че искаш да ни утешиш. Амин.


Мисъл за деня: Мога да се чувствам сигурно в Божията успокояваща прегрътка.
Карол Харисън (Канада)


Да се молим за: БЕБЕТАТА