Постинг
11.08.2019 07:26 -
КОГАТО БОГ МЕ ИЗПРАТИ В АДА -3 глава
ГЛАВА ТРЕТА
Защо има хора в Ада?
Има хора в Ада заради бунта и непокорството им спрямо Бога. Това е, което Библията нарича грях. Какво точно е грехът? Грехът е когато живееш според следните норми и стандарт: Не Божията воля, а моята да бъде. Един егоцентричен, самоцелен живот е вратата към Ада.
Това е широкият и просторен път, който води човека до вечно осъждение, до разделянето му от Бога там, където има никога не стихваща силна болка, неописуеми страдания, безкрайни мъки и вечни терзания.
„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.“ (Mатей 7:13).
Грехът доставя удоволствие на себето; той е себелюбив, обсебен е с егото и кариериестичен. Той е лъжовното, безплодно преследване на удоволствия, които са неприемливи, нетърпими в очите на Бога. Грехът е бунт и неподчинение, непокорство против Бога и Неговото свято Слово. Той е противното на Божието свято естество и Неговият характер; грехът плюе в лицето на Този, Който умря за нас, принасяйки в жертва Себе Си, за да можем ние да живеем. Тези, които живеят в грях, издигат себе си в богове, седяйки на трона на своето собствено сърце, без да търсят волята на Отца за живота си. Умолявам те, с цялата искреност на сърцето си, ако не познаваш Исус Христос по личен, съкровен начин, обърни се към него сега и излез от греховете си. Отвърни се от своите зли пътища и себедоволство. Моля те, промени ума си и дай на Исус сърцето, душата, живота, ума и тялото си. Трябва да се предадем на Христа така, както Той даде Себе Си за нас! Исус, чрез Своето божествено естество, ще ти даде съвършена и пълна победа над сатанинската природа.
„чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;“ (2 Пет. 1:4).
Виждате ли, Бог стана човек и даде Себе Си като абсолютната, съвършена жертва за нашите грехове. По този начин, осигурявайки победата ние трябва да превъзмогнем света, плътта и дявола.
„ ... Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.“ (1 Йоан 3:8).
Той умря, за да спаси нашите души и за да възкреси и създаде Своя божествен образ и естество в нашите сърца отново. Ние трябва да решим в сърцата си да Му предадем всичко, което сме и всичко, което някога ще бъдем. Ние носим образа на земният паднал Адам. А сега трябва да носим образа на небесния Адам. Възлюбений, вървиш ли по широкия и просторен път на греха, който води към вечна погибел? Или вървиш по правия и тесен път на любовта към Бога, любовта към светостта, вярата и покорството?
„Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.“ (Пс. 9:17).
„За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.“ (Притчи 15:24).
Виждаш ли приятелю, един ден всички ние ще умрем. Няма значение кой си ти или какво притежаваш. Ти и аз ще умрем.
„... Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.“ (Яков 4:14).
И така, Бог беше чул моята молитва и аз се носех стремглаво към огненото езеро, този океан на вечните мъки, със скорост над 124 мили в час.
Като подскачащи плувки на въдици в Ада
На около 2000 фута (бел.пр. около 610 метра) над повърхността на океана в ада, болката, която съсипваше тялото ми беше непоносима, невъобразима, нетърпима и всепоглъщаща. Дробовете ми горяха. Чувствах очите си така сякаш бяха изгоряли в кухините си. Дрехите ми бяха изгорели и се разтапяха по плътта ми. Имах изгаряния над трета степен.
И въпреки това, невероятно, но все още имах ясна представа за всичко, което се случваше около мен. Ако не друго, то поне моите пет сетива бяха по-живи и будни от всякога. Вярвам, че Бог по свръхестествен начин беше повишил способността ми да преживея всичко, което ми се случваше.
Гледах надолу в посоката, към която се носех. Успях да забележа на повърхността на огненото езеро нещо като малки черни предмети, които като плувки на въдици, неудържимо ту внезапно изкачаха на повърхността, ту потъваха надолу в оранжево-червеното сияние на горящия, кипящ, врящ океан на Ада. Когато,с Божията милост, очите ми започнаха да виждат по-ясно, аз успях да различа хиляди по десетки хиляди от тези неща, които изпъстряха повърхността. Те бяха навсякъде. Докато ги наблюдавах, аз усетих, че ме обвзема непреодолимо любопитство. Изгубих интерес към всичко останало, което се случваше с мен.
