прочит: Филипяни 2:12-18


„... няма кой да избавя от ръката Ми; Аз действам и кой ще Ми попречи?“  (Исая 43:13)

Когато бях малък, баба ми подари малка черна Библия с посвещение: „Скъпи Грег, това е първата ти Библия, затова я пази. Съвсем скоро ще пораснеш и ще можеш да я четеш. Моля се Господ да те пази под крилото Си и да ти помогне да пораснеш голямо, силно и здраво момче, както и често да прибягваш към Библията, за да намираш сила и смелост в живота. Баба, 3 октомври 1968г.“
Скоро забравих за това посвещение, но докато растях, вярата ми ставаше по-силна. Библията на баба, замених с по-голяма. Докато се молех преди известно време, я забелязах на една от лавиците. Прочетох посвещението и сякаш чух гласа на баба отново. Много се развълнувах. Как можех да й кажа, че молитвите й са дали резултат и че за мен тя е невероятен християнски пример?
Молитвата на моята баба и свидетелството на християните по света продължават да ме насърчават. Търся в Библията сила и смелост и Бог никога не ми ги е отказвал. Днес, когато се молим, всеки от нас може да благодари на Бога за примерите в своя живот.


Молитва: Боже, благодарим Ти, че се грижиш за нас и ни даваш примери, които да следваме. Помагай ни да растем във връзката си с Тебе, амин.


Мисъл за деня: По какви начини мога да насърча новоповярвалите християни?
Грег Романо (Индиана)


Да се молим за: БАБИТЕ