Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08 16:15 - КОГАТО БОГ МЕ ИЗПРАТИ В АДА – 4та глава
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове:
0



 Глава четвърта

Защо завинаги в Ада?
Отново и отново Бог предупреждава човечеството за Ада. Защо? Защото не иска ние, хората, да попаднем там. Той направи всичко, което можеше да се направи, за да ни спаси, изкупи, освободи, избави и да възпроизведе духовен прелом в нас. Бог толкова силно копнее да ни помогне, че пожертва Своя Единороден Син, за да ни избави и спаси. Той понесе на Себе Си нашите грехове, страдания и мъки.



„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).


  Погълнат от мрака на Ада Точно в този момент ме връхлетя непоносима болка. Тя проникна в ума ми и звъзпламени всяка клетка от тялото ми. Залепна на плътта ми като разтопен черен катран. Лавата беше като горяща кал, която ме засмука до самите дълбини на Ада. Потъвах все по-надълбоко и по-надълбоко. Теглеше ме надолу като водовъртеж. Бих искал да мога да опиша по-добре какво беше усещането. На каква дълбочина потънах, не мога да кажа. Дълбините на океана в нашия свят са нищо в сравнение с недрата на Ада. За това е и наречен „бездънната яма“. Не можех да устоя на неговото течение. Той ме дърпаше и засмукваше като плаващ пясък. Изгубих всяка надежда, че изобщо някога ще изплувам отново на повърхността. Бях покрит и погълнат от пълен мрак. Не можех да видя нищо. Разбирате, че моите очи не бяха изгорели, нали? Аз все още можех да виждам, но не можех да видя нищо, защото нямаше никаква светлина.
Библията ни казва, че в Ада няма светлина. Няма я светлината на слънцето, луната, звездите, няма дори и малко пламъче. Това е тъмнината на вечната нощ. Когато започнах това пътуване, през повечето време успявах да видя какво се случва. Бог ми позволи да виждам, защото Той искаше да разбера какво става в подземния свят на изгубените. За осъдените души в ада това не е нормално - те никога повече няма да видят светлина, защото са отхвърлили светлината на Исус Христос. Те никога повече няма да имат привилегията   да видят славната, великолепна светлина на творението.



„а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Maтей 8:12).


  Не можеш да умреш в Ада
Бях засмукан още по-дълбоко в лавата, жупела и сярата; изгарящата кал на Ада напълни устата ми и аз не можех да дишам. Дробовете ми отказваха да работят. Опитвах се да си поема глътка въздух, но не можех. Задушавах се, но въпреки това не умирах. Плътта ми гореше, а аз не умирах. Мозъка ми се пръскаше от болката и всичко, което усещах в тялото си, но въпреки това не можех да умра. Пламъците на Ада изгаряха очите, езика, ръцете и стомаха ми; от глава до пети аз изпитвах нетърпима, огромна болка. Изгарящите, врящи, изпепеляващи жупел и сяра на Ада, проникваха във всяка жилка на моето същество и въпреки това не умирах. Аз не преувеличавам преживяното, напротив, даже го смекчавам.
Докато преживявах тези ужасни усещания, почувствах как една възходяща тяга ме изтласква към повърхността на огненото езеро. Повлече ме едно силно течение, след което изплувах на повърхността. Започнах ту да изкачам нагоре, ту потъвам, преобръщайки се на всички страни, с главата надолу, поклащах се и са завъртах заедно с завихрените маси на тези около мен в бушуващите вълни и потоци на Ада. Навярно бихте си помислили, че вече най-вероятно всички мои чувства са изгорели в небитието и че петте ми сетива са претъпени; че съм изпаднал в абсолютен, пълен шок, така че практически съм напълно вцепенен и безчувствен. Не. Всяко едно от моите пет сетива беше напълно активно.
Можех да докосвам, вкусвам, чувам, мириша; виждах страданията в Ада. Приятелю, мога от личен опит да ти кажа, че най-ужасните, отвратителни и необичайни страдания, които човек може да преживее тук на земята са нищо в сравнение с нескончаемите мъки на Ада.