Въпреки че изпитвах ужасна и непоносима болка и агония, аз някак си успявах да съсредоточа вниманието си върху тези обекти. Умът ми беше бистър и остър. Единственият начин, по който мога да опиша своето любопитство е, че то беше свръхестествено. То завладя ума и сърцето ми. И докато падах все по-близо и по-близо, аз успях да видя, че всъщност тези обекти бяха продълговати, а не кръгли, както си мислех. Те имаха крайници. И тези крайници се размахваха напред-назад, напред-назад в едно неистово, конвулсивно движение.
И тогава от най-съкровените гънки на вътрешното ми същество се изтръгна един дълбок, измъчен стон, внезапно осъзнавайки какво виждах. Тези черни, появаващи се и изчезващи от повърхността на огненото езеро обекти, не бяха нищо друго, а човешки същества! Хора! Това бяха множества от човешки души от всеки народ, култура, племе и език. И крещяха ... стенеха и викаха; извиваха се, мятаха се и се обръщаха с главата надолу, завличани от завихрящата се лава на горящите и кипящи потоци на Ада.
В миналото съм чувал хора да ридаят и нареждат, плачейки при смъртта на любим човек. Самият аз съм преживял този вид мъка, когато нашата дъщеря Наоми, на четери и половина годишна възраст умря. Същата година почина и майка ми. Аз плаках и ридах, и нареждах ... Но никога не бях чувал плач като този, изпълнен с такава агония, такива писъци, печал и страдание.
Стоновете и воплите от неимоверните страдания разбиха сърцето ми. И до ден днешен изпитвам същото, когато размишлявам за преживяното. Съзерцавайки тези горящи почернели множества от човешки души, аз не можех да кажа кои или какво са били. Само чрез Божият Дух можех да разпозная тези истини, защото в момента, в който техните физически тела се докоснеха до изгарящите пламъци на Ада, те изгубваха своят пол, народност, раса и цвят на кожата. Вече не можеше да се определи тяхната възраст. Защото за Ада всички хора са равни.
Ужасните писъци на Ада
Това са душите осъдени вовеки. Това са души, за които повече няма надежда, помощ, бягство или облекчение от болката. Може би това са хора, които ти и аз сме познавали - бащи и майки, братя и сестри, лели и чичовци, съседи и приятели, които са починали без да обикнат Христос. Техните сърца са били препълнени с грижите и похотите на този свят. Живота им - с грях и себелюбие. Те са нямали време за Бога и Неговото Слово. Прекарали са битието си в гонене на мимолетни, безстойностни удоволствия на този свят, изпълвайки умовете си със суетни и безполезни забавления, глупави развлечения, безбожни филми, оставяйки се да бъдат въвлечени в безнравствени деяния. Апостол Павел ни предупреждава:
„А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.“ (2 Tим. 3:1).
И понеже Бог е справедлив Бог, Той трябва да съди греха. Момента, в който тези хора са открили истината, вече е било твърде късно за тях. Те са умрели и са се събудили в едно ужасяващо, врящо езеро от огън, жупел и сяра. Няма начин да избягат; няма облекчение от болките и мъките; няма надежда за бъдещето. Тези хора няма какво друго да очакват освен едно безкрайно, нескончаемо страдание, самота и болка. Техните тела бяха изгорени до черно, като прегорено пиле на грил. Неугасимите пламъци на един всевечен Ад бяха почернили душите им. Тези долу, изглеждаха като живи, ходещи въглени.
В лавата на Ада
И понеже бях така изумен от това, което виждах, аз не осъзнавах, че продължавам да падам към повърхността на огненото езеро. Изведнъж потънах в лавата. Сякаш се потопих в горяща кал и плаващ пясък, които на мига ме засмукаха с чудовищна ярост. Обгърнаха ме, дърпайки ме надолу, поглъщайки ме в ужасния си търбух от безконечно страдание и мъка.
Лавата ме покри напълно, изпълвайки устата и носа ми, ушите и очите ми с непоносима, силно изгаряща болка. Горещата сяра на Ада проникна в устата ми. Плъзна се надолу по гърлото ми, влезе в стомаха ми и напълни дробовете ми. Бях погълнат от абсолютен ужас. Чувствах очите си така, сякаш бяха изпепелени в кухините си, но в същото време някак си бяха там. Цялото ми тяло беше обхванато от огън и гореше като изпуснат върху нажежените въглища на лагерен огън маршмелоу бонбон. Осъзнах жестоката истина, че Ада в никакъв случай не може да бъде преувеличен. Всичко, което бях изчел или слушал за вечната съдба на изгубените и осъдените, на тези, които не обичат Бога, не е достатъчно да опише това, което аз преживявах в момента. Няма думи, с които може да се обрисува непоносимата печал, сърцераздиращата мъка, абсолютната агония и вечните страдания в Ада. Ада е напълно глух за писъците и страданията на тези, които е погълнал и които се въргалят в неговия търбух.
„И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.“ (Откр. 20:14-15).
Защо има хора в Ада?
Има хора в Ада заради бунта и непокорството им спрямо Бога. Това е, което Библията нарича грях. Какво точно е грехът? Грехът е когато живееш според следните норми и стандарт: Не Божията воля, а моята да бъде. Един егоцентричен, самоцелен живот е вратата към Ада.
Това е широкият и просторен път, който води човека до вечно осъждение, до разделянето му от Бога там, където има никога не стихваща силна болка, неописуеми страдания, безкрайни мъки и вечни терзания.
„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.“ (Mатей 7:13).
Грехът доставя удоволствие на себето; той е себелюбив, обсебен е с егото и кариериестичен. Той е лъжовното, безплодно преследване на удоволствия, които са неприемливи, нетърпими в очите на Бога. Грехът е бунт и неподчинение, непокорство против Бога и Неговото свято Слово. Той е противното на Божието свято естество и Неговият характер; грехът плюе в лицето на Този, Който умря за нас, принасяйки в жертва Себе Си, за да можем ние да живеем. Тези, които живеят в грях, издигат себе си в богове, седяйки на трона на своето собствено сърце, без да търсят волята на Отца за живота си. Умолявам те, с цялата искреност на сърцето си, ако не познаваш Исус Христос по личен, съкровен начин, обърни се към него сега и излез от греховете си. Отвърни се от своите зли пътища и себедоволство. Моля те, промени ума си и дай на Исус сърцето, душата, живота, ума и тялото си. Трябва да се предадем на Христа така, както Той даде Себе Си за нас! Исус, чрез Своето божествено естество, ще ти даде съвършена и пълна победа над сатанинската природа.
„чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;“ (2 Пет. 1:4).
Виждате ли, Бог стана човек и даде Себе Си като абсолютната, съвършена жертва за нашите грехове. По този начин, осигурявайки победата ние трябва да превъзмогнем света, плътта и дявола.
„ ... Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.“ (1 Йоан 3:8).
Той умря, за да спаси нашите души и за да възкреси и създаде Своя божествен образ и естество в нашите сърца отново. Ние трябва да решим в сърцата си да Му предадем всичко, което сме и всичко, което някога ще бъдем. Ние носим образа на земният паднал Адам. А сега трябва да носим образа на небесния Адам. Възлюбений, вървиш ли по широкия и просторен път на греха, който води към вечна погибел? Или вървиш по правия и тесен път на любовта към Бога, любовта към светостта, вярата и покорството?
„Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.“ (Пс. 9:17).
„За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.“ (Притчи 15:24).
Виждаш ли приятелю, един ден всички ние ще умрем. Няма значение кой си ти или какво притежаваш. Ти и аз ще умрем.
„... Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.“ (Яков 4:14).
И така, Бог беше чул моята молитва и аз се носех стремглаво към огненото езеро, този океан на вечните мъки, със скорост над 124 мили в час.
Като подскачащи плувки на въдици в Ада
На около 2000 фута (бел.пр. около 610 метра) над повърхността на океана в ада, болката, която съсипваше тялото ми беше непоносима, невъобразима, нетърпима и всепоглъщаща. Дробовете ми горяха. Чувствах очите си така сякаш бяха изгоряли в кухините си. Дрехите ми бяха изгорели и се разтапяха по плътта ми. Имах изгаряния над трета степен.
И въпреки това, невероятно, но все още имах ясна представа за всичко, което се случваше около мен. Ако не друго, то поне моите пет сетива бяха по-живи и будни от всякога. Вярвам, че Бог по свръхестествен начин беше повишил способността ми да преживея всичко, което ми се случваше.
Гледах надолу в посоката, към която се носех. Успях да забележа на повърхността на огненото езеро нещо като малки черни предмети, които като плувки на въдици, неудържимо ту внезапно изкачаха на повърхността, ту потъваха надолу в оранжево-червеното сияние на горящия, кипящ, врящ океан на Ада. Когато,с Божията милост, очите ми започнаха да виждат по-ясно, аз успях да различа хиляди по десетки хиляди от тези неща, които изпъстряха повърхността. Те бяха навсякъде. Докато ги наблюдавах, аз усетих, че ме обвзема непреодолимо любопитство. Изгубих интерес към всичко останало, което се случваше с мен.
Въпреки че изпитвах ужасна и непоносима болка и агония, аз някак си успявах да съсредоточа вниманието си върху тези обекти. Умът ми беше бистър и остър. Единственият начин, по който мога да опиша своето любопитство е, че то беше свръхестествено. То завладя ума и сърцето ми. И докато падах все по-близо и по-близо, аз успях да видя, че всъщност тези обекти бяха продълговати, а не кръгли, както си мислех. Те имаха крайници. И тези крайници се размахваха напред-назад, напред-назад в едно неистово, конвулсивно движение.