  Червеите на Ада
В Ада има червей, червеят на твоите спомени, терзанията на твоята душа, червеят на съвестта. Това е мисълта за изгубеното щастие и пропиляните възможности, чрез които ти би могъл да оправиш взаимоотношенията си с Бога. Червеят е реалността на факта, че ти си чул това послание - чул си тази истина - но не си я повярвал. Чел си Библията, но не си я живял. Можел си да вървиш с Бога, но не си. И сега, твоите спомени ще те разяждат  вовеки веков. Твоите спомени ще те изяждат  от вътре навън и въпреки това никога няма да престанат да съществуват. О, какъв ужас! В Ада има несметен брой съпрузи и съпруги, майки и бащи, синове и дъщери, безнадеждно изгубени завинаги, погълнати от огъня на пъкъла, гризани от червея, който никога не умира.
Писанията още ни казват, че в Ада има и друг вид червей. В моя фантастичен роман - „Хрониките на Михей“, аз съм описал едно от преживяванията на Михей и неговите червеи в Ада. Докато бил влачен и дърпан из огненото езеро, той забелязал, че в тази вряща меласа от болка има и други същества. Те приличали на големи, изключително грозни, всяващи страх червеи.
Те се показвали на повърхността, после се гмуркали в лавата, след което отново излизали на повъхността  и пак изчезвали. Сякаш изпитвали силен глад и търсели нещо. Или някого? Михей го побили тръпки, въпреки че изпитвал непоносими болки. Несъзнателно, той се опитал да се скрие от тях. Но не можел нито да избяга някъде, нито да се скрие. На около 20 фута от него няколко огромни противни червея изплували  на повърхността, след което се потопили в лавата и после пак се показали. Тогава забелязал, че те се носели право към него.
За по-малко от 10 секунди, те вече се намирали върху него. И не само че били върху него, но и дълбаели вътре в него. Те си прокарвали път през неговата разранена горяща плът. Червеите се извивали и гърчели, пробивали си път и пъплели из неговото тяло. Михей чувствал как лазели и шавали вътре в него. Отвращение и ужас изпълвали сърцето му, докато те се добирали до всяка жилка от тялото му. Те дори си проправяли път през гърлото му, стигайки до мозъка. Гадините или се гърчили, излизайки от ушите му или си прокарвали път, излизайки от гнездата на очите му само, за да проникнат в него в друга част на тялото му. Не можел да се отърве от тях, не можел да ги спре. Те го подлудявали.



„Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.“ (Исая 14:11).
„И като излязат те ще видят труповете на човеците, Които са престъпили против Мене; Защото техният червей няма да умре, Нито ще угасне огънят им; И те ще бъдат гнусни на всяка твар.“ (Исая 66:24).
Исус каза следното за червея в: Mарко 9:44, 46 and 48; „дето червеят им не умира, и огънят не угасва"



Вечност в ада
Изглежда  този кошмар, наречен Ад, нямаше край. Секундата се проточи в час. Минутата стана година, а часът се превърна в безкрайна вечност. Това беше само началото на завинаги. Това място наречено Ад няма край. Няма бягство от него. Няма изход. Няма път, който да те изведе от него. Ада е вечен; той е во веки веков. На някои ще им се иска да ви накарат да вярвате в противното. Ти и аз обаче знаем, без грам съмнение, че Бог е вечен.



„ ... понеже Аз Господ не се изменявам ...“ (Mалахия 3:6).



„Исус Христос е същият вчера днес и до века.“ (Евр. 13:8).



Неговото Слово е вечно, но небето и земята ще преминат. Ако Бог е вечен и Неговото Слово е вечно, то и Небесата са вечни. Тогава, значи и гневът, и яростта, и осъждението на Бога са вечни.



„И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.“
(Откр.  14:11).



Някои вярват, че когато Христос умря на кръста и принесе Себе Си в жертва, това е променило Бог-Отец. Но това е пълна и ужасна лъжа! Това, което Христос извърши на кръста, никога не е било предназначено да промени Отца. Бог няма нужда да се променя.
„Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.“ (Яков 1:17).



Смъртта на Господ Исус на Голготския кръст беше предназначена да промени мен и теб.  Задавал ли си си някога въпроса кой изговори слово и ... Ада се появи? Кой го създаде? Писанията съвсем ясно заявяват, че всичко, което беше създадено, бе създадено от Исус Христос. Да, правилно чухте - Библията съвсем ясно казва, че Бог-Отец сътвори всичко чрез ръцете на Исус.



„ Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.“ (Йоан 1:3).
„понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.“ (Кол. 1:16-17).



Нашият благ Спасител и Изкупител, Този, Който проля Своята скъпоценна кръв за нашето изкупление, даде живота Си и даде  Себе Си за човечеството, Той сътвори Ада. Ето защо, Ада трябва да съществува заради безопастността и доброто на цялото творение. Ада не беше създаден за човека, а заради дявола и неговите ангели. Исус жадува да спаси човешката раса от това проклето и ужасно място.  



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 311686
Постинги: 966
Коментари: 24
Гласове: 323
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031