И тогава от най-съкровените гънки на вътрешното ми същество се изтръгна един дълбок, измъчен стон, внезапно осъзнавайки какво виждах. Тези черни, появаващи се и изчезващи от повърхността на огненото езеро обекти, не бяха нищо друго, а човешки същества! Хора! Това бяха множества от човешки души от всеки народ, култура, племе и език. И крещяха ... стенеха и викаха; извиваха се, мятаха се и се обръщаха с главата надолу, завличани от завихрящата се лава на горящите и кипящи потоци на Ада.
В миналото съм чувал хора да ридаят и нареждат, плачейки при смъртта на любим човек. Самият аз съм преживял този вид мъка, когато нашата дъщеря Наоми, на четери и половина годишна възраст умря. Същата година почина и майка ми. Аз плаках и ридах, и нареждах ... Но никога не бях чувал плач като този, изпълнен с такава агония, такива писъци, печал и страдание.
Стоновете и воплите от неимоверните страдания разбиха сърцето ми. И до ден днешен изпитвам същото, когато размишлявам за преживяното. Съзерцавайки тези горящи почернели множества от човешки души, аз не можех да кажа кои или какво са били. Само чрез Божият Дух можех да разпозная тези истини, защото в момента, в който техните физически тела се докоснеха до изгарящите пламъци на Ада, те изгубваха своят пол, народност, раса и цвят на кожата. Вече не можеше да се определи тяхната възраст. Защото за Ада всички хора са равни.
Ужасните писъци на Ада
Това са душите осъдени вовеки. Това са души, за които повече няма надежда, помощ, бягство или облекчение от болката. Може би това са хора, които ти и аз сме познавали - бащи и майки, братя и сестри, лели и чичовци, съседи и приятели, които са починали без да обикнат Христос. Техните сърца са били препълнени с грижите и похотите на този свят. Живота им - с грях и себелюбие. Те са нямали време за Бога и Неговото Слово. Прекарали са битието си в гонене на мимолетни, безстойностни удоволствия на този свят, изпълвайки умовете си със суетни и безполезни забавления, глупави развлечения, безбожни филми, оставяйки се да бъдат въвлечени в безнравствени деяния. Апостол Павел ни предупреждава:
„А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.“ (2 Tим. 3:1).
И понеже Бог е справедлив Бог, Той трябва да съди греха. Момента, в който тези хора са открили истината, вече е било твърде късно за тях. Те са умрели и са се събудили в едно ужасяващо, врящо езеро от огън, жупел и сяра. Няма начин да избягат; няма облекчение от болките и мъките; няма надежда за бъдещето. Тези хора няма какво друго да очакват освен едно безкрайно, нескончаемо страдание, самота и болка. Техните тела бяха изгорени до черно, като прегорено пиле на грил. Неугасимите пламъци на един всевечен Ад бяха почернили душите им. Тези долу, изглеждаха като живи, ходещи въглени.
В лавата на Ада
И понеже бях така изумен от това, което виждах, аз не осъзнавах, че продължавам да падам към повърхността на огненото езеро. Изведнъж потънах в лавата. Сякаш се потопих в горяща кал и плаващ пясък, които на мига ме засмукаха с чудовищна ярост. Обгърнаха ме, дърпайки ме надолу, поглъщайки ме в ужасния си търбух от безконечно страдание и мъка.
Лавата ме покри напълно, изпълвайки устата и носа ми, ушите и очите ми с непоносима, силно изгаряща болка. Горещата сяра на Ада проникна в устата ми. Плъзна се надолу по гърлото ми, влезе в стомаха ми и напълни дробовете ми. Бях погълнат от абсолютен ужас. Чувствах очите си така, сякаш бяха изпепелени в кухините си, но в същото време някак си бяха там. Цялото ми тяло беше обхванато от огън и гореше като изпуснат върху нажежените въглища на лагерен огън маршмелоу бонбон. Осъзнах жестоката истина, че Ада в никакъв случай не може да бъде преувеличен. Всичко, което бях изчел или слушал за вечната съдба на изгубените и осъдените, на тези, които не обичат Бога, не е достатъчно да опише това, което аз преживявах в момента. Няма думи, с които може да се обрисува непоносимата печал, сърцераздиращата мъка, абсолютната агония и вечните страдания в Ада. Ада е напълно глух за писъците и страданията на тези, които е погълнал и които се въргалят в неговия търбух.
„И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.“ (Откр. 20:14-15).
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